Високо в небето, но засега само откъм оценка

Колко струва „Дронамикс“? Този въпрос си задават поне 1334-мата акционера в „Дронамикс кепитъл“ – мостът на малките български инвеститори към действителния разработчик на карго дронове „Дронамикс глобъл“.
Отговорът: поне 53 млн. лв. Толкова е оценката на „Дронамикс глобъл“ според стойността на участието на „Илевън капитал“ в него, съгласно годишния одитиран финансов отчет на компанията към 31 декември 2022 г. Тя е парафирана от одитора на „Илевън“, Ernst & Young, и е завишена 4.5 пъти през 2022 г. т.е. за една година „Илевън“ увеличава оценката си за „Дронамикс“ от 12 млн. лв. на 53 млн. лв. За същия период щатският индекс NASDAQ, световният технологичен бенчмарк, загуби 33% от върха си през декември 2021 г. – когато „Дронамикс кепитъл“ се листна на BEAM сегмента на БФБ. Редица стартъпи пък намалиха драстично оценката си, уповавайки се именно на срива в сектора. Например, финтех гигантът Stripe, с приходи за 2021 г. в размер на 12 млрд. долара и световен пазарен дял от близо 20%, се раздели с приблизително 50% от оценката си – от 95 млрд. долара на 50 млрд. долара.
Агресивното покачване на основните лихви в глобален мащаб беше в особен ущърб на технологичния сектор поради факта, че представителите му се нуждаят от капитал, а очакват печалби далече в бъдещето – капитал, който вече ИМА цена след 15 години на почти нулеви лихви и печалби, които ВСЕ ОЩЕ липсват. Засега „Дронамикс глобъл“ не изглежда да се различава – не само като печалби, но и като приходи.
Същевременно цената на акция на инструмента за инвестиция към него, „Дронамикс кепитъл“, е все още близо 3 пъти над IPO цената си от декември 2021 г. Тогава инвеститорите се трупаха на опашка, за да платят 1.10 лв. на акция, но да си купят привилегия за дял в „Дронамикс кепитъл“ на оценка с таван от 125 млн. евро. Сега са готови да платят близо 3 пъти повече или близо 3 лв. на акция за същата привилегия т.е. очакват, че „Дронамикс глобъл“ ще струва не 125 млн. евро, а 3 х 125 млн. евро или поне 375 млн. евро при следващия си рунд на финансиране, тип серия A.
Какво направи до тук „Дронамикс“?
Вече се подгрява очаквания рунд серия A на „Дронамикс глобъл“. Наскоро от компанията съобщиха в прес рилийз, че от създаването си преди близо 10 години до сега е набрала общо 40 млн. долара от фондове за рисков капитал и бизнес ангели от 12 държави, сред които Founders Factory, Speedinvest, Eleven Capital и Strategic Development Fund от Обединени арабски емирства. Всичко това преди и отделно от предстоящия кръг финансиране от серия А и в допълнение на безвъзмездните средства от 2.5 млн. евро (2.7 млн.долара), отпуснати от Европейската комисия по програма EIC Accelerator.
В същото време инвестиращите тук все още с нетърпение очакват прогрес в оперативната дейност на „Дронамикс“. Да, компанията стана първата в света карго дрон авиокомпания с лиценз да оперира в Европа и сключи споразумение за производство на дронове за нея в Австралия (очакват се три през 2023 г.). Но пазарът все още чака да види тестови полет на флагшип карго дрона им Black Swan.
Положиха се и доста усилия откъм обогатяване на екипа. Например, с наскоро назначения главен директор по приходите (Chief revenue officer). Може би това би следвало да означава, че скоро ще започне да генерира истински приходи от същинската си дейност.
Компанията загатва, че вече има материалния ангажимент от EIC да подкрепи кръга финансиране от серия А на „Дронамикс“ с още 12.5 млн. евро (13.45 млн. долара) под формата на капиталови инвестиции т.е. този ресурс би се материализирал с влизането на допълнителен частен капитал.
Преоценката на „Илевън“ на „Дронамикс“ до общо 53 млн. лв. очевидно е само прелюдия преди предстоящата нова такава, ако Серия А финансирането на авиокомпанията се случи през 2023 г. Дали обаче тя ще е още 4.5 пъти нагоре през 2023 г. до поне 125 млн. евро заложени в SAFE-a на „Дронамикс кепитъл“?
Каква е пазарната конюнктура?
За момента секторът на рисковия капитал в световен мащаб показва обратните сигнали, особено към „no profit, pre–revenue“ проектите. Горещата и рекордна 2021 г. вече изглежда като далечен мираж. Инвестициите в рисков капитал в световен мащаб са надолу с 35% на годишна база през 2022 г. По-голямата част от тези инвестиции бяха направени през първото полугодие – 285.5 млрд. долара в сравнение със 160 млрд. долара през второто полугодие, или намаление с 44%!
Европа засега изостава леко от тенденцията и подобни инвестиции са надолу с 25% на годишна база. Проблемът е по-скоро в спада в инвестициите на ранен етап, които са надолу с 51% на годишна база, a броят затворени сделки е с 30% по-нисък. В САЩ, който безспорно е най-големият инкубатор за стартъпи, финансирането на ранен етап е надолу с 69% на годишна база – от 14.38 млрд. долара през четвъртото тримесечие на 2021, до 4.45 млрд. долара за същия период през 2022 г. Предпазливостта и опасенията за още икономически сътресения са осезаеми сред инвестиращите, като очакванията са тези по-плахи подходи да продължат и през 2023 г.
Със сигурност големия позитив за „Дронамикс“ е нишата, в която компанията се развива. Въпреки несигурността в технологичния и стартъп бранш, световният пазар на дронове и дронов транспорт се очаква да расте със сериозни темпове през следващите 10 години. Прогнозите сочат към 19.5% общ годишен растеж /CAGR/ на пазара до 2028 г., достигайки 32 млрд. долара; за сравнение, през 2020 г. пазарът беше оценен на едва 7.5 млрд. долара. Само в САЩ, където е концентриран най-големия дял от пазара, се предвижда 36.9% CAGR до 2030 г. В световен мащаб, логистичната ниша, заета от Дронамикс и представляваща около 20% от целия пазара, е с прогнози за 44% CAGR до 2030 г.
За момента „Дронамикс“ остава една от най-спекулативните акции на БФБ, карайки борсовите играчи да тръпнат в очакване на полет високо в небето – и с пълно карго. Отлагането на този полет с повече от година е голямото неизвестно, което или ще тласне акцията към по-високи нива и ще оправдае вложените средства и време, или ще приближи цената до (а защо не и под) тази от първичното й публично предлагане.
За написването на тази статия бяха използвани следните източници: