Пазарите отново са под стрес, а причина е новината за намаляването на кредитния рейтинг на САЩ от Standard&Poor’s.
Тази новина трудно може да се определи като изненадваща, предвид коментарите и реалното състояние на държавните финанси в страната. Но е факт – САЩ загубиха статута си на еталон за платежоспособност. Слуховете за това плъзнаха на пазарите още в петък, а официалната новина беше оповестена след края на търговията през миналата седмица. Другите две водещи агенции – Moody’s и Fitch заявиха по-рано, че запазват кредитния рейтинг на САЩ на най-високото ниво след споразумението за тавана на дълга. Те също имат негативна перспектива за развитието на ситуацията.
Нека да започна с кратко описание на дълговата криза. Първият й етап е натрупването на големи държавни задължения, които в САЩ са вече равни на годишния БВП. По време на кризата бяха направени големи разходи и в същото време данъчните облекчения трябваше да стимулират разходите. Годишният дефицит скочи силно, а нулевите лихви на Федералния резерв допринесоха за исторически спад на доходността. В резултат на това, правителството на САЩ се финансира много евтино. Проблемът е, че дълговете се трупат, а икономиката не може да се възстанови бързо, за да компенсира държавните разходи и бюджетът да излезе на плюс. Втори етап на кризата идва, когато дълговете нараснат прекалено много и пазарите поискат по-висока възвръщаемост за поетия риск. Тогава се навлиза в опасен период, защото повишаването на лихвените плащания прави все по-трудно изпълнението на бюджета. И в един момент правителството е погребано под планината от дългове. Гърция изживява този етап на кризата, като й трябваше повече от година, за да достигне точка, от която няма връщане. Тоест, лихвите по дълговете да скочат над 10% и страната да се обърне за финансиране към другите в ЕС, а не към облигационния пазар. Испания и Италия сега се сблъскват с подобен проблем – 6% за 10-годишни книжа, но ЕЦБ няма да остави ситуацията без контрол.
Отново към рейтинга на САЩ – страната е далеч от втория етап на кризата. В действителност, тя се финансира по-евтино отколкото преди месец. И реакцията към новината за рейтинга е доста слаба спрямо това, което можеше да се случи. Преди десетилетия Япония също губи първокласния си рейтинг с очаквания за страшен срив на пазара на облигации. Сега страната се финансира в йени на почти нулеви равнища и поддържа дълг, който е над два пъти годишния БВП. Защото тя също не е навлязла в опасния етап на дълговата криза. Двете страни имат нещо общо, за разлика от Европа – те разполагат със собствени валути. Гърция не може да увеличи предлагането на евро и не може да обезцени валутата си, за разлика от САЩ и Япония. Това правят отвъд Атлантика през последните години – евтин долар и растеж на износа, който да компенсира в някаква степен търговския дефицит. Перфектното решение на дълговия проблем е икономиката да расте по-бързо от задълженията. Това обаче изисква и съкращения на разходите, защото в момента те са огромни и номиналният ръст на БВП няма как да надхвърли 10%. Но просто липсва политическа воля, когато има избори през две години.
Ниският долар може да помогне, въпреки че увеличава риска от инфлация и от там води до нарастване на доходността на облигациите. Затова и статистиката „изчиства“ влиянието на цените на храни и горива. Решението е просто – отрицателни реални лихви. В Китай това е политика от десетилетия и очевидно САЩ вече са я възприели трайно. Най-силен пример е таксата на Bank of New York за големи депозити, наложена преди седмица. Да се плаща за парите в банка, с които след година може да се купят по-малко стоки или услуги, означава, че длъжникът няма да се сблъска с пазарните проблеми на втория етап. В Китай растежът на икономиката е много бърз и това й позволява да надскочи всички натрупани задължения на държавните предприятия и дори на частния бизнес. САЩ по-скоро се движат към японския модел, а отрицателните реални лихви носят по-малък риск от гневна реакция на гласоподавателите, отколкото съкращенията на медицинските разходи или на заплатите на учителите. Но САЩ трябва да спре надпреварата във въоръжаване сама със себе си и в същото време да въведе акцизи върху горивата, които да ограничат вноса и потреблението на петрол.
Ще завърша с пазарната реакция на сваления кредитен рейтинг. Фондовият пазар започна негативно на старта си тази седмица и едва ли ще се успокои за ден. Не и преди Федералният резерв да обещае ново изкупуване на облигации на заседанието си през тази седмица. „Големият“ шок на новината не разклати съществено застраховката за риск на правителствените книжа. CDS-а на САЩ е по-висок само спрямо Швейцария, а доходността на щатските 5-годишни книжа е по-ниска от тази на Великобритания, Германия или Франция – страни с все още първокласен рейтинг. Поради тази причина не виждам сериозни основания за притеснения днес. Икономическа криза е един от възможните сценарии и засега той е по-малко вероятния. Няма фалит на финансова институция, който да парализира междубанковия пазар. Краткосрочна спекулация е името на „играта“ на пазарите. Икономиката просто показва, че няма способности да расте с потенциала си без големи стимули и скоро всичко ще се върне в нормални рамки.
