Рекордно ниска доходност в еврозоната
В разгара на лятото очакванията за спокоен август като че ли бяха разбити на пух и прах след корекцията, която регистрират борсовите индекси през последните седмици. Разбира се, като основен катализатор може да бъдат посочени санкциите на Запада към Русия и очакванията за ответен удар от страна на „братушките“. Това неминуемо ще окаже ефект върху световната и т.ч. европейската икономика, като са налице първите сигнали за това – фабричните поръчки в Германия отчетоха изненадващ спад за юни при очаквания за ръст от 0.9%; предварителните резултати за БВП на Италия отчитат спад от 0.3% на годишна база при прогнози за ръст от 0.1%; МВФ понижи очакванията си за представянето на глобалната икономика през настоящата година, като постави цел от 3.4% вместо 3.7%.
Един факт обаче, като че ли остава леко встрани от вниманието на инвеститорите: изискуемата доходност по 10-годишните правителствени облигации на основните основни страни в еврозоната като Германия, Франция, Италия достигна най-ниската си стойност за последните близо 200 години! В Холандия доходността по 10-годишните книжа се намира на най-ниската си стойност за последните 500 години.
Това има своето обяснение и то се корени в политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), която е насочена към стимулиране на икономиката и осигуряване на висока ликвидност на финансовата система на Стария континент.
Позитивният ефект върху пазарите през последната една година е видим: силни ръстове на индексите, ниска цена на капитала, улеснено финансиране чрез капиталовия пазар.
Въпреки че Европейската централна банка и Федералния резерв вече имат видими различия при воденето на монетарната си политика, едно сравнение на доходността по дълга на САЩ и периферните европейски страни поражда някои въпроси.
Въпроси
Възможно ли е страна, която допреди 2-3 години беше на ръба на финансова катастрофа като например Испания, в момента да се финансира на доходност почти същата като доходността на щатския дълг?
Явно е възможно (ако ЕЦБ е „зад гърба ти“), но доколко това е нормално и рационално на фона на икономическите показатели на Испания и САЩ. Да, инфлацията в еврозоната е нулева, докато потребителските цени в САЩ отчита ръст от 2.1% на годишна база. Но достатъчни причини ли са това спредът между доходността на периферните страни на еврозоната и доходността по щатските и немските облигации да се понижи до най-ниските нива за последните 4 години?
Възможно е в крайна сметка търсеният ефект от страна на ЕЦБ да е бил точно такъв. Остава въпросът доколко това е рационално и дали не води след себе си до изкривяване на пазарите.
Евентуално разширяване на спреда между доходността на периферните страни от еврозоната и ниско рисковите немски ДЦК може да има негативен ефект и върху капиталовите пазари на Стария континент.
За момента, обаче, монетарната политика на централната банка като че ли се оказва един от основните катализатори, който поддържа ръста на борсовите индекси.
Пробвайте безплатно в демо версия с виртуални 100 000 евро