Защо се харесват дивидентите?

Цветослав Цачев

Цветослав Цачев

главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг

Дивидентите не са популярни сред българските компании. Практиката показва, че малко дружества имат история на редовни плащания. Още по-малко са тези, които се стремят да поддържат доходността от дивидентите на някакви стабилни равнища. Но причините за това са ясни – периодът на силен растеж и инвестиции беше сменен от силна икономическа криза. Компаниите на БФБ са по-скоро „консуматори“ на паричен ресурс, а не „генератори“. На графиката са представени дружествата от BG40, които са разпределяли дивидент за последните две финансови години.


Доход от дивидент над 5% е изключение. В изчисленията не са включени привилегированите акции, а доходността за 2009 г. е изчислена с последната пазарна цена за юни миналата година, за да се избегнат колебанията на пазара при използване на всеки последен ден с право на дивидент.

Изплащането на дивидент, за да се осигури паричен поток на акционерите, е само една страна на монетата. Другата е управлението на капитала, така че да се донесе по-голяма стойност за акционерите с правилното съотношение между собствен и заемен капитал. Когато една компания има по-висока възвръщаемост на капитала, отколкото са лихвите по използване на заемни средства, тя може да промени структурата на пасива си и така да увеличи възвръщаемостта. Ще дам един пример с компания, която плаща дивидент – М+С Хидравлик.

Първият сценарий в таблицата е от одитирания отчет за 2010 г. Във втория разглеждам хипотетичен сценарий, в който компанията раздава цялата натрупана печалба към края на годината като дивидент и взима банков кредит. Лихвените й разходи нарастват, защото банките ще възприемат фирмата като по-рискова и ще повишат цената на заемите. Но дори и при 10% лихвени разходи, компанията работи при по-висока възвръщаемост на капитала. Третият случай е раздаване на печалбата за миналата година като дивидент и увеличение на задлъжнялостта, за да се запази равнището на активите.

И в двата случая има повишение на възвръщаемостта на капитала (RoE), но предполагам, че инвеститорите биха се интересували повече дали има изменение на коефициента цена/печалба (P/E). За целта е изваден приблизителния дивидент на акция от текущото й ниво, като се вижда, че няма съществено подобрение в показателя. При по-висока печалба е възможно да се постигне по-силно покачване на RoE и дори намаление на Р/Е. Но вторият показател пак нямаше да се измени съществено, защото цената на акция няма да се намали със значим процент при изваждането на дивидента. Плюсът за акционерите на компанията е, че с раздаването на дивидент се поддържа нивото на RoE, но пазарът би обърнал повече внимание на коефициента Р/Е и евентуално на подобряването на цена/капитал (Р/В). При Елхим Искра например изплащането на дивидент в размер на неразпределените печалби за годините би свалило Р/Е с единица.

Изчисленията с акциите на Монбат също потвърждават положителния ефект върху коефициентите за оценка при изкупуване на акции и разпределяне на дивидент, вместо изплащане на дълга. Затова инвеститорите харесват дивидентите, дори и да са незначителни като годишна доходност и на практика да не водят до промяна в структурата на капитала. А при комбиниране с обратно изкупуване и увеличение на задълженията цената на акция може да бъде подкрепена допълнително.