Черешката на инвестицията
Торта или торта с черешка – какво бихте избрали? Не е нужно да си лакомник, за да заложиш на опцията с малка, но сладка добавка.
За съжаление за борсовите инвеститори на българския капиталов пазар дивидентът в повечето случаи наистина си остава само черешка, а водещото си остава очакването за поскъпване на акциите. Разбира се, всеки му се радва, но поради обикновено скромния размер и често спорадичното и непредвидимо решение дали да се разпределя печалбата между акционерите дивидентът трудно ще наклони везната към една или друга инвестиция. Което си е пропусната възможност. Наличието на ясно изразена и добре комуникирана дивидентна политика като минимум показва следването на общи интереси за всички акционери в една компания – и малки, и големи. И най-вече – гради доверие. Последното продължава да е дефицитно на Българска фондова борса, въпреки че дивидентната доходност на пазара става по-съблазнителна на фона падащите банкови лихви.
Възвращаемостта на пазара
Ако през последните пет години сте инвестирали в акции на българските компании, които се търгуват активно и имат регулярна и стабилна дивидента политика, средногодишната възвращаемост от дивидентите им се равнява на 5% (виж таблиците и графиките). Ако пък сте избрали компании, които се търгуват по-рядко и дивидентната им политика е нерегулярна, доходността ви за същия период би стигнала 15%.
Подобна възвращаемост на капитала на фона на кашата в българския финансов сектор и потапянето на Корпоративна търговска банка е съвсем прилична, като естествено и рискът е подобаващо по-висок. Спрямо практически липсващите лихви по банковите депозити в момента е направо пиршество. Още повече че е сходна и с това, което предлагат капиталовите пазари около България като Румъния, Хърватия, Словения, та дори и Полша (виж графиките). Там средната дивидентна доходност, измерена през компаниите в основните борсови индекси, рядко надхвърля 4%.
Номинално пък дивидентите, раздадени от българските публични компании през последните пет години, надхвърлят 1 млрд. лв. Сред тях са компании като БТК, ДЗИ и „Благоевград БТ“, които вече не са публични дружества, но и компании, които се затвърждават като регулярни платци като „Адванс терафонд“ АДСИЦ и „Софарма трейдинг“.
Кой даде и кой не през последната година
Само през 2015 г. инвеститорите на българския капиталов пазар ще получат 175 млн. лв. под формата на дивиденти. Сумата е с 9.8%, или 19 млн. лв., по-ниска спрямо миналата година и е най-ниската от 2009 г. насам.
Основната причина за понижението идва от липсата на дивидент при „ЧЕЗ Разпределение“, който предпочита да реинвестира печалбата, и разпределеният година по-рано дивидент е по-скоро изключение. Другата ключова причина е решението на фармацевтичната „Софарма“ да не разпредели дивиденти за 2014 г. заради трудната икономическа среда, в която компанията оперира на ключови за нея пазари като Украйна и Русия. За една година „Софарма“ на практика се прости с почти 40% от оборота си в Украйна (трета по важност за приходите й) заради липсата на достъп до източните части на страната. Хаосът с местната валута внесе допълнителен смут. Така бе логично тя временно да преустанови за трети път в историята си редовния годишен дивидент. Предишните две години без дивидент бяха 2009 и 2010 г., като причината тогава бе глобалната икономическа несигурност след фалита на Lehman Brothers. Заради ефекта от наводненията в страната през лято 2014 „Албена“, друг редовен платец на дивиденти, също временно преустанови разпределянето.
За сметка на това обаче дъщерната компания на „Софарма“ – дистрибуторът на лекарства „Софарма трейдинг“, и свързаното дружество „Софарма имоти“ АДСИЦ“, което е собственик „Софарма бизнес тауърс“, са сред компаниите със стабилна дивидентна политика на пазара. След създаването й „Софарма трейдинг“ бавно и последователно се изгради като най-големия дистрибутор на лекарства в страната и всяка година разпределя над 70% от печалбата си. Средната дивидентна доходност за последните пет години се равнява на 6.7%, и то при удвояване на цената на акцията за същия период. За пет години компанията е раздала на инвеститорите 33.5 млн. лв. „Софарма имоти“ пък като дружеството със специална инвестиционна цел по закон разпределя 90% от годишната си печалба, което в конкретния случаи се транслира в петгодишен среден дивидент от 7.7% при 60% ръст в цената на акциите за същия период.
