„Шоко“-во поскъпване на какаото
Златото е пари от древността. Солта също е изпълнявала тази функция, макар и за кратко. Много други суровини са се радвали на голям интерес и са представлявали средство за размяна. От хиляди години какаото е било ценна стока в Централна Америка и също е било използвано като платежно средство от древните цивилизации на маите и ацтеките. Какаовите зърна дори са се превърнали в основна валута далеч преди да станат активно търгувана суровина на борсите за фючърси в Ню Йорк и Лондон. Но събитията сега са далеч от нормалното. За година цената му в Ню Йорк е над 200% нагоре. Какаото е най-силно поскъпващата суровина от тогава насам.
Призракът на инфлацията
Шоковият ръст на какаото връща спомените от поскъпването на храните преди няколко години. Но този път скокът не е масов при всички продукти и на разходите за преработка и дистрибуция. Цената на основната суровина за шоколадовите изделия се покачи в пъти, а на захарта е само с 10-20% спрямо нивата от преди две години. Дали това поскъпване е знак, че инфлацията ще се върне на дневен ред и предстои ръст на храните? Нека проучим в дълбочина факторите, които движат пазара.
Цената на какаото от 2006 г. досега
Източник: ELANA Global Trader
Цената на какаото се е покачвала или падала с десетки проценти в рамките на година, когато климатичните условия са били предизвикателство или в подкрепа на производството. Това е нормалното поведение на цената за една земеделска суровина. Но след подобен ръст, който виждаме сега, големите преработватели на какаови зърна нямат избор и редуцират своята дейност. Те губят рентабилност при покупки на тези високи цени. Това налага компаниите производители на шоколад да повишат крайните цени на продукцията си, за да запазят печалбите си. От Mondelez International /MDLZ:xnas/ – производителят на бисквитките Oreo и шоколадите Toblerone, заявиха, че предстои повишаване на цените на някои от техните продуктите. Корпоративното решение бе взето предвид силния натиск от необичайно високите разходи за какао и захар. И ето как сметката стига отново до крайния потребител:
Как се стигна до тук?
Около 60% от световното производство на суровината се дължи на Кот д‘Ивоар и Гана. Сред останалите големи производители са Индонезия, Нигерия, Камерун, Еквадор и Бразилия. Най-често, гръбнакът на производството са земеделци, които управляват малки парцели земя и се сблъскват с различни предизвикателства, сред които:
- изменението на климата;
- болестите, засягащи какаовите насаждения;
- динамиката на цените;
- политическа несигурност в държавите – производителки.
Сега тези фактори са налице с невероятна сила. От една страна производителите в Гана, Нигерия и Кот д’Ивоар бяха засегнати от екстремни климатични условия. Обилните дъждове доведоха до разпространение на болести по културите /the cocoa swollen shoot virus disease (CSSVD)/ и забавиха прибирането на реколтата. Последва горещо и сухо време, подсилено от Ел Ниньо, което се очаква допълнително да ограничи производството. И на всичкото отгоре стотици хиляди тонове кафе и какао в складовете на ЕС са подложени на риск от унищожение заради закона за обезлесяване!
Какво се случва с търсенето?
Въпреки че какаото е сравнително малък пазар, спрямо останалите основни суровини, то има глобални последици върху производителите на храни и сладки, както и върху търговията с хранителни стоки. Световното търсене на какао е предимно насочено към шоколадовата индустрия и най-голямата част от потреблението идва от Европа и Северна Америка. В последните години, потребителските навици се променят – расте търсенето в Азия и другите развиващи се пазари. Нарастват и предпочитанията за висококачествен тъмен шоколад, който изисква по-голямо съдържание на какао.
Намаляващото производство и трайно високите нива на търсене от крайните потребители доведе до спад на запасите, според информацията на „Международната организация за какао“.
Ревизирани данни и очаквания за световните запаси на какао
Източник: The International Cocoa Organization (ICCO)
Намаляването на производството с 10% през тази година не е значително, когато погледнем изолирано промяната в обемите. Запасите остават на ниво от една трета от годишното производство. Но реакцията на пазара е изключително висока. Тя не се дължи само на недостиг за една година, а отразява дългосрочната тенденция на дефицити. Възстановяването на производството ще отнеме години. Пазарът вече оценява тези предизвикателства.
Какво означава това за инвеститорите?
Шоколадът не е стока от първа необходимост, което предполага еластичност на търсенето спрямо по-високите цени. Затова при съществено поскъпване на шоколадовите изделия може да очакваме намаляване на продажбите. Компаниите рискуват да влошат финансовите си резултати и съответно да видим спад в цените на техните акции.
Големите компании за шоколад и шоколадови изделия
Източник: finviz.com
Инвеститорите решили да купят или да отворят къса позиция в какао /да се възползват от евентуално поевтиняване/ трябва да са особено внимателни. От една страна, колкото повече един актив повишава своята цена, толкова по-рисков става той с извънредната си динамика. От друга страна е важно да се вземат предвид и цените на фючърсните контракти, падежиращи в следващите месеци, които отразяват низходяща тенденция. Тоест, всеки следващ контракт е по-евтин от предходния (backwardation), което се явява сериозен разход при дългосрочна „къса позиция“ в суровината.
Цена на фючърсните контракти на какао в щатски долари
Източник: СМЕ Group
Очакванията са песимистични. Производителите на шоколад изчерпват запасите си, а на новите дървета ще са им нужни години до следваща реколта. Въпреки това е трудно да се оправдаят мащабите на покачване на какаото. Вече расте производството в Индия и Южна Америка, особено в Колумбия. Също така, ако доставките от Западна Африка не се окажат толкова слаби, суровината е в позиция да претърпи съществена низходяща корекция от текущите нива.
