Всички погледи са насочени към държавните заеми, но и частните дългове са прекалено много, за да бъдат игнорирани. Защо това трябва да е от значение, щом като дори рейтинговите агенции не са склонни да променят оценката за риска на държавите с високи дългове?
Началото на месец май бе белязано от силен спад в стойността на петрола. Черното злато отчете 50% корекция на реализирания двумесечен ръст. Като причина за това могат да се откроят няколко фактора. От една страна стоят прибирането на генерираните печалби и спукването на балона при суровините. От друга страна са опасенията, че скъпото гориво ще навреди на глобалния икономически растеж. Ликвидирането на терористичния лидер, Осама бин Ладен, също даде своето отражение върху започналите разпродажби. След като пазарите се успокоиха обаче следва логичния въпрос – „Накъде ще тръгне цената на петрола?”
Както от S&P сами посочват, намалената перспектива не означава и намаляване на рейтинга, но може да се приеме като предупреждение. В случая на Япония, както беше и при САЩ миналия понеделник, става дума за риск от прекалено нарастване на публичния дълг. За страната „на изгряващото слънце” обаче тези опасения са значително по-обосновани.
Природни катаклизми в Япония, на които бяхме свидетели през последните дни ни върнаха 2.5 години назад, когато световната финансова система бе на ръба на колапса и на финансовите пазари се наблюдаваше паника, страх и изключително висока волатилност.
Най-голямото от близо век земетресение в Япония, с магнитуд 8.9 по скалата на Рихтер, разтърси страната и предизвика 10-метрово цунами. Това е и най-силният трус в света за последните шест години. Бедствието удари едномилионния град Сендай на североизточното крайбрежие.