Банковата криза направи март един от най-динамичните месеци за пазарите по света от дълго време насам. Тя върна спомени от 2008 г., добавяйки и елементи от европейската дългова криза и дори от банковата ваканция на президента Рузвелт от 1933 г. Инвеститорите трябваше да преглътнат края на съществуването на две щатски банки с общо активи за 320 милиарда долара и на практика на втората по големина швейцарска банка Credit Suisse. Нейният баланс беше за повече от половин трилион швейцарски франка, но освен това управляваше активи за 1.2 трилиона. Говоря за активите в минало време, тъй като банковата криза ни показа как се е променил финансовия свят.
Изповядвайки простата максима на много успешни инвеститори, а именно: “Купувай, когато е евтино, и продавай, когато е скъпо” Климент Робев разглежда една евтина акция с добри дивиденти
Новините от различни сектори много често показват намаление на икономическата активност, но като че ли икономистите по света се повлияха основно от борсовите спадове, за да започнат уверено да говорят за криза. Данните за бизнес климата, публикувани в началото на септември, не дадоха добър отговор на въпроса за предстояща рецесия, защото анкетите бяха попълвани още преди да се разгърне мащабът на лятната борсова корекция. Тази седмица станаха известни отговорите за състоянието на индустрията в края на третото тримесечие. Предстои да видим дали
финансов и реален сектор ще си „помагат“ един на друг по пътя към рецесията. И какво да се търгува за печалба…
Каква е кризата? Криза на ликвидността, икономически срив или само сътресение на финансовите пазари? Или комбинация от трите по подобие на 2008 г.? Темата за Армагедон обаче е присъща за Холивуд, а не за Уолстрийт. Спекулативната паника днес може да се използва за дългосрочни инвестиции.