Инвестиционната общност по света е настроена изключително позитивно за възникващите пазари. Приемането на този факт като основна база за анализ е меко казано наивно и подвеждащо.

Икономическият растеж на България навлезе във фаза на промяна, която го отличава значително от обичайното за последното десетилетие. Кризата доведе до голяма структурна промяна и възстановяването през последните тримесечия по нищо не прилича на 2002-2004 г.

Какво ще се случи с глобалната икономика през тази година? Отговорът на този въпрос е много по-лесен в сравнение с прогнозите за пазарите. Показатели като БВП, безработицата или лихвите се колебаят много по-слабо. А и както показа 2010 г., дори и икономиката да е лесна за прогнозиране, изкуството е да се отгатне кой фактор ще има най-силно влияние върху поведението на инвеститорите. Един пример – щатската икономика не влезе в нова рецесия в края на миналата година, но изкупуването на държавни облигации имаше изключително силен ефект върху цените на активите.

В света на инвестициите липсват награди по подобие на десетките кинофестивали, които сериозно или с доза ирония да представят събитията във финансите за изминалата година. Ще се опитаме да попълним тази празнина, без претенции за изчерпателност, точност или дори безпристрастност.

Упреците дойдоха от различни посоки (дори и от обичайно предпазливия Китай), но никой не си направи труда да обясни, че пазарите щяха да си направят едно повторение на 2008 г. без тези пари

Преди повече от година за борсата се говореше с оптимизъм. Всички очаквахме за съживяването й да помогнат събития като приватизация на държавни предприятия и благоприятна макро среда. Случи се точно обратното – вместо раздържавяване се настани терминът национализация

Борсата реагира на политическите новини, както можеше да се очаква – спад на цените на акциите с висок процент. През първия половин час от търговията в четвъртък не можеше да се намери акция в индексите с повишение на цената. Такива разпродажби имаше през 2008 г., в една съвсем различна пазарна и икономическа среда. Този път проблемът е друг.

Дълговата криза на Гърция накара целия свят да преосмисли харченето на държавни пари, преди те да бъдат събрани от данъци. С две думи – бюджетните дефицити. Повече от половин век те са основният инструмент за стимулиране на икономическия растеж и възстановяване по време на криза

Инвеститорите бягат панически от рискови активи, а поредицата негативни новини от цял свят само направиха ситуацията още по-черна и дори „депресивна”. Да, отново се говори за депресия и големият спор сред икономистите е дали държавните разходи трябва да се ограничават

Свободното падане на единната европейска валута се ускори през последните седмици и еврото слезе до нива, на които за последен път се търгуваше в началото на 2006 г. Съвсем естествено, това грабна вниманието на медиите, още повече че най-цитираната причина за поевтиняването му се намира много близо до България