Намира ли се ЕЦБ в безизходица?

Климент Робев

Климент Робев

дилър "Международни финансови пазари", ЕЛАНА Трейдинг

Да си представим че заемем пари, с уговорката да върнем по-малко от първоначално взетите. Може да ни се стори нелепо, но такива са реалностите на европейските капиталови пазари от септември месец насам. Негативните лихвени проценти в еврозоната вече са факт, но не по-малко интересно се оказа намерението на ЕЦБ да започне да купува портфейл от деноминирани в евро обезпечени облигации, както и покупки на обезпечени с активи ценни книжа, тоест да стартира т.нар. “програми за количествени улеснения”. Тези крайни действия бяха провокирани от непрекъснато намаляващата инфлация в еврозоната и същевременно повишаващата се безработица. Към момента нивото на инфлация е далеч под поставената цел от 2%, a на всичкото отгоре преди броени дни стана известно, че еврозоната е изпаднала в дефлация за пръв път от 2009 година насам. Зараждащите се дефлационни процеси за пореден път подчертават необходимостта от нови по-агресивни действия от страна на ЕЦБ, като очакванията са те да бъдат оповестени още на първото заседание на Централната банка за настоящата година, което ще се проведе на 22 януари.

Какво е необходимо за растеж на европейската икономика

Въпросът е дали засилващият се натиск върху Марио Драги и евентуалните нови стимули ще доведат до постигането на така желания икономически растеж? За съжаление, отговорът е по-скоро с песимистичен отенък предвид множеството рискове, които крие една до такава степен разхлабена монетарна политика. Освен предприетите от страна на ЕЦБ действия, по мое мнение, за възстановяването на европейската икономика са необходими единност, споделена отговорност, екипност, готовност за правене на компромиси и редица други фактори, които за съжаление към днешна дата не са налице.

Да, програмите за вливане на ликвидност в САЩ се оказаха успешни, но на нашия континент вероятно количествените улеснения биха имали негативен ефект предвид консервативната и не дотам единна финансова система. Този подход би бил ефективен само за икономиките, при които частният сектор е зависим от пазарните лихвени проценти в дългосрочен аспект. Практиката показва, че в Европа инвестициите се финансират предимно със заеми, имащи давност не повече от 5 години. Същевременно с това е налице и липсата на уединеност, изразена в различното естество на финансова стабилност, а оттам и на икономически интереси сред членките на еврозоната. Докато задлъжнялите държави потриват доволно ръце след всеки стимулиращ ход от страна на ЕЦБ, то за държавите-кредитори, като, например, Германия, подобни действия са меко казано нежелани, тъй като приходите им от лихви намаляват.

Негативните лихви – последствия

По мое мнение, притесненията относно негативните лихвени проценти до голяма степен са основателни. Дали те ще окуражат кредитополучателите? Ще продължат ли да функционират европейските финансови пазари с нормални темпове при наличието на тази променена макросреда? Трудно е да се отговори еднозначно, но според мен най-повлиян ще се окаже паричният пазар, а оттам и ликвидността на финансовата система като цяло. Вече сме свидетели на изкуствено надути цени на европейския дългов пазар, след като искуемата доходност по 10-годишните държавни ценни книжа на основните основни страни в еврозоната като Германия, Франция, Италия достигна най-ниската си стойност за последните близо 200 години! Друг интересен акцент е, че към момента Испания се финансира при доходност почти същата, като доходността на щатския дълг. Странно, имайки в предвид, че до преди 2-3 години иберийската страна бе на ръба на финансов колапс.

Доходност по 10-годишни облигаци (данни към 09.01.2015 г.)

*Данните са към 09 януари 2015 г.

Да, вярно е, че позитивният ефект върху капиталовите пазарите през последната една година е видим, след като редица водещите европейски борсови измерители достигнаха нови рекордни стойности, но нали целта бе да се гарантира, че вливаната ликвидност ще достигне до реалната икономика? На практика, обаче, наблюдаваме високи нива на безработица (почти два пъти по-голяма безработица от тази в САЩ) и нестабилен темп на растеж на БВП на еврозоната през последните години. Същевременно с това, ние ставаме свидетели на неоправдани ръстове на европейските капиталови пазари, оформящ се балон на пазара на държавни ценни книжа, тоест изкривяване на естественото функциониране на европейските финансови пазари. Ето защо, предстоящите програми за количествени улеснения крият редица опасности върху консервативната европейска финансова система. Изкуствено насажданите опасения относно това дали ЕЦБ ше предприеме покупки на не дотам качествени активи на неблагонадеждни правителства подкрепят разединеността на еврозоната, но отклоняват темата от същинската проблематика.

Пълният ефект от монетарното приключение, в което попадна ЕЦБ, все още не е известен. Като цяло обаче, горепосочените факти са обезпокоителни и ако не се преосмислят, според мен не е далеч времето, когато отново на дневен ред ще бъде поставен въпросът дали еврото има бъдеще и ще оцелее ли еврозоната. В този ред на мисли рисковете пред еврозоната остават сериозни и справянето с тях изисква освен монетарни прийоми, също така и споделена отговорност, отдаденост на каузата, както и ясни приоритети. В допълнение на това твърдение, самият президент на ЕЦБ Марио Драги на една от редовните си пресконференции намекна за безпомощността на финансовата институция, заявявайки, че “Всеки един от нас трябва да си свърши работата…”

Очаквайте продължение на темата с акцент върху предстоящите действия на Федералния резерв и как те биха се отразили на финансовите пазари…

Пробвайте търговия с EUR/USD безплатно и без риск