Приключи ли корекцията на Уолстрийт?
Да, ако попитате „биковете“ на пазара и те се обосноват с повишаването на корпоративните печалби, паузата в повишаването на лихвите и стабилната икономическа среда, която се характеризира с нормализиране на инфлацията и засега незначителен ръст на безработицата. Не, и ако фокусът на вниманието е насочен към дългосрочните ефекти от високите лихви, огромните емисии на държавни облигации и глобалните рискове. Рецесията е „дамоклевия“ меч пред инвеститорите, но погледнато под него, все още никой не може да предскаже кога и как ще падне. И дали не се държи на много по-стабилен фундамент, отколкото икономическите данни подсказват.
Какво подсказва пазарът?
От началото на август до края на октомври станахме свидетели на 10% корекция на индекса S&P 500. Малко повече /11% намаление/ отбеляза технологичният NASDAQ 100, но неговият спад започна още в средата на юли. Някои от топ-компаниите водеха пазара надолу. Например, Tesla със своите 35% корекция от върха до дъното. Или Apple и Amazon с двойно по-малко поевтиняване, но с много повече тежест върху индексите. Общото между тях е, че те показват слабостта на американския потребител. А това е двигателят зад растежа на икономиката и той няма как да продължава да работи на пълна мощност, след като огромните трансфери от държавата към населението приключват тази година. Пазарът ни показа дори слабост в акциите на нецикличните потребителски акции, които трябваше да са нечувствителни към тази тенденция и дори да се превърнат в убежище за инвеститорите по време на спада на индексите. Например, акциите на производителите на храни. Оценката им е по-ниска от средното за пазара, както може да се очаква за дефанзивни акции. Но дали инвеститорите не оценяват задаващите се проблеми с потреблението и върху тези, които не би трябвало да пострадат съществено? Предстои да разберем.
Широкият пазар изостава значително от лидерството на технологичните компании. ETF върху S&P 500 с еднаква тежест на компонентите си /RSP/ падна с 14% по време на корекцията и слезе там, където беше на 24 октомври 2022 г. А фондовете върху S&P 500 и NASDAQ 100 слязоха до нивата, на които мяха през май 2023 г. Голяма разлика не само като процентно изменение, а и като време, през което пазарът вървеше нагоре. Индексът на компаниите с малка пазарна капитализация Russell 2000 също показва широчината на проблемите на пазара. Повечето компании зависят от търсенето в икономиката, от ръста на цените на крайните продукти и на разходите за производство. И не на последно място, от високите лихви. Пазарът ни казва, че тези фактори остават значими за инвеститорите, че ефектът от тях е далеч от това да се изчерпа. В тази светлина, ръстът в началото на ноември изглежда по-скоро като
Затваряне на къси позиции
Но това постепенно се променя в положителна посока за пазара. За седмицата след първоначалния растеж от дъното на индексите се вижда как лидерството на пазара се поема от по-малките компании. Ето пример от сектора на микропроцесорите. От 9-ти до 15-ти ноември NVIDIA е 5% нагоре, а Intel, Qualcomm, Micron и още няколко са поне 7% на плюс. Разликата не е много голяма, но показва как останалите компенсират изоставането си и дори някои от тези компании вече изпреварват лидера в сектора.
Доходността на облигациите намаля и това вероятно е най-силният фактор зад покачването на акциите. 10-годишните щатски книжа отстъпиха от равнището си от 5%, заедно с намалението на инфлацията – добра новина за икономиката и пазарите, защото номиналният растеж на БВП е 6%. Това, че правителството работи на 6% дефицит към БВП все още не вълнува никого. Комбинацията от сезонни фактори /коледно покачване на акциите/, позитивния цикъл при изборите /годините преди и по време на избори за президент са силни за Уолстрийт/, достатъчно пари в банките и по инвестиционните сметки са причината за растежа на индексите. Въпросът е
Дали Федералният резерв ще толерира растежа
Засега банкерите от Федералния резерв изглеждат решени да задържат рестрикциите в монетарната политика за максимално дълго време. Риториката на банкерите се промени, когато доходността на държавните облигации падна. Те изведнъж заговориха за ново повишение на лихвите, нещо което пазарът бързо отхвърли като възможност. Тяхната цел е да поддържат доход около 5% за 10-годишните книжа, с което да си подсигурят две цели. Първата е, че лихвите в икономиката /ипотеки, корпоративни заеми и т.н./ ще продължават да са на рестриктивна територия. Вероятността от завръщане на инфлацията трябва да се сведе до минимум, разсъждават банкерите. Втората им цел е да научат икономиката да спестява, а кредитите да намаляват. Това става с високи реални лихви, което в момента е характерно за щатските облигации, защото имат 2% повече доходност от инфлацията. Банките и финансовите институции би трябвало да са доволни /и печеливши/ от изглаждането на кривата на доходността. Тоест, когато дългосрочните облигации носят повече доход от краткосрочните. Тенденцията на нормализиране рязко се промени през ноември и затова банкерите заговориха за ново повишение на лихвите. Има още един момент и той е свързан с растящите разходи за лихви на държавата. Но инвеститорите не му обръщат внимание и политиците не прилагат натиск върху Федералния резерв. Поне докато не се активизира предизборната кампания на Тръмп.
Потенциалът на пазара
Се крие в комбинацията от сезонните фактори за индексите плюс очакванията, че Федералният резерв ще пристъпи по-рано към намалението на лихвите. Промяната в монетарната политика трябва да намали натиска от покачването на лихвените разходи за населението и бизнеса, за да активизира растежа на икономиката. Затова най-големият риск пред коледния ръст на индексите е самият американски потребител, който не желае или по-скоро не може да си позволи да харчи, колкото преди. По отношение на желанието, годините след пандемията покачаха, че американецът не е рационален потребител. Но възможностите са ограничени и ще натежат върху икономиката рано или късно. И скоро ще разберем кога това ще се отрази върху пазарите.
