Японската йена продължава поскъпването си както спрямо еврото, така и спрямо щатския долар, и британския паунд. Имаме ли основания да очакваме нова интервенция от Японската централна банка и какво е вероятно да се случи при такъв сценарий?
Негативните събития и перспективи в периферията на Еврозоната през последните дни остави встрани от фокуса на инвеститорите друго важно събитие, а именно старта на публикуването на отчетите на компаниите за второто тримесечие на 2011. Предвид факта, че тази седмица стартира обявяването на резултатите на големите щатски компании, би могло да се очаква вниманието на пазара отново да се насочи към корпоративните данни.
От началото на 2011 година основните пазарни теми, свързани със световните финансови пазари съдържаха думите „евро”, „долар”, „акции и индекси”, „ценните метали и петрол”. Всичко това в по-голямата си степен разсея пазарните участници от храните и селскостопанските контракти. Ще имат ли ясно изразен тренд и, ако да, какъв ще бъде той? В условията на икономическо възстановяване и експанзия какво можем да очакваме от пшеницата, овеса, соята и царевицата?
Началото на месец май бе белязано от силен спад в стойността на петрола. Черното злато отчете 50% корекция на реализирания двумесечен ръст. Като причина за това могат да се откроят няколко фактора. От една страна стоят прибирането на генерираните печалби и спукването на балона при суровините. От друга страна са опасенията, че скъпото гориво ще навреди на глобалния икономически растеж. Ликвидирането на терористичния лидер, Осама бин Ладен, също даде своето отражение върху започналите разпродажби. След като пазарите се успокоиха обаче следва логичния въпрос – „Накъде ще тръгне цената на петрола?”
През последните седмици станахме свидетели на известно успокоение сред инвестиционната общност по отношение на „здравето” на периферните страни в Еврозоната. Във фокуса на пазарните участници бяха монетарната политика на ЕЦБ, очакваното съкращение на щатския бюджетен дефицит, както и случващото се в Близкия Изток и Япония.
Основният лихвен процент в Еврозоната бе повишен в четвъртък с 0.25%. Ако обаче сте пропуснали тази новина и наблюдавате единствено реакцията на валутния пазар, вероятно не бихте разбрали, че въобще е имало покачване на ОЛП. Каква всъщност е причината за това?
Идва ли краят на програмата за изкупуване на правителствени облигации от страна на ФЕД(*Quantitative Easing – QE)? Това е въпросът, който все по-настоятелно намира място в международните информационни агенции, както и в коментарите на редица анализатори и официални лица от Федералния Резерв. На този етап едва ли може да се даде еднозначен отговор на въпроса, предвид противоречивите мнения, на които сме свидетели.
По време на търговската сесия в понеделник, 28 март, австралийският долар достигна исторически връх спрямо щатския си съименник при 1.0314 AUD/USD. По не по-различен начин стоят нещата и в движението на „австралиеца” спрямо еврото, британския паунд и швейцарския франк. Наблюдаваме поскъпване на австралийския долар спрямо повечето основни световни валути. Но реално погледнато каква е фундаменталната причина зад това поскъпване?
Реално погледнато спекулациите около единната валута се разделят на две основни групи. От една страна са оптимистично настроените инвеститори, които залагат на повишаване на основния лихвен процент в съюза през април. От друга страна обаче стоят опасенията от евентуално задълбочаване на разединението по отношение на мерките, които предстои да се вземат за заздравяване на финансовата система.
