Дългосрочна инвестиция в облигации: как изглежда за 10 години

bonds
Цветослав Цачев

Цветослав Цачев

главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг

Световната икономика, и най-вече развиващите се пазари, са обсебени от повишаването на лихвите. Всеки път, когато доларът се качва и лихвата расте, има криза в Латинска Америка или Азия. Но за инвеститорите това не е проблем. Те се фокусират върху възможността за печалби, а по време на повишение на лихвите цените на облигациите падат. Основната лихва в САЩ вече гони 2%, европейските банкери също се оглеждат за най-подходящото време, за да приключат със стимулите си. Дори в Япония правят сметки как да премахнат проклятието на нулевите лихви и да събудят инфлационните очаквания. В такава среда няма как да се очаква добро представяне от облигациите. Повишаването на лихвите води директно до ръст на дохода на дълговите книжа и до спад на цените им. Но пазарът на облигации не показва консенсус сред инвеститорите по този въпрос – дългосрочните книжа отказват да поевтиняват. Само преди няколко седмици се смениха нагласите на инвеститорите и очакванията са, че лихвата в САЩ ще бъде понижавана през 2020 г. Това не е толкова далеч, като вземем предвид, че предстоят още 4-5 покачвания, които ще отнемат година, година и половина, преди да приключи процеса. Тоест, играчите на облигационния пазар смятат, че повишението на лихвите в САЩ ще изпрати икономиката в криза в момента, когато нормализирането им трябва да приключи. А тези инвеститори имат изключително добри познания за щатската икономика и успешно предсказват всяка една криза.

Какво прави инвестициите в облигации полезни

Нека започнем с няколко думи за пазара на облигации, който не е познат и популярен сред българските инвеститори, защото не е отворен за спестяванията им. Българските държавни ценни книжа (ДЦК), които по принцип не могат да се похвалят с атрактивна доходност, не са подходящи за малки обеми от по няколко десетки хиляди лева. Цената им ще бъде много по-висока от пазарната за такива количества и на практика обезсмисля покупката им. Облигациите се купуват от търговските банки и фондовете. 95% от тези книжа и това е статистика в глобален мащаб, се държат, без да се продават от емитирането им до момента, когато се изплащат от длъжника. У нас най-достъпният начин да се насочат спестявания към ДЦК е като се купят дялове във взаимни фондове с нисък риск, които имат такива инструменти в портфейлите си. Доходността на ценните книжа на България варира между 0 и 1% годишно. Това е незначително повече от лихвата, която се получава по банкови депозити и недостатъчно, за да заинтригува българския инвеститор.

На Запад е различно, но не като постигната доходност и атрактивност на облигациите, а като инвестиционна политика. Капиталите се насочват към книжата с фиксиран доход, не защото се преследва повече възвръщаемост, а защото се управлява риска. Облигациите, погледнати от страната на компании и правителства, са възможност да се финансират. За инвеститорите те са инструмент да се намали рискът за спестяванията им. Например, най-лесният начин за постигане на това е спестяванията да се разпределят по равно между акции и облигации. По време на икономически бум ще растат акциите, докато облигациите ще носят лихва, а спадът им ще бъде доста по-нисък. И обратно, по време на криза ще се печели от облигациите, докато цените на акциите коригират. Двата типа активи неутрализират част от загубите си в определен момент, но в дългосрочен период носят печалби за инвеститорите. Това е причината да се запазва популярността на облигациите и да се развиват борсово търгуваните фондове, които държат книжа с фиксиран доход.

Къде са печалбите днес?

Когато инвестиционният хоризонт е 10 години и се сравнят облигациите на развитите държави, тогава щатските се отличават със съществено предимство пред европейските. Доходността отвъд Океана е 3%, в сравнение с 1-2% в Европа. Това означава, че потенциалът за поскъпване на щатските книжа е по-голям, защото по-високата доходност е равна на по-ниски цени. Възможността за печалба от облигационния пазар е едновременната комбинация от лихвата и поскъпването на цената при понижение на доходността. 3% доход на щатски книжа е значително повече спрямо половин процент на германските облигации. Покупката на тези книжа за 10 години означава, че се гарантира по 3% доходност годишно и накрая изплащането на цялата сума дадена като заем на американското правителство. Разликата с германските и френските книжа не е само в много по-ниския доход, а с това какви са перспективите на всеки един пазар. Повишаването на лихвите в САЩ ще продължи още една година, като основният процент на Федералния резерв ще доближи нивото от 3%, преди това да има много негативни последствия върху банковото кредитиране. И следващата стъпка, поне както се очаква от професионалните инвеститори там, е да започне намаление на лихвата през 2020 г. Европа, от своя страна, още изчаква повишаването на лихвата. Ако прогнозите на фючърсите върху федералните фондове (инструментът, който предсказва движението на лихвата) се окажат правилни, тогава Европейската централна банка ще има време да вдигне лихвата не повече от 2-3 пъти и дори няма да достигне 1% преди банките отново да наливат ликвидност във финансовата система.

riskРисковете пред глобалната икономика

Когато растат лихвите и доларът, капиталите започват да напускат някоя страна от развиващите се пазари и тя се сблъсква с проблем в обслужването на външния си дълг. Днес тази страна, която има нужда от Международния валутен фонд, за да стабилизира финансите си, е Аржентина. Следващата проблемна икономика е турската, където вече има силна обезценка на валутата. Китай също се бори с поевтиняването на юана и бягството на капитали, но поради друга причина – търговската война на Тръмп. Резултатът от нея ще бъде в забавяне на растежа в глобален мащаб и рано или късно ще доведе до необходимостта отново да се понижават лихвите. Този цикъл ще се повтаря в рамките на 5-10 години. Доходността на дългосрочните щатски книжа ще се движи от 0% до 3%. Новите мита в САЩ ще качат инфлацията в страната за кратко, но тя ще бъде последвана от нов период на дефлация, когато глобалната икономика започне да усеща ефектите от търговската война. Този период ще бъде добър за всеки инвестирал в облигации, дори и акциите да не направят такава голяма корекция, каквато се е случвала при предишна икономическа криза.

Това, с няколко думи, е втората стратегия за инвестиране в облигации, освен покупката и задържането на книжата на доход от 3% за десет години напред. Но дали наистина текущите нива на доход е „далаверата“ на десетилетието за облигационния пазар? Това, което може да обърка инвестицията в книжа с фиксиран доход е инфлацията. Тя не се появи, когато петролът стигна 140 долара за барел, нито когато световната икономика регистрира високи нива на растеж. Другата причина е огромната задлъжнялост на правителствата. Правителството на САЩ, например, дължи на инвеститорите, това което икономиката генерира за една година. В Япония е два пъти и половина повече, като от десетилетия страната страда от дефлация и инвестициите в облигации постоянно губят парите на инвеститорите си. Но дори този сценарий да се повтори за САЩ и Европа, което става все по-вероятно през следващото десетилетие, той ще донесе първоначално капиталови печалби за инвеститорите. Повече за тези, които притежават щатски книжа, отколкото спрямо френските или германските.

Индивидуалните инвеститори се възползват от тези две стратегии чрез борсово търгуваните фондове, които вече са сериозен конкурент на стандартните консервативни инвестиционни схеми. Най-големият борсово търгуван фонд има активи за над 55 милиарда долара, а първите десет държат облигации за 260 милиарда долара. Стратегията им е да държат постоянно облигации от определен вид, като по този начин да отговарят на конкретните изисквания на настоящите си и потенциалните инвеститори. Например, най-големият фонд има в портфейла си всички щатски книжа – на правителството, на федералните агенции и на големите компании. Други са специализирани в някоя от тези категории. Пазарът на облигации е изключително достъпен за инвеститорите.

Анализът е публикуван в сп. Мениджър, бр. 8, 2018 г.

Как лесно се инвестира в български държавни ценни книжа

Варианти за инвестиция в облигации на глобалните пазари