Фондовите пазари засилиха спадовете си през миналия месец, а Уолстрийт заличи изцяло покачването си от началото на 2021 г. Отново, защото индексите се върнаха на дъната си за годината. Разликата с предишния период на разпродажби, приключил през юни, се крие в мащабите и бързината на спада. Само в рамките на две седмици основният индекс S&P 500 падна с 13%. Това щеше да бъде изключително болезнено за инвеститорите, ако се беше случило преди година по време на бичия пазар. Но сега сме в точно обратната ситуация – мечи пазар на акциите и облигациите. За него е типично да има силни и бързи покачвания или още по-осезаеми спадове. Трябва да имаме това предвид при инвестиране поне докато не се промени посоката на монетарната политика.
Няма как да не започна с Джей Пауъл и посланието му, че лихвите се повишават, за да останат високи и инфлацията да слезе под магическото равнище от 2%. Резултатите от тази политика ще бъдат меко казано болезнени за пазара на труда и за икономиката като цяло.
Юли се оказа добър месец за фондовите пазари по света, но в голяма степен това се дължи на негативната тенденция през предходните три месеца. Видяхме възстановяване на индексите с 5-10%, което е нормална реакция на пазара след силните спадове преди това. Месецът обаче не може да се определи като добър или спокоен от гледна точка на макро новините и агресивното повишение на лихвите в САЩ и в Еврозоната. Инфлацията наближава пиковите си стойности и това не се дължи само на спада на горивата. Повишаването на лихвите дава отражение върху строителството и цените на недвижимите имоти, което е основната цел на централните банкери в борбата им с инфлацията. Федералният резерв повтори повишението със 75 б. п., а ЕЦБ стартира с половин процент вместо очакваната четвъртинка на юлското си заседание.
Юни ще бъде запомнен с агресивния ход на Федералния резерв и повишението със 75 б. п. на лихвения процент. Но въпросът, който реално се повдигна през месеца, е дали инвеститорите не започнаха да отчитат предстояща рецесия. Защото, ако го правят, тогава тепърва предстои да видим засилване на тенденциите при някои активи и финансови инструменти. И рязка промяна при други, където все още преобладава цикличния проинфлационен елемент. Индексите и суровините бяха надолу през юни, а облигациите поскъпнаха през втората половина на месеца. На валутния пазар видяхме поскъпване на долара, макар и с нормална пауза в средата на юни, защото никога движението не е само в едната посока.
Капанът щракна. Централните банкери най-накрая се сблъскаха с резултатите от десетилетия политика на стимули и на намаление на лихвите. Те стигнаха до ситуация, в която нямат печеливш ход. Или икономиките на Запад ще трябва да сменят рязко модела на растеж върху евтино кредитиране и безгранични държавни харчове, или банкерите ще отложат решаването на проблемите като ги превърнат в още по-големи, докато инфлацията процъфтява. Но на тях като че ли им липсва смелост да вземат подходящото решение, защото то няма да е безболезнено.
Популярната сентенция на Уолстрийт „sell in May and go away“ отново не съвпада с реалността, защото месецът за индексите не само не е близо до високата стойност за годината, а формира именно най-ниската за 2022 г.
Сезонът на корпоративните печалби на Уолстрийт е към своя край. Над 90% от сините чипове публикуваха отчетите си за първото тримесечие. Повечето компании бият прогнозите, а пазарът не е бил толкова евтин от 2018-19 г. досега – времето, когато Федералният резерв увеличи лихвите в напразен опит да нормализира финансовата система след десетилетие на стимули и експанзия на баланса си. Но дали показател за оценка с прогнозираните печалби за 2022 г. от 16.6 е добра новина за инвеститорите, които сега искат да купуват? Монетата има две страни.
