През последните седмици станахме свидетели на известно успокоение сред инвестиционната общност по отношение на „здравето” на периферните страни в Еврозоната. Във фокуса на пазарните участници бяха монетарната политика на ЕЦБ, очакваното съкращение на щатския бюджетен дефицит, както и случващото се в Близкия Изток и Япония.
Корпоративният риск също може да се измерва със CDS (Credit Default Swap) по подобие на държавните дългове. Суаповете на компаниите, които имат емитирани облигации, се търгуват паралелно с акциите и може да се направи сравнение между тях.
Дойде ред и на Ирландия да иска финансова помощ, за да спаси държавния си бюджет, банковата система и икономиката. Това вече го видяхме с Гърция преди половин година. Очевидно не говорим за „заразяване” между отделните страни, а за проблем, който не е решен още и не е ясно дали въобще има напредък в разрешаването му през последните две години. Ирландското „чудо” е далеч от България и този път световната инвестиционна общност не ни поставя като потенциални пострадали от криза в страната.
Капиталовите пазари се завръщат към пред-кризисното си състояние и вече оставят в миналото всички следи от паниката при фалита на Lehman. Апетитът към рискови активи нараства, което в средносрочен план ще означава и увеличение на чуждестранния интерес към българския пазар. Малко компании в SOFIX предоставят възможности за покупки от големи фондове, като при текущата ликвидност това е почти невъзможно.
В средата на февруари изразихме някои съмнения в рисковата оценка на инвеститорите към България, която се намираше на шесто място сред най-застрашените от фалит държави според CDS спредовете им. Три месеца след това България „губи” шест места в класацията и е изместена от Литва, Виетнам, Египет и някои други силно засегнати от кризата страни.
