История с много нули
Спомням си годините в прогимназията, когато за пръв път се срещнах с персонален компютър на живо. Скоростта на трансфер на данни все още се измерваше в битове и байтове, после станаха килобайтове, мегабайтове и т.н. Като математик за мен беше интересно, че за да добавиш кило- към байтове, трябваше да умножиш по 210, след това за преминаване от кило- към мега-, от мега- към гига-, от гига- към тера-, от тера- към пета- и т.н. Винаги стъпката бе заветното умножение по 210. Историята, която знам е, че преди години компютърните специалисти обърнали внимание, че 210 (=1 024) е много близко до 103, или 1 000, и започнали да използват приставките от десетичната бройна система в двоичната.
Нулата е интересно число и концепцията за нея е една от важните в математиката. За това не е чудно, че веднага магически бях притеглен от степенуването на числото 10. Всяка нова степен добавяше по една нула, или степента показваше броя нули след единицата – забавно и лесно за запомняне. Всяка нова степен добавяше по една нула, увеличавайки десетократно предходното число.
Години по-късно, вече в света на финансите, тази концепция звучеше още по-привлекателно. Осъществяването ѝ обаче се оказва далеч по-труден и дълъг процес. Това ни води и към темата на днешната статия – историите с многото нули.
Милиони и трилиони
През миналия месец се шумеше много около факта, че имахме първата щатска компания, която достига до 1 трилион долара пазарна капитализация. Единица с … (да, и аз имам нужда да го преброя на пръсти) дванадесет нули. 10 на дванадесета степен. Всъщност това не е първата компания в света, която достига тази стойност, но първенецът бе някак позабравен. На 5 ноември 2007 г. китайския държавен гигант PetroChina стартира търговия на фондовата борса в Шанхай. По време на търговията цената на акцията скача почти 3 пъти над цената на публичното предлагане, което през тогавашните валутни курсове дава капитализация от 1 трилион щатски долара.
Щатският капиталов пазар е най-големият и може би най-развитият в света, и поради наличието на много информация за него ще използваме него за историята с много нули. За да бъде тя интересна, ще пропуснем първите степени на числото 10. В крайна сметка какво са 100 000 долара за нас, нека си говорим в милиони, или 106! За някои от цитираните кръгли нива на пазарна капитализация по-долу има противоречиви данни. Избраните в тази статия са лична преценка на автора и не претендират за абсолютна точност, но дават добра представа как се движат рекордите през годините.
Първата милионна компания в САЩ е Bank of North America през 1781 г. Странно или не, точно 10 години по-късно се достига кота десет пъти по-голяма от тази на споменатата банка. Този път първенецът се казва Bank of the United States. За следващата приятно кръгла капитализация от 100 милиона или 108 са били нужни доста повече години и едва през 1878 – началото на новата българска история, New York Central Railroad временно поема лидерството. През 1924 г. AT&T достига оценка от 1 милиард щатски долара. Бумът след края на Втората световна война извежда General Motors до 10 милиарда долара капитализация през 1955 г. Точно 40 години по-късно друга компания с първо име General, но Electric – 100 милиарда долара.
Рекордът на 2018 г.
И така, до 11:48 минути на 2 август 2018 г., когато Apple добави дванадесетата нула към цифрата 1. Малко повече от месец по-късно и Amazon достигна тази кота, а в борбата за бронза в това състезание води Microsoft, на чийто известен продукт Word пиша тези редове в момента. Текущата му капитализация е 877 милиарда долара, а най-близкият му конкурент е Alphabet с 823 млрд.
Ще има ли кой да вземе бронза? А кой ли ще сложи фаталната тринадесета нула след единицата и след колко години ще се случи това? Тези въпроси оставям на Вашето въображение и Ви пожелавам здраве и успешна търговия.
