Ще имат ли реален ефект мерките срещу фискалната пропаст?
Терминът “fiscal cliff” (буквално фискална скала) е метафора, която председателят на ФЕД Бен Бернанке употреби миналата година, за да опише ситуацията, пред която е изправена американската икономика. За да обясним по-добре термина, трябва да се върнем назад във времето до периода 2001-2003 г., когато тогавашният президент Буш въвежда „временни“ данъчни облекчения, които възлизат на около 203 милиарда щатски долари годишно. Към тях трябва да прибавим и данъчните стимули, които се равняват на 10 милиарда долара за образователната система от 2009 г. по времето на Обама и други данъчни съкращения на обща стойност от 338 милиарда долара.“Fiscal cliff” или т.нар. „фискална пропаст“ се изразява в това, че комбинацията от изтичащи данъчни облекчения и редуциране на правителствените разходи, които са планирани да влязат в сила от 31 декември 2012 г., могат да окажат пагубен ефект върху недостатъчно стабилната американска икономика, като по този начин рискуват да я върнат обратно в рецесия, предизвиквайки понижение на домакинските разходи, повишение на нивата на безработица и подкопано доверие сред инвеститорите. Или ако трябва да дефинираме „фискалната пропаст“ с едно изречение, то ще е: „Прекалено бързи, прекалено много драконови мерки“.
Какви действия са предприети досега?
Президентът Барак Обама подписа законодателството, с което трябва да избегне „фискалната пропаст“, като ще бъдат увеличени данъците на американците с годишен доход над 450 000 долара. Сенатът го одобри в ранните часове на Новогодишния ден, а камарата на представителите на САЩ го последваха, като гласуваха 257-167 в полза на сделката. Новата нормативна уредба избягва серията от драконови съкращения на разходите и увеличения на данъците, които трябваше да влязат в сила от 1 януари 2013 г.
Обама не излъга, когато каза, че ще увеличи данъците на най-богатите, ако бъде преизбран, но няма да бъдат засегнати само най-заможните от промяната.
Според постигнатото в последния момент споразумение между демократи и републиканци, което се очаква да предотврати „фискалната пропаст“, данъците на всички работещи американци ще бъдат увеличени под формата на федерален данък, който влиза в сила незабавно. Независимо каква заплата получават, работещите американци ще бъдат част от допълнителното двупроцентно увеличение на данъка върху дохода, за да покрият разходите по социалното осигуряване. По предварителни изчисления, това ще струва на едно типично американско семейство с доход 50 000 долара годишно около 1,000 долара през 2013 г.
Според прогнозите мерките се очаква да прибавят 100 милиарда долара към бюджета през следващата година. Това няма да се усети прекалено много от ниската и средната класа, но ще повлияе значително на най-заможните домакинства, които печелят над 1 милион долара годишно. Те ще имат данъчно увеличение от около 170 000 долара.
В същото време по-голямата част от американците ще бъдат пощадени от останалите данъчни увеличения, с изключение на тези с годишен доход над 400 000 долара, чийто ставка ще се вдигне от 35% през 2012 до 39.6% през 2013г.
Как се отразява промяната?
Въпреки че наблюдаваме ръст на американските пазарите след взетото в последния момент решение, можем спокойно да кажем, че то само временно решава проблема с дефицита и натрупването на дълг. Тепърва предстои да се вземат важни решения за това как точно ще бъдат намалени държавните разходи и ще бъде ли вдигнат за пореден път тавана на щатския дълг. Финансовият министър Тим Гайтнер вече сигнализира, че ако това не бъде направено, има вероятност от понижение на кредитния рейтинг на страната, което неминуемо ще има негативен ефект върху капиталовите пазари. Или просто казано: взетото решение е от значение само в кратък към средносрочен период и няма да реши ефективно проблема с дефицита.
Одобрението на данъчните реформи вероятно ще продължи да оказва позитивен ефект върху капиталовите пазари в краткосрочен план. Евентуален пробив на 1475 на широкия индекс S&P500 вероятно ще бъде последван от ръст до нива около 1550-1560 пункта.
Въпреки текущата корекция през последните три месеца, може да се очаква златото да не претърпи значителни корекции в посока надолу, поради вече взетите решения за удължаване на програмата по вливане на ликвидност (QE) и очакванията за повишение на ифлацията в дългосрочен план. Нивата около 1550 долара за тройунция се явяват силна подкрепа за ценния метал.
COMEX Gold 100 Oz., седмична графика Източник: ELANA Global Trader
В крайна сметка взетите мерки едва ли ще са достатъчни, за да се сложи край на фискалните проблеми отвъд Океана. Бюджетната служба на Конгреса заяви, че приетото законодателство ще добави още около 4 трилиона долара към държавния дълг през следващото десетилетие. Все пак, за да запазим нотката на оптимизъм в началото на годината, трябва да отбележим, че макар и не перфектни, действия бяха направени и щатското правителство показа готовността си да подкрепи американската икономика, и капиталовите пазари на всяка цена.
