Ликвидна криза в света? Не и днес
Каква е кризата? Криза на ликвидността, икономически срив или само сътресение на финансовите пазари? Или комбинация от трите по подобие на 2008 г.? Ако погледнем цената на златото или на швейцарския франк, отговорът на инвеститорите не се изчерпва само с понятието за криза. Темата за Армагедон обаче е присъща за Холивуд, а не за Уолстрийт. Спекулативната паника днес може да се използва за дългосрочни инвестиции.
Събитията през последните седмици не показват никакви признаци на ликвидна криза. Акциите на банките по света пострадаха значително от разпродажбите, а финансовите форуми се напълниха с експертни мнения за фалита на институции като Bank of America или Citigroup. Акциите им бяха срутени, но приликите с 2008 г. свършват дотук. Финансовата система не се разклати, защото доверието на междубанковия пазар се запази. Доказателство е липсата на скок на TED и OIS-спредовете. Графиката показва изменението на TED-спреда от началото на 2008 г. досега, като този път няма съществено покачване дори и спрямо ръста от средата на миналата година.
TED-спредът е разликата между лихвата по 3-месечни държавни книжа спрямо междубанковата лихва по 3-месечни доларови депозити. Те обичайно се движат в корелация, но когато има ликвидна криза банките не дават пари на другите институции, защото се опасяват от фалит и тогава инвестират само в ДЦК. Очевидно банките днес не се притесняват да дават пари на останалите, нито пък искат по-висока цена за това. А пазарните лихви не чакат събитието да стане факт, защото дори слуховете са достатъчни, за да ги качат. Ако са основателни, разбира се.
OIS-спредът е подобен – 3-месечна лихва по междубанкови депозити спрямо лихвен суап на базата на финансиране от Федералния резерв на САЩ. Това също е индикатор за стреса в банковата система и той не показва никакви сътресения в САЩ. Затова следващата графика разглежда съотношението на двата показателя за Еврозоната. Тоест, EURIBOR и финансирането от ЕЦБ. Тук скокът вече е осезаем и със сигурност индикаторът е най-следения от ЕЦБ в момента. Повече дори от инфлацията.
Ликвидна криза в САЩ няма. Проблемите с доверието във финансовата система са в Европа, но това се отразява на капиталовия пазар по целия свят. Не очаквам ситуацията да излезе извън контрол, защото вече се видя, че с 8 милиарда евро може да се повлияе много на облигационните пазари на Испания и Италия. Но и не мисля, че спокойствието ще се върне много бързо, защото дори и да няма криза на ликвидността, има проблем с платежоспособността. Отново поглед към първоизточника на борсовия срив – САЩ. Всеки знае за трилионите федерален дълг и за огромните задължения на частния сектор. На облигационния пазар (тоест, сред тези, които финансират държавния дълг) няма притеснения. Цените на книжата поскъпнаха и едва ли, защото рискът от фалит се е повишил за една седмица. Как стоят нещата с частния сектор? Да припомня, че пирамидата от секюритизирани ипотечни кредити рухна, когато се увеличи процента на необслужваните заеми.
Данните показват, че процентът на лошите кредити на населението в САЩ е слязъл на пред-кризисните си равнища през първото тримесечие на 2011 г. Кредитите за търговски и промишлени цели още не са се подобрили до нормални нива за икономически растеж, но са далеч под пиковите стойности. В строителството също се забелязва подобрение, но процентът е много висок, а ситуацията е още по-неприятна при ипотечните кредити. Ключовият момент е подобрението, което гарантира, че банките не изпадат в затруднения.
Проблемът е в тежестта на дълговете. Населението намалява задлъжнялостта си с бързи темпове. Икономическият ефект върху потреблението идва едновременно от повишаване на безработицата и намаляване на кредитирането. Затова възстановяването в САЩ е анемично на фона на големия икономически спад преди това и е чувствително на шок, какъвто е поскъпването на горивата или прекратяването на данъчните стимули. Следващата графика показва промяната в разходите по обслужване на дълговете на населението като процент от разполагаемия доход. Благодарение на свалянето на лихвите има голямо намаление и на тежестта на дълга от 14% на 11.5% от доходите. Равнището отговаря на средното за 80-те и 90-те години, когато задълженията бяха доста по-малко, но лихвите бяха по-високи.
За криза на платежоспособността може да се говори, когато длъжниците се сблъскат с високи лихви. Това се случва сега с държавните дългове на много страни от Еврозоната, както и с ипотечните заеми в Австралия. Икономическото забавяне в САЩ има съвсем различни аспекти и е много вероятно да спре, преди да се превърне в криза. Тогава спадът на Уолстрийт ще си остане само пазарен феномен в рискова икономическа и финансова среда. Щатските банки и големи корпорации с международно присъствие ще се справят с негативните ефекти от сътресенията сега. Те имат отлична оценка, а цените на акциите им отразяват рискове, които не се виждат в балансите им или в повечето икономически новини. Единственото препятствие пред дългосрочните инвестиции е паниката на пазара, която може да изпрати цените още по-надолу без значими новини.