Покачването на БФБ: Този път е различно

Цветослав Цачев

Цветослав Цачев

главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг

Преди близо два месеца потърсих причините за покачването на фондовата борса в намалялото предлагане и постепенното активизиране на инвеститорите. Сравнението с двата силни периода на ръст през 2009 г. се оказа валиден казус и днес. Затова си струва да се потърси и отговор на въпроса дали и в какво се различаваме сега от 2009 г. И какво ще се случи в близките седмици, защото тривиалните твърдения, че БФБ е сред най-добрите пазари по света, нямат практическа стойност за инвеститорите.

Събитията в голяма степен се повториха. Инерцията на борсата се загуби след около 30 дни на търговия, а ниските обороти в началото бяха заменени от преобладаващи блокови сделки.

Графиката показва, че индексът SOFIX в момента се намира в повратна точка. При двата силни ръста през 2009 г. се наблюдаваше начало на спад около 60-ата сесия или три месеца след старта на покачването. Ако инвеститорите трябва да са предпазливи в очакване на повторение на ситуацията, това трябва да стане тези дни. Разбира се, прави впечатление най-важната разлика. Ръстът този път е само 25%, докато преди две години индексът се покачваше с 45% за същия период от време. И това не трябва да се игнорира, защото колкото по-силен е ръстът, толкова по-голям е рискът от задълбочаване на следващата го корекция. Очевидно е, че при двойно по-нисък ръст ще има и двойно по-слаб натиск за затваряне на позиции при низходящ пазар. Но проблемът е, че борсата изтънява и по отношение на влизащите капитали, защото възможностите на индивидуалните инвеститори (единствените, които биха купували предложените бройки на дребно) са силно ограничени след две години на икономическа криза. Дори и малки обеми на разпродажби биха имали ефект върху цените.

Следващата графика дава известна представа какво се случи с обемите на търговия с акциите в индекса SOFIX.

Използваните данни са за броя търгувани акции, които БФБ оповестява. Сравнението не е перфектно, защото компонентите на индекса се различават за отделните периоди, а освен това данните приравняват акциите с различна цена. Използвам 10-дневната средна за изглаждане на данните. На графиката се вижда много добре как първоначалният импулс за покачване на БФБ започва този път при ниски обороти и дори със забавяне спрямо ръстовете от 2009 г. Впоследствие изоставането е компенсирано и големите обороти се осъществяват вече при SOFIX от 440 пункта. От двете графики не може да се направи извода, че индивидуалните инвеститори са се оттеглили от пазара още през февруари, когато индексът достигна най-високата си точка. Практиката ни показа обаче, че търсенето от тях не беше достатъчно, за да подкрепи растежа на цените през втората половина на февруари и март. Може би най-важната разлика за трите месеца досега е в запазването на високите обемите през целия март. Те трябваше да са паднали, ако пазарът следваше логиката на случилото се през 2009 г. Вероятно така и ще стане през април, като седмиците преди Великден ще покажат до каква степен ще се оттеглят институционалните инвеститори от пазара.

Приликите и разликите дотук водят до следните изводи:

  • Този път растежът на БФБ е по-различен по отношение на интереса от институционалните инвеститори. Те продължиха да купуват и когато цените спряха да растат. Това не означава, че няма да има връщане на цените. А показва, че се базира на фундаментални причини, а не на спекулативни горещи пари, които преследват най-бързо растящите пазари;
  • Предстои намаляване на оборотите на търговия, което отново ще даде водеща роля на индивидуалните инвеститори. Рисковете от разпродажби за целия пазар са малки, защото спекулантите няма да бързат да излизат от позиции на малка печалба. И тъй като те купуваха основно близо до дъното на пазара в началото на годината, и натискът от затваряне на загуба няма да е голям.
  • Най-бързо растящите позиции са изключение от това, тъй като направиха движение нагоре с 50-60% от началото на годината. При тях може да наблюдаваме спад при познатия модел на затихващи обороти. Да загубят една трета или дори половината от печалбите си дотук би било нормална корекция и добра възможност за покупки.

В момента преобладава вероятността да наблюдаваме известно връщане на цените на водещите акции при ниски обеми на търговия. Това може да продължи през следващите два-три месеца. Инвеститорите ще следят внимателно дали и как SOFIX ще доближи първо равнището от 420 пункта, а в последствие 400. Не очаквам отчетите в края на месеца да доведат до засилване на интереса към акциите, но през юли това може да се промени, тъй като второто тримесечие е значително по-добро за компаниите. А и тогава ниската ликвидност би позволила още един борсов растеж, воден от капиталите на индивидуалните инвеститори. За момента най-добрата стратегия е да се използва затишието на БФБ, за да се направят промени в портфейлите към акции с по-добри перспективи.

За дългосрочните инвеститори 5 или 10% риск от спад на пазара нямат решаващо значение. Те се фокусират върху далеч по-големи стойности на очаквания растеж. Със следващата графика ще изложа тезата, че растежът на БФБ през тази година няма да е фантастичен.

Графиката показва разликата между годишните изменения на паричния агрегат М2 и номиналния БВП на България. Това е отличен индикатор за монетарния характер на икономическия растеж – до каква степен икономиката расте благодарение на паричното предлагане и на кредитирането. А това важи дори в още по-голяма сила за капиталовия пазар. Цените на акциите ще реагират много позитивно при подобрение на съотношението, а устойчивото му връщане над нивото от 10% ще е началото на новия борсов бