Възможните ходове на ФЕД

Евтим Тренков

Евтим Тренков

дилър, ЕЛАНА Трейдинг

През последните няколко месеца пазарите остават изключително напрегнати и „търгуването на новини“ изглежда нелека задача. Наблюдава се и интересната тенденция световните борси да оценяват предварително важни събития или решения с икономическа тежест. По тази причина ще се опитам да разкрия надолу възможните ходове на Федералния резерв и вероятните пазарни сценарии, които ще ги последват.

Сред най-определящите за политиката на Федералния резерв фактори напоследък все по-конкретно изпъква нивото на безработица. Самият председател на ФЕД, Бен Бернанке, по време на пресконференцията си на 22 юни заяви, че „болезнено бавния спад на безработицата“ го притеснява изключително силно. Именно депресията на пазара на труда беше сред основните аргументи на Бернанке, когато легитимираше и оправдаваше пред международната общност стимулационната програма на стойност 600 млрд. долара, наречена Quantitative Easing 2.

Програмата изтече в края на месец юни, а за периода от стартирането й (ноември 2010 г.) до месец май 2011 г. средното ниво на безработица е 9.21%, като само през февруари и март 2011 г. успява да падне под психологическите 9.00%. За сравнение същия период година по-рано средното ниво на безработица е 9.80%.

Ефективността е очевидна, но е прекалено недостатъчна, като се има предвид, че за същите месеци през периода 2001 г.-2008 г. средното ниво на безработица варира между 4.46% и 5.91%, а за трите години преди краха на Lehman Brothers трайно се установява под 5.00%. За сега изглежда този проблем обаче се изостря. „Количествени улеснения 2“ изтече, а в началото на юли стана ясно, че безработицата е нараснала до 9.2%. В допълнение заетостта в неселскостопанският сектор се е увеличила с едва 18 000 души през месец юни. На базата на това може да се очаква, че Федералният резерв и Комисията по монетарна политика (FOMC) поне за сега ще запазят основния лихвен процент на нива между 0% и 0.25%.

Ясни насоки в бъдещата политика на Федералния резерв обаче липсват. Първоначално Бен Бернанке заяви пред журналисти, че централната банка има готовност да продължи стимулите за икономиката, стига забавянето да се запази осезаемо. Конкретно предложението беше за реинвестирането на падежа по държаните от ФЕД трежърита в нови облигации, като сумата, която циркулираше в публичното пространство беше 300 млрд. долара. Лихвите останаха в страни от дискусиите, но може да се предполага, че те ще бъдат запазени на текущите си нива. Съдейки пазара на труда очевидно забавянето е на лице и то тенденциозно се задържа. Въпреки това в следващото си изявление Бернанке каза, че не се обмислят нови стимулационни програми от страна на Федералния резерв, с което очевидно председателят на централна банка се опита да разсее спекулации около евентуални „Количествени улеснения 3“.

В допълнение, текущата макроикономическа ситуация в САЩ и отслабването на ценовия натиск през последния месец по всяка вероятност ще продължат да са в подкрепа на разхлабена политика от страна на Федералния резерв. Преговорите по отношение на тавана на публичните задължения в САЩ също са ключов фактор, който ще оказва влияние върху американската икономика през следващите седмици. Постигане на споразумение за повишаването му ще позволи на страната да работи. В противен случай се създава риск от загуба на доверието в икономиката и повторно връщане в рецесия. Така, че за сега датата 2 август остава определяща за евентуалната бъдеща политика на Федералния резерв. Важно е да се подчертае, че дори и да бъде постигнато споразумение за повишаване тавана на публичния дълг, трудовият пазар остава в тежко състояние. Най-значителна роля във формирането на щатския брутен вътрешен продукт има именно потреблението на населението. Висока безработица през следващите месеци ще оказва натиск именно върху потреблението и е възможно при запазване на текущото статукво (седмични молби за помощи при безработица средно над 400 хил. и безработица около 9%-9.1%) да се получи порочен кръг на по-ниско потребление, което да породи недоверие в икономиката сред предприемачите и бизнеса, а от там и спад в заетостта. Именно поради тази причина, поне за сега изглежда, че монетарните стимули са нужни за щатската икономика, макар че те се отразяват благоприятно основно върху финансовите пазари.

На базата на казаното от самият Бен Бернанке, че именно високото ниво на безработица продължава да притеснява него и колегите му и личната му прогноза, че тя ще остане на „болезнено“ високи нива до края на годината, може да се очаква, че стимулирането от ФЕД ще продължи. Лихвените равнища вероятно ще бъдат запазени на текущите си нива, след като цените на петрола се успокоиха и индекса на потребителските цени през последния месец отчете спад с 0.2%. Изкупуването на активи ще продължи, в случай, че правителството и Конгреса се договорят за вдигане на тавана на задълженията. За сега обаче може само да се спекулира около евентуална целева стойност на трежъритата, които ФЕД ще изкупи, но се предполага, че сумата е около 300 млрд. долара.

Какво ще се случи на финансовите пазари?

На първо място може да се очаква растежът на щатските фондови пазари да продължи.
S&P 500 (SP500.I), Седмично

Източник: ELANA Global Trader

Основният щатски индекс, широкият S&P 500, отчете ръст от приблизително 200 пункта, като трябва да се има предвид, че силна съпротива в края на програмата QE2 оказваха отслабващите икономически индикатори и напрежението в Близкия изток. Нова стимулационна програма по всяка вероятност ще засили интереса и доверието към по-рискови активи, за сметка на сигурността, която за сега предлагат щатските трежърита. В допълнение ниските лихви по презумпция би трябвало да стимулират инвестициите на бизнеса, търсенето на потребителско кредитиране, а оттам и доброто представяне на компаниите, които да допринесат за продължаващ ръст на фондовите борси. Конкретно, при S&P 500, вероятно ниво 1 400 пункта ще окаже силна съпротива при нови стимули за икономиката и последващ силен ръст.

Доларът обаче ще бъде сред основните губещи. В условия на цялостно монетарно затягане, за сега изглежда единствено ФЕД и АЦБ странят от наложилата се тенденция. Ниските лихви по всяка вероятност ще насочат паричните потоци в по-доходоносни валути като австралийски долар или евро, за сметка на щатския долар.  А е нужно да се подчертае и, че изкупуването на активи от Федералния резерв е свързано с печатане на долари и наводняването на пазара със „Зелените пари“, което допълнително ги обезценява.

EUR/USD, Седмично

 

Източник: ELANA Global Trader

Спекулациите, че ЕЦБ ще повиши основния си лихвен процент, които се появиха още през януари т.г., бяха основна причина за силния спекулативен ръст на еврото през последните шест месеца. Упоритата борба от страна на европейските институции с дълговата криза и решителността на ЕЦБ да продължи с монетарното си затягане вероятно ще продължат да оказват натиск върху долара в дългосрочен план. Въпреки това, в случай, че фондовите борси на САЩ наистина започнат да генерират сериозен растеж, възможно да видим търсене на долари от чуждестранни инвеститори, които да се включат. Дори и това обаче е слабо вероятно да окаже особено силно влияние върху продължителен спекулативен ръст на единната валута, базиращ се на по-високи лихви. Не веднъж бе споменато, че Федералният резерв все пак обмисля вдигане на лихвите към края на лятото. При такъв сценарии не е изключено да видим обръщане на тренда. До края на лятото е възможно да видим поскъпване на еврото спрямо долара до силната съпротива при 1.5000 EUR/USD.

Евентуално вдигане на основния лихвен процент от ФЕД обаче по всяка вероятност ще изпрати валутната двойка в посока надолу към тест на възходящата тренд линия, а не е изключен и пробив, последван от продължителна корекция.

Както бе споменато, дългосрочните трежърита вероятно ще продължат поевтиняването си, докато доходността по тях се повишава при нови стимули и запазване на ниските лихви.

10 Year US T-Notes (ZNc1) – Continuous – Седмично

Източник: ELANA Global Trader

Поскъпването, което щатските дългосрочни ДЦК реализираха през второто тримесечие на 2011 г. беше предизвикано основно от геополитическата криза в Близкия изток и забавящите се икономически индикатори на САЩ, Европа и Китай. С отшумяването на тази тенденция може да се очаква нов спад в стойността им. В допълнение, ако ФЕД продължи да изкупува от тях, с което да стимулира икономиката и доверието в нея, инвеститорите ще се насочат към по-високата доходност, която носят акциите. От тук може да се очаква, че в дългосрочен план, при запазване на текущото статукво, трежъритата ще бележат спад, като първоначално е възможно ще открият подкрепа при 123’00. Вероятно пробив надолу ще задълбочи корекцията до 121’15.

Предвид високите нива на безработица, които продължават да се наблюдават и прекалено слабото подобрение в заетостта, може да се очаква Федералния резерв да запази курса си на разхлабена парична политика, поне до края на лятото. Стимулирането на потреблението е от фундаментално значение за САЩ, тъй като траен спад на това перо от икономиката по всяка вероятност ще я върне в рецесия. Изглежда, че поне за сега икономическите стимули, под формата на изкупуване на активи и поддържане на ниски лихви дават поне минимални положителни резултати на трудовия пазар, предвид спада на безработицата с почти процент.