Рискът Тръмп за финансовите пазари

photo: AFP
Цветослав Цачев

Цветослав Цачев

главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг

Политическите новини от Вашингтон през последните две седмици хвърлиха сянка върху позитивните очаквания за глобалната икономика, с които започна годината. Корекцията в началото на февруари намери своето обяснение с фондовете, спекулирали с индекса на волатилността VIX и не притесни сериозно инвеститорите. Повишаването на лихвите и възможността от покачване на доходността на облигациите в САЩ, и Европа, все още се възприемат по-скоро като доказателство за икономическия растеж, а не като пречка за него.

Решението за тарифите на Тръмп е точно обратното. Повишаването на митата върху вноса, с които администрацията на президента адресира предизборните обещания, променят перспективите за икономически растеж и съответно за представянето на фондовите пазари. Търговската война може да бъде избегната, но все по-малко инвеститори вярват в това.

Тарифите на Тръмп

Инвеститорите изтълкуваха много противоречиво налагането на 25% мито върху вноса на стомана. Китай държи само 2.5% от този внос. Политиката на Белия дом се оказа по-скоро като анекдота „бий приятелите си, за да се страхуват враговете“. Инвеститорите реагираха доста сдържано, защото не очакваха Тръмп да продължи настойчиво своя курс към търговска война. От Белия дом се появиха и някои сигнали за договорки с Китай и с останалите важни търговски партньори на САЩ. Силните движения на пазара от 2% на ден нагоре или надолу показват, че инвеститорите са много изнервени от несигурността.

Икономистите се тревожат от повишаването на цените. САЩ имат горчив опит от подобно налагане на мита върху стоманата през 2002-03 г., което се оказа пълен провал и донесе само негативи за страната. От Goldman Sachs оцениха ефекта от тарифите върху вноса на стомана и алуминий в размер на +0.1% растеж на БВП. В това е калкулиран и негативният ефект от по-високата цена на металите за автомобилните компании, като Ford и GM се очаква да загубят 1 милиард долара от печалбите си.

Изключването на Канада и Мексико от митата се дължи на все още действащото споразумение за свободна търговия в Северна Америка. Тръмп не се е отказал да го промени, така че двете страни може да пострадат. Реакцията на ЕС беше много негативна и отлагането на митата върху вноса от Европа засега нищо не означава. Дори съдейки по преговорите с Южна Корея, Тръмп ще се опита да извлече ползи за щатските производители и използва тарифите за натиск при договарянето.

60 милиарда долара внос от Китай с нови мита

Търговската война ще започне след месец и половина, когато предложенията на Тръмп преминат обсъждане и влязат в сила. Китай се надява да не се стигне до такъв ход, но се готви да отговори с повишаване на тарифите върху внос на плодове, ядки и вино, който е за около 3 милиарда долара. Това са продукти предимно от Калифорния, където Тръмп не се радва на избирателна подкрепа. Много по-силен политически ход на китайците ще бъде облагането с мита на царевицата и соята, които идват от щатите с най-голям вот за настоящия президент.

Вносът за 50-60 милиарда долара е само една четвърт от процента на щатската икономика и ще има дори по-малък ефект от въвеждането на тарифите за стомана. Те също ще се отразят директно върху американския потребител и ще засилят инфлацията. След покачването на цените идва ред и на Федералния резерв да повиши лихвите. При това през много чувствителен период за световния и щатския растеж.

Ефектът Тръмп върху капиталовите потоци

Вносът и износът не са единственият аспект във внезапното активизиране на Тръмп на икономическия фронт. Той спря сделка за 117 милиарда долара с мотивите, че сингапурската Broadcom ще ограничи инвестициите в разработване на нови технологии на Qualcomm и ще позволи на китайската Huawei да стане лидер на пазара на комуникационно оборудване. Това е още един знак, че рестрикциите няма да приключат само с външната търговия, а трябва да очакваме и някакви ограничения на капиталовите потоци. Които, от своя страна, ще се отразят сериозно върху пазарите.

Финансирането на дефицитите във външната търговия и бюджета е големият проблем за американската икономика. Досега капиталите се връщаха към американските активи, включително и ниско доходните правителствени облигации. Китай вече намалява своите експозиции в ДЦК, но без това да е свързано с политиката. Валутните резерви на страната се попълват с активи от търговските й партньори и отговарят на структурата на износа й към Азия и Европа. Поне в началото на търговската война няма основания да се очакват масови разпродажби на щатските облигации. Но търсенето им ще намалее и ще се отрази върху равнището на лихвите и ще натисне щатската валута още надолу.

Повишаването на лихвите вече започва да става опасно за много задлъжнялата американска икономика. Митата ще покачат инфлацията в САЩ, а намаляването на продажбите на американския пазар ще означава, че излишните стоки ще се насочат другаде по света и ще имат дефлационен ефект. Двете противоположни тенденции би трябвало да засилят щатския долар и това ще има негативно отражение върху възникващите пазари, както и няма да помогне за изчистване на дисбаланса в търговията на САЩ. Големите щатски търговски вериги вече се изказаха против митата, които ще означава повече разходи за американския потребител. Заетостта, обаче, няма да се подобри съществено, защото митата не връщат работни места, загубени от неконкурентната икономика преди десетилетия. Особено в ситуацията на пълна заетост в момента, която няма да подкрепи растежа толкова, колкото ще повиши инфлацията.

Тръмп и Уолстрийт

Американският президент обича да се хвали с ръста на Уолстрийт, откакто спечели изборите. Сега той е най-големият риск за пазарите. Възможностите пред инвеститорите са две и те следват най-вероятните сценарии за развитие на глобалната икономика и на щатския пазар.

Първата, и най-негативна, е разгарянето на търговската война, която в рамките на година-две ще се доведе до сериозна икономическа криза. Индексите ще се движат предимно надолу под влияние на новините, защото корпоративните резултати ще разочароват инвеститорите. Ще има и периоди на бързи ръстове, но без нови върхове поради постепенната промяна на настроенията на пазара.

Стратегията е да се намаляват експозициите в акции при всяко покачване, особено от цикличните сектори като технологиите, индустрията и финансите.

Вторият сценарий е основан на по-дипломатични ходове от страна на САЩ, които да дадат търговски предимства, но без да има ескалация на митата и рестрикциите. Ако Федералният резерв не ускори повишаването на лихвите, индексите ще се движат по-скоро нагоре до края на годината. Инвеститорите ще останат притеснени от евентуалните негативни ефекти от лихвите и митата, но силните икономически данни и корпоративни резултати ще позволят добри печалби за акциите. Инвестициите в циклични сектори отново ще бъдат най-печеливши.

Събитията през следващите няколко седмици ще определят към кой курс от развитие на всеки от двата сценария се движи глобалната икономика. Не смятам, че повторението на търговската война от времето на Голямата депресия е актуален въпрос, защото глобалната икономика и финансовата система не са това, което са били преди сто години.

Във всеки случай, обаче, дългосрочните инвестиционни портфейли трябва да включват инструменти, които хеджират риска от корекции. Като, например, златото или дори борсово търгувани фондове върху правителствени облигации.

Разберете повече за ролята на златото като защита от макроикономически и геополитически рискове – онлайн семинар на 10 април 2018 г. от 18:30 ч. Регистрирайте се сега!