ЕРП: Действие първо – оптимизъм и песимизъм

Цветослав Цачев

Цветослав Цачев

главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг

Големият ден на борсата за тази година дойде.  Първото електроразпределително дружество се раздържавява чрез капиталовия пазар, а останалите две сделки имат шанс да дадат на борсовата търговия не само нови емитенти, но и да привлекат инвеститори от цял свят.

Ако обаче страничен наблюдател следи подготовката на приватизацията чрез медиите у нас (ако следи чуждите въобще няма да знае за сделката), ще остане с впечатлението, че това не е така. Обществото не се интересува дали държавното имущество се продава и на каква цена, нито пък дали може да се купи евтино.

Институционалните инвеститори са много скептично настроени по отношение на бъдещата ликвидна търговия с акциите на компаниите и не виждат смисъл да купуват книжа, които не носят дивидент. За съжаление, в публичното пространство не се проведе съществена дискусия за цената и перспективите пред това предлагане, а сроковете за осъществяването му напомнят на някаква прибързаност преди края на годината.

Нека погледнем плюсовете и минусите ден преди предлагането.

Положителните фактори за пазара са следните:

  • Ниска минимална цена – не означава, че цената на покупката ще е ниска, но поне няма да е пречка пред инвеститорите. 1373,92 е цената на ЕВН Електроразпределение,а 120,31 е на ЕВН Електроснабдяване. Тя ще създаде условие за наддаване от страна на купувачите и най-вече ще предостави възможност за капиталови печалби (при изкупуване на книжата и създаване на някакво подобие на ликвидност). Макар и малка, такава вероятност съществува, с което да се привлече интерес към следващите предлагания. Най-голямата реклама за дружествата и пазара ни като цяло е възможността да се правят печалби.
  • Смесеният-закрит аукцион е добър и прозрачен начин за осъществяване на сделката от гледна точка на инвеститорите. Той обаче не е гаранция, че ще се купят акции във всеки случай или че цената им няма да бъде по-висока от минималната или средната.
  • Появата на шест нови емитента – борсата отчаяно се нуждае от разнообразие на предлаганите книжа за търговия. Новите дружества са от сектор, който не е толкова чувствителен към кризата, като например много от индустриалните компании. С тези нови акции ще се появят и капитали към борсата. Какви, предстои да видим до дни.Ред е на скептицизмът, който има далеч по-солидни позиции:
  • Криза на пазара – не само, че SOFIX е на 300 пункта, но и половината свят не знае какво му предстои през следващата година. В такава среда е изключително трудно да дойдат капиталите, които трябват на борсата.
  • Сроковете на предлагането – от борсата съобщиха за голям интерес към енергийните ни компании по време на представянето им във Виена, Цюрих, Лондон и Франкфурт. Когато погледнем оборота на БФБ, обаче, е много трудно да си представим как този интерес ще стане реално търсене. Още повече, че седмицата преди края на годината не е най-активният период на пазарите. Повече време за медиен шум и реклама на публичното предлагане щеше да се отрази положително на цената и търсенето, въпреки че приходите от продажбата нямаше да са в бюджета за 2011 г.
  • Стратегически инвеститор – всеки на пазара говори за стратегически купувачи, включително акциите да се вземат предимно от мажоритарните собственици на дружествата. Това изглежда най-вероятният сценарий, предвид хроничната липса на ликвидност на БФБ. Портфейлните инвеститори не желаят да държат една неликвидна позиция и всяко тяхно съмнение в тази посока лесно се разсейва, като разгледат активността с позициите в SOFIX, например. А когато пазарът е убеден, че купувачите са ясни, тогава нищо няма как да се случи, дори това да не е вярно.
  • Качеството на информацията – пазарът иска много информация за компаниите, а не само дежурното извинение за зависимостта от политиката на регулатора и непредсказуемостта на сектора. Не останах с впечатление, че мениджърите на институционалните инвеститори у нас (пенсионни и взаимни фондове) имат отговори на въпросите си. Както и не открих някаква съществена информация за чуждестранните купувачи, които по принцип много са се интересували към приватизацията.
  • Липсата на дивиденти – няма стабилен паричен поток, който да гарантира приходи на дългосрочните инвеститори, докато ликвидността на БФБ е малка. Как някой фонд би купил, ако преосмисля всичко казано дотук за ликвидността, и в същото време знае много добре, че няма да може да продава дълго време? Не и без дивиденти.
  • Две компании – да не забравяме, че става дума за две компании, а не за едно електроразпределително дружество. Спецификата в дейността им е достатъчно сложна за повечето инвеститори и това вероятно ще откаже някои от тях.
  • Високата цена на акция – време за сплит явно не е имало, което означава и далеч по-слаба ликвидност в бъдеще. А това е сериозен минус за бъдещето предлагане на останалите дружества.

Вероятно голяма част от участниците на пазара се надяваме позитивните фактори да вземат превес. Но и гласът на разума не ни прави кой знае какви оптимисти предвид реалността. Цените на акциите на двете дружества, които получихме при сравнението с показателите на компании от сектора по света, са доста над минималните. Медианата на коефициента цена/печалба например е 12.80, което отговаря на пазарна капитализация от 400 000 000 лв. на ЕВН Електроразпределение. Ако сравняваме с водещите компании на БФБ, показателят трябва да е по-нисък. Скоро ще знаем каква премия за ликвидност и риск добавят инвеститорите. И колко са.