Опциите – начин да избегнем рисковете в сезона на отчетите
Месеците след края на всяко тримесечие (януари,април, юли, октомври) са т. нар. “сезон на отчетите” в САЩ. През този период водещите американски компании обявяват своите корпоративни резултати за изминалото тримесечие, като по традиция винаги неговото начало се поставя с публикуването на финансовите резултати на Alcoa Inc. Много често “сезонът на отчетите” играе ключова роля при определянето на инвеститорските настроения, а оттам и на състоянието на пазара като цяло.
В случаите, когато е налице значително разминаване между очакванията на анализаторите и изнесените корпоративни данни, обикновено се стига до резки движения в ценните книжа на съответната компания. Подобни ситуации крият съществени рискове при положение, че притежаваме акции на компания, чийто отчет предстои да бъде публикуван.
Един от удачните варианти, чрез които може да хеджираме риска и да се застраховаме от евентуални значителни загуби е да използваме опции.
Опцията представлява договореност, даваща на нейния купувач право, но не и задължение, да купи или продаде определена акция на фиксирана цена (strike price) на определена дата в бъдеще (падеж).
Опциите биват два вида:
1. Call опция. В този случай, купувачът на опцията има правото, но не и задължението, на падежа й да закупи съответните акции. Максималният риск от загуба е платената премия (цената на опцията), спрямо възможността за неограничена печалба при покачване цената на акцията, предмет на сделката. Продавачът на Call опция от своя страна е длъжен да продаде акциите при предварително определената цена (strike price), на датата на падеж (стига да има купувач за тях). В този случай, максималната печалба се равнява на размера на платената премия, а максималната загуба е неограничена.
2. Put опция. Купувачът на опцията има правото, но не и задължението на падежа й да продаде съответната акция. Максималният риск от загуба е платената премия (цената на опцията), спрямо възможността за неограничена печалба при понижаване цената на акциите, предмет на сделката. Продавачът на Put опция е длъжен да купи акциите при предварително определената цена (strike price), на датата на падеж (стига да има продавач за тях). В този случай, отново максималната печалба се равнява на размера на платената премия, а максималната загуба е неограничена.
Call u Put опциите могат да бъдат “в пари”, “на пари” и “извън пари”, както следва:
Опциите са дериватен финансов инструмент, чиято цена (премия) основно зависи от цената на базовия актив. Съществено влияние върху стойността на премията оказват и оставащото време до падежа, както и динамиката в цените на базовия актив. При равни други условия, намаляването на времето до падежа на опцията и слабата волатилност, водят до понижение в нейната стойност.
Да предположим, че притежаваме 100 акции на американската компания Apollo Group Inc. На 8 януари 2013 г., след щатската борсова сесия, компанията обяви своите корпоративни резултати за предходното тримесечие, разочаровайки пазарните участници. Очаквано, това доведе до разпродажби в следборсовата сесия и затова на 9 януари 2013 г. цената отвори с гап в посока надолу и регистрира спад от 8.37%.
В случай, че предварително сме очаквали развитието на подобен негативен сценарий, купувайки една Put опция (един опционен контракт е равен на 100 акции), да речем със страйк 20.5 долара (приблизително равен на цената на затваряне на 8 януари 2013 г.), би бил удачният вариант да се застраховаме от прогнозирания от нас спад.
Нека да припомним, че купувачът на put опцията има правото, но не и задължението, на падежа й да продаде съответната акция, на предварително определената страйк цена. Желателно е при подобни ситуации да избираме опции с по-далечен падеж, като по този начин се предпазваме от възможността времевият фактор да доведе до съществен спад в премията на закупената от нас опция. В разглеждания пример, след оповестяването на корпоративните резултати, опцията се намира “в пари” и ние можем или да продадем акциите на предварително определената цена на датата на падеж, или да продадем самата опция преди падежа й, реализирайки спекулативна печалба, която да ни компенсира значителна част от загубата от спот позицията. В случай, че опцията падежира “на пари” или “извън пари” – губим стойността на премията или т. нар. цена на опцията.
Да разгледаме варианта, при който нашите акции са поскъпнали достатъчно и очакваме, че може да се развие корекция или консолидация в близките дни, но компанията предстои да изкара редовния си тримесечен отчет и ние вярваме, че той ще е по-добър от пазарните очаквания.
Да предположим, че притежаваме 100 акции на Monsanto Company. На 8 януари 2013 г., преди щатската борсова сесия, компанията изненада приятно инвеститорите и това доведе до ръст в нейните акции с над 4%, след като ценните й книжа отвориха с гап в посока нагоре от 96 долара до 100 долара за акция.
Както виждаме от графиката, след отчета акциите достигнаха психологическата граница от 100 долара, а и с това – ниво на свръхкупеност, регистрирано от техническия индикатор RSI. Това ни дава необходимите предпоставки да очакваме корекция или поне консолидация в краткосрочен аспект, но не желаем да ги продаваме, тъй като вярваме в компанията и считаме, че и занапред тя ще продължи да поскъпва. В този случай, отварянето с гап доведе до повишаване на волатилността, а оттам и до поскъпване на опцията.
Ето защо, по-удачният вариант в конкретната ситуация е да продадем една покрита call опция (покрита опция означава, че притежаваме равнозначно количество от базовия актив), като в случая е добре да изберем по-близка дата на падеж, за да се възползваме от поевтиняването на опцията, предвид споменатия по-горе времеви фактор. Може да спечелим премията, ако опцията падежира „извън пари“ (тоест цената на базовия актив да е под strike цената на датата на падеж) и да продължим да разполагаме с нашите 100 акции. В случай, че call опцията падежира „в пари“ (цената на базовия актив да е над strike цената на датата на падеж), сме длъжни да продадем акциите на предварително определеното от нас ниво от 100 долара. Това е така, тъй като както отбелязахме по-горе, продавачът на Call опция има задължението да продаде акциите при предварително определената цена (strike price) на датата на падеж, стига да има купувач за тях.
Както видяхме от примерите, опциите ни дават значителна гъвкавост и алтернативни варианти за застраховане при управлението на нашите позиции, особено при наличието на събития, водещи до резки и изненадващи колебания в тяхната стойност.
Подробна информация за опции от ELANA Global Trader