Какво да очакваме от агро-фючърсите?
От началото на 2011 година основните теми, свързани със световните финансови пазари съдържаха думите „евро”, „долар”, „акции и индекси”, „ценните метали и петрол”. Настроенията продължават да са доминирани от силните импулси в стойностите на златото, среброто и горивата, вниманието привлича и широката волатилност на валутния пазар, предизвикана от дълговите проблеми в Еврозоната, като щатската финансова система също навлиза постепенно в групата на „прекалена задлъжнялост”. Не на последно място се откроява и тенденцията, утвърдила се сред централните банки по света, да загатват за затягане на паричните си политики. Европейската централна банка предприе конкретни действия, а Федералния резерв разработва стратегия за приключване на програмата QE2, чиято цел бе вливане на ликвидност във щатската финансова система.
Всичко това в по-голямата си степен разсея пазарните участници от храните и селскостопанските контракти. Ще имат ли ясно изразен тренд и, ако да, какъв ще бъде той? В условията на икономическо възстановяване и експанзия какво можем да очакваме от пшеницата, овеса, соята и царевицата?
За да се даде ясен отговор на всичките въпроси трябва да се обърне внимание не само на конкретните макроданни и технически индикатори при съответните инструменти, но трябва да се разгледат и икономическите тенденции в глобален мащаб.
Въпреки липсата през последните месеци на сериозни новини, засягащи агро продуктите, по-рано тази седмица сред медиите започна да циркулира опасението, че прекалената жега в САЩ ще навреди на посевите, унищожавайки голяма част от продукцията и сривайки добива на пшеница до най-ниските му стойности от 1996 г. насам. В допълнение скорошните наводнения от реката Мисисипи предизвикаха отлагане на царевичното засаждане. Всички тези фактори са в полза на по-скъпи зърнени храни. Въпреки това непосредствено след тези събития на пазарите не се наблюдаваха силни бичи импулси. Царевицата запази темпа си на бавно поскъпване, след което срещна силна съпротива при 775 долара за бушел. Пшеницата запази консолидацията в широк рейндж на стойността си, след като не успя да пробие над 820 долара за бушел.
Пшеница, 8-часова графика (ZWc1)
Царевица, 8-часова графика (ZCc1)
Източник: ELANA Global Trader
Да се разчита единствено на природни бедствия и жеги за поскъпване на селскостопанските контракти би било наивно. Именно за това трябва да се потърсят предпоставките за евентуално намиране на трайна посока в движението на агро фючърсите.
През последните сесии оптимизма около икономическото възстановяване в глобален мащаб отслабна. Това се дължи на по-слаби резултати в производството на Европа и Китай, намалени кредитни рейтинги и перспективи през рейтингите на САЩ, страни от Еврозоната и Япония. В допълнение строителният сектор на Щатите продължава да показва неубедителни резултати. Всички тези данни в краткосрочен план вероятно ще окажат натиск на фючърсните контракти върху селскостопански продукти. Опасенията по отношение на търсенето в допълнение с поевтиняването на горивата и поскъпването на долара вероятно ще допринесат за допълнителното поевтиняване на царевицата, соята и пшеницата.
Въпреки лошите новини обаче предстои седмица с интересни данни, като най-значими от тях са ревизираните резултати за БВП на САЩ, Великобритания и Германия за първото тримесечие на 2011 година. Със сигурност ще наблюдаваме силно движение на пазарите след публикуването на данните, като евентуални добри резултати може да се очаква да окажат подкрепа на аграрните фючърси. При слаби резултати обаче може да се очаква обратен ефект – ново поевтиняване и корекция в стойността на контрактите.
Техническият анализ обаче не ни дава еднакви индикации за отделните агро продукти. Както се вижда на горните две графики, царевицата и пшеницата претърпят корекции, след неуспешните опити за пробив над съпротивите при съответно 775 и 820 долара за бушел. Най-вероятно ще наблюдаваме поевтинявания до 50-дневните плъзгащи се средни експоненциални. При по-добри макроикономически данни може да се очаква подкрепата, която ще окажат МАЕ 50 да не бъде пробива, след което да последва ново поскъпване.
При овеса обаче нещата стоят по различен начин:
Овес, 8-часова графика (ZOc1)
Източник: ELANA Global Trader
Въпреки, че срещна силна съпротива при 375 долара за бушел, което е и 61.8% възходяща фибо корекция, овесът запазва средносрочния си възходящ тренд. Пак при липса на неочаквано лоши данни или новини, касаещи световната икономика, можем да очакваме плавно поскъпване и нов тест на 375 долара за бушел. Пробив нагоре вероятно ще отвори хоризонт към 385 долара за бушел. При слаби данни и задълбочаване на притесненията пред икономическото възстановяване е твърде вероятно да наблюдаваме нов тест на възходящата тренд линия, като не е изключен и пробив. Трайно установяване под нея е възможно да предизвика обръщане в посоката на движение, като при такъв сценарии 350 долара за бушел оказва силна подкрепа.
Соя, 8-часова графика, (ZSc1)
Източник: ELANA Global Trader
Засега соята запазва дългосрочен низходящ тренд. След неуспешния пробив на низходящата тренд линия вероятно ще наблюдаваме нова корекция. Прави впечатление и конфигурацията на МАЕ 150 и МАЕ 50. Това може да се приеме и като сигнал за покупка. Не е изключено 1 375 долара за бушел да окаже силно ниво на подкрепа, след което да станем свидетели на поскъпване и нов тест на низходящата тренд линия.
Тенденцията при зърнените храни все още предстои да бъде твърдо установена. През последните няколко сесии икономически възстановяване прие доста крехък вид, което се отразява отрицателно на повечето рискови активи. В това число и селскостопанските фючърси. При продължаване на негативната тенденция към несигурност в глобалната икономика и поскъпване на долара вероятно ще наблюдаваме трайно и постепенно поевтиняване на контрактите. Тази седмица ще има отчасти решителен ефект. При силни ревизирани резултати за тримесечния ръст на БВП в САЩ, Великобритания и Еврозоната може да се очаква поевтиняването да прекъсне.
