Последната седмица на октомври преминава под знака на корпоративните отчети за третото тримесечие. Цветослав Цачев анализира резултатите от финансовите отчети и тенденциите, които поставят за публичните компании.
Дивидентите не са популярни сред българските компании. Практиката показва, че малко дружества имат история на редовни плащания. Още по-малко са тези, които се стремят да поддържат доходността от дивидентите на някакви стабилни равнища. Но причините за това са ясни – периодът на силен растеж и инвестиции беше сменен от силна икономическа криза.
Българският фондов пазар е сред първите в света от началото на годината. При това без да има глобален срив, сред който БФБ е отличник, защото инвеститорите не си правят труда да продават. Не, SOFIX расте и малко или много е изненада за всички.
В годините на пазарен бум инвеститорите насочват вниманието си към растежа на приходите и на пазарния дял на компаниите. Това е важно, защото в темповете на ръст на продажбите стоят големи инвестиционни програми и най-вече бъдещите печалби на компаниите.
2010 г. преминава под знака на ниските коефициенти за оценка на българските публични компании. Р/Е и Р/В са толкова далеч от равнищата си преди кризата, че пазарът ни е сред най-подценените в Източна Европа. Част от ликвидните компании на БФБ дори отчетоха добри темпове на възстановяване на продажбите си или отново се върнаха на печалба.
Тривиалният отговор на този въпрос би посочил по-ниски стойности на активите някъде в бъдещето. Фундаменталният анализ показва изключително негативна картина – икономически спад от близо 4% в България, предстоящи мерки за ограничаване на бюджетните разходи и инфлационен натиск върху потреблението от поскъпването на горива, газ, доларови стоки и дори храни