Трудният период на развиващите се пазари
Шест месеца след оптимистичното началото на 2018 г., борсовите индекси по света се борят да излязат на положителна територия за годината. Някои фондови индекси дори са дълбоко на минус и показват за пореден път зависимостта между поскъпването на долара, ръста на лихвите в САЩ и уязвимостта на развиващите се пазари. Такъв пример за Латинска Америка е Аржентина с 40% поевтиняване от началото на годината. Повечето борси по света са на минус от началото на годината, но остават близо до нулата.
Българският индекс SOFIX е по-надолу спрямо средното представяне със своето 8% намаление, но немного. Това не поставя и българския пазар сред най-силно засегнатите от корекцията, към които трябва да се добавят Бразилия, Китай и Южна Корея, и които ще се сблъскат по-осезаемо с ефектите от търговската война на Тръмп. По-голям спад от SOFIX имат индексите в Унгария и Полша, почти два пъти повече от началото на 2018 г. Приликата им с българския пазар е в силното им покачване през предходните 2-3 години и няма друго общо с причините за глобалния спад на борсите.
Проблемните развиващи се пазари
Аржентина има достатъчно дълга история на фалити и ситуацията сега не се отличава съществено. Поскъпването на долара и ръстът на лихвите в САЩ, заедно с натрупаното неравновесие във външната търговия, доведе до изтичане на капитали от страната. Оттам дойде и невъзможност да се поддържа платежоспособността на финансовата система. Основна лихва от 40% и инфлация от 26% кара инвеститорите да бягат от страната. Държавният дълг е на по-ниско равнище от стандартите за развита икономика, като представлява 57% към БВП. Поевтиняването на националната валута е сериозна опасност за още по-голямо влошаване на платежоспособността, с което би трябвало да се пребори заемът от МВФ в размер на 50 млрд. USD. Това, което не знаем още, е до каква степен ще се усложни този процес от повишаването на лихвите в САЩ и от ръста на долара.
Проблемните държави с голяма обезценка на валутата
Турция среща подобни проблеми и също се сблъсква с голяма инфлация и високи лихви в страната. Държавният дълг към БВП е по-нисък и е в размер на 28% от БВП, но частният сектор има много външен дълг. За разлика от Аржентина, в Турция не се наблюдава увеличено изтичане на капитали поради контрола на държавата. Но обезценката на лирата поставя под съмнение обслужването на външния дълг и платежоспособността на много компании.
Продължаването на политиката на Федералния резерв остава дестабилизиращ фактор за страните с обезценка на валутата, но без опасност от мащабна криза. Споразумението с МВФ би трябвало да предпази Латинска Америка от нова аржентинска зараза. Политическата ситуация в Турция я прави по-уязвима без подкрепата от международни организации.
Търговската война на САЩ
Митата, които САЩ и останалите големи световни икономики ще наложат търговията си една на друга, са причината за спада на повечето борси. Технологичният индекс NASDAQ е по-осезаемо нагоре. Доброто му представяне се дължи най-вече на една категория компании, „разрушителите“ на традиционните индустрии, като например Amazon. Останалите щатски индекси по-скоро се движат нагоре, благодарение на слабата лятна активност и добрите корпоративни отчети. Акциите на Стария континент са повлияни повече от търговската война, като това се отнася с още по-голяма сила за борсата в Китай.
Икономическите ефекти от митата ще са сравнително слаби. Става въпрос за няколко десетки милиарда долара под формата на мита. Всъщност, тези средства ще се преразпределят от потребителите и фирмите към съответните правителства. Прекият ефект ще има нищожен дял в намалението на растежа на глобалната икономика. Косвените пречки ще са много по-сериозни. На първо място това е дефлационният ефект, който ще е следствие на промените във валутните курсове. Девалвацията вече е един от отговорите на китайското правителство, заедно с връщането към стимулираща политика на кредитиране. Дефлацията ще принуди ЕЦБ да запази по-дълго време нулевите лихви и допълнително ще задържи евтиното евро. На следващо място е бизнес климата. Този фактор не се оценява достатъчно от пазарите като причина за икономическо забавяне в близко бъдеще, но носи риск от внезапно свиване на инвестициите от реалния сектор. И ще принуди централните банки отново да стимулират икономиките.
Какво ни очаква през втората половина на годината?
Развиващите се пазари няма да преживеят криза, но ще усетят забавяне в растежа. С това тяхното влияние в глобалната икономика се изчерпва. Американският фондов пазар, от своя страна, се влияе предимно от няколко компании, които нямат съществен бизнес в Китай. Facebook, Amazon, Alphabet, Netflix и Apple имат значителен принос за представянето на индексите. Те няма да бъдат засегнати от търговската война на Тръмп, но са изключително циклични компании и носят риска за значителна корекция на S&P 500, ако техните резултати се влошат. Вероятността за такъв сценарий засега не е голяма. Валутният пазар, обаче, очаква намаление на лихвите през 2020 г. Това се вижда във вече обърнатата крива на евродоларовите фючърси, които показват лихвените нива на доларовите депозити в Европа. Икономическото забавяне може да стане катализатор за по-бърза промяна в политиката на Федералния резерв и още през тази година да стане ясно до къде ще се покачват лихвите.
Политиката ще има и своята роля за представянето на щатския пазар. Изборите за Конгрес и за 35% от местата в Сената през ноември ще доведат до политически натиск върху администрацията на президента, като очаквам търговската война постепенно да премине на втори план. Четвъртото тримесечие по време на междинните избори е изключително позитивен период за щатския пазар, както показва историята. Тези предвиждания се базират на поредица от събития, които на първо място не трябва да са прекалено негативни, за да не доведат до паника на пазарите и в същото време да накарат Федералния резерв да спре с повишаването на лихвите. Подобна „златна среда“ за глобалната икономика ще може да позволи и ръст на индексите в края на тази години и в началото на следващата. В противен случай инвеститорите ще се готвят за следващата икономическа контракция, за която вече има очаквания, че ще доведе до понижение на лихвите през 2020 г.