Консистентна в дивидентната си политика през годините е и групата на „Стара планина холдинг“. Холдингът заедно с дъщерните му и асоциирани компании като „М+С хидравлик“, „Хидравлични елементи и системи“ и „Елхим Искра“ единадесет години последователно споделят печалбите с всички свои акционери, като тази година дори процентът на разпределения доход бе над 70 и за четирите компании. Средната дивидентна доходност е по-висока при дъщерните компании спрямо холдинга – 4% спрямо 1%, като освен доходност групата се грижи и за повишаването на ликвидността на акциите си, като раздава и акции под формата на дивиденти. През 2015 г. групата общо ще разпредели близо 15 млн. лв.
Най-висока и редовна възвращаемост на инвеститорите си за последните пет години донесе фондът за земеделска земя „Адванс терафонд“. Oбщата сума, изплатена на акционерите му, включително с дивидента през тази година, е 126 млн. лв. и надхвърля събрания от компанията ресурс от капиталовия пазар от създаването й досега. Средната петгодишна дивидентна доходност по позицията за периода е 12.4%, която фондът постигна, като осребри голяма част от земите си на цени два-три и повече пъти над нивата на придобиване. Оттук нататък „Адванс терафонд“ ще разчита активно на продажба на земи с отложено плащане, което ще намали дивидентната му доходност. Едва след финалното разплащане по сделките с отложени плащания инвеститорите би следвало да получат по-висока доходност от компанията.
Новите на хоризонта
Отвъд най-активните и вече познати платци на дивиденти на пазара се появиха и няколко нови компании, които започват живота си като публични дружества с консистентна и ясно представена дивидентна политика.
Така сред любимците на пазара бързо се нареди най-голямата куриерска компания в България „Спиди“. Компанията се листна на Българската фондова борса през 2012 г., но истинският й публичен образ се изгради през следващите две години, когато тя успя да изгради и приличен обем свободно търгуеми акции. Доверието на инвеститорите съответно бе възнаградено с 4% средна дивидентна доходност за трите години, откакто компанията е на пазара, при удвояване на цената на една нейна акция. Политиката на „Спиди“ е да разпределя поне 50% от годишната си печалба, като тази година решението беше за 60%.
Платец на дивиденти още от ден 1 от живота си на борсата е и лизинговата компания „ЕЛАНА Агрокредит“. Тя осигурява финансиране за покупка на земеделска земя. Освен като бизнес модел компанията иновира на пазара и с това, че като акционерно дружество разписа в устава си, че ще разпределя поне 90% от годишната си печалба. Това на българския капиталов пазар до момента съществува само като задължение, и то при дружествата със специална инвестиционна цел. С това „ЕЛАНА Агрокредит“ възмездява всички инвеститори, доверили се на стартиращия проект още при прохождането му през есента на 2013 г.
Миналата година бе първата пълна година на работа на „ЕЛАНА Агрокредит“, през която тя донесе 6% доходност на инвеститорите си. Компанията увеличи и капитала си от 5 млн. лв. на 18 млн. лв. Така набра нужния ресурс да повиши многократно мащаба на изчистения си бизнес модел, а оттам и да продължи последователната си дивидентна политика.
Позитивен сигнал през годината прави и групата на „Химимпорт“. Самият „Химимпорт“ раздава дивидент само по привилегированите си акции, които обаче задължително ще се конвертират в обикновени акции през 2016 г. От издаването им досега компанията е гласувала и ще изплати общо 88.7 млн. лв. на инвеститорите в този тип акции. В същото време дивиденти започна да изплаща и „Проучване и добив на нефт и газ“. Първият дойде миналата година. Тази година компанията повтаря при средна доходност от 9%. Една последователна и ясно комуникирана дивидентна политика на „Химимпорт“ и след 2016 г. при опростена капиталова структура би било много позитивен сигнал както за компанията, така и за пазара. От една страна, ще е знак за уеднаквяване на интересите на всички акционери. От друга, ще е стимул повече инвеститори да опитат от черешката на българския капиталов пазар.
Дотогава компаниите с истинска последователна и стабилна дивидентна политика остават единици. От едва 47 компании, които през 2015 разпределят дивидент, малко под половината го правят за поне пет поредни години. Позитивното в случая е, че към тях се присъединяват младите публични компании. За гладния всяка черешка е добре дошла.
Материалът е публикуван във в. Капитал на 25 юли 2015 г.
