Централните банки станаха основния фактор за растеж на борсите

Цветослав Цачев

главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг

Лихвени проценти, инфлация и акции – инвеститорите сега са фокусирани върху решенията на централните банки като единствен фактор за растеж на борсите. И проблемът не е в това, че връзката не е силна. Той е в късогледството на пазарните играчи, за които краткосрочните причини за покупки са в основата на дългосрочните решения за инвестиции. Джейми Даймън, изпълнителният директор на JPMorgan, се възмути от тесния кръгозор на инвеститорите, за които отлагането на повишението на лихвите е добра новина. И които не обръщат внимание на липсата на адекватна икономическа политика или стимулиращ федерален бюджет в САЩ, както и на огромната задлъжнялост на публичния и частния сектор.

Централните банки са тези, които за две десетилетия успяха да наложат мантрата на дефлацията и инфлацията като най-голямото икономическо зло. Не е учудващо тогава, че инвеститорите се интересуват само от плановете на банкерите и реагираха веднага на посланията, които получиха през юли. Федералният резерв ще изтегля стимулите според икономическото възстановяване. Това означава, че когато растежът се ускори и новите работни места се увеличават с бързи темпове, тогава ще има повишаване на лихвата. В противен случай само ще се намаляват активите на централната банка. Такова послание дойде от Джанет Йелън, когато преди седмица председателят на Федералния резерв направи редовния си доклад пред законодателите в САЩ. Тя успя да увери инвеститорите, че щатската икономика се намира в златната си среда на развитие. И пазарите реагираха позитивно.

Какво следва от централните банки

Но да се върнем към промяната в монетарната политика. Първата стъпка е да се дефинират новите нормални равнища на лихвите, за да сме сигурни, че банките няма да прекрачат линията на финансови рестрикции. От Федералния резерв смятат, че това ниво е 3%, което трябваше да се стигне през 2019 г. при 25 б.п. покачване на всеки три-четири месеца. Йелън даде знак, че този период на адаптация ще бъде по-дълъг. Може да се окаже също, че неутралната лихва е на по-ниско ниво, ако възстановяването спре. Във всеки случай предстои повишение на лихвите в САЩ и Европа.

Втората важна стъпка е намаляването на балансите на централните банки. Те трябва да продадат държавните ценни книжа и ипотечните облигации, които купиха през последното десетилетие. В случая с Федералния резерв става дума за близо 3 трилиона долара, като в тях включвам и обратните репо операции. Вероятно половината от тези активи ще трябва да бъдат продадени с темпове от по 30-50 милиарда долара месечно. Сега потенциалът на централната банка да помага на банковата система при криза е силно ограничен.

Двата паралелни процеса на отнемане на стимулите не трябва да се отразят на кредитирането и да спрат растежа на БВП. Затова Уолстрийт реагира позитивно, защото бавното нормализиране на лихвите ще продължи да налива ликвидност към пазарите на акции и облигации, независимо от високите им цени. Федералният резерв вероятно ще промени лихвата най-рано на 13 декември, тъй като процесите на дезинфлация са силни, а икономиката не отваря достатъчно нови работни места. През това време постепенно ще се намаляват активите. Банката ще повишава краткосрочните лихви при икономически растеж. В период на слабост на растежа ще се продават само облигации, което ще повиши дългосрочните лихвени проценти (по корпоративни облигации, кредити и правителствен дълг). Тоест, би трябвало да се избегне ситуацията от последните шест месеца, когато краткосрочните лихви се повишиха, а дългосрочните намаляха. Това доведе до влошаване на печалбите на банките и те са принудени да ограничават кредитирането.

Комбинацията от слаб растеж, свиване на кредитния пазар и скъпите акции е изключително опасна за фондовия пазар. Тя има свойството да предизвиква бързи спадове на борсите, които централните банки не успяват да предвидят или преустановят. Инвеститорите също са изненадани от силни корекции, защото са считали, че икономиката и пазарът се намират в своята „златна среда“.

В какво да се инвестира

Златото винаги излиза на преден план, когато се говори за рискове. Покупката му е изключително актуална днес, въпреки че няма инфлация. Борсово търгувани фондове, които държат ценни метали или акции на компании от добива, са вариант за застраховка от евентуална корекция. Техният дял в общия портфейл е добре да бъде в рамките до 10-20%. GDX, най-големият фонд в акции от добива, е почти без промяна от началото на годината, но сигнал за растеж ще бъде покачването над цена от 23 долара.

Фондовете в щатски облигации вече дават сигнали за покачване. LQD – най-големият фонд в корпоративни облигации, е 5% нагоре от началото на годината въпреки растящите лихви. Покупката на подобни фондове е вариант да се намали рисковия профил на портфейла в очакване на борсова корекция, след която да се направи преструктуриране към определени сектори. Потенциалът за ръст на тези книжа обаче е значително по-малък отколкото при златото – от 2 до 5%.

Прехвърлянето на средства от технологичните акции към финансите е секторната ротация, която анализаторите на инвестиционните банки препоръчват след ускоряване на щатската икономика. Корекция на пазарите би била добър момент за покупка на фондове като XLF и KRE, които изостават тази година съществено от технологичните книжа. Инвеститорите с по-голям апетит към риск вече купиха акции на петролните компании или борсово търгуваните фондове от сектора. XLE е 12% надолу от началото на годината, но покачването на петрола също сигнализира обръщане на посоката на сектора.

На валутния пазар преобладават негативните настроения към щатския долар, въпреки повишаването на лихвите. Фокусът на вниманието е към икономиката, но капиталовите потоци сега се насочват повече към инвестиции в Европа и това подкрепя еврото. Единната валута все още няма подкрепата на повишаването на лихвите или дори от намалението на баланса на ЕЦБ. Водещите икономики в Европа се възстановяват, но централните банкери не виждат инфлация и нарастване на работното заплащане. Промяната в монетарната политика на ЕЦБ предстои най-рано през 2018 г., когато еврото ще се придвижи към диапазона 1.20-25 долара с течение на следващата година. Засега валутата ще остане под ключовото равнище от 1.16 EUR/USD, ако пазарът следва логиката на това, което правят централните банкери.

Повече за финансовите пазари до края на 2017 г. и как да се инвестира – в Онлайн семинар „Прогнози второ полугодие 2017 г.: В какво е подходящо да се инвестира до края на годината?“ на 25 юли 2017 г. от 18:30 ч. Регистрирайте се сега!

Опитайте търговия на международните пазари с безплатна демо сметка в ELANA Global Trader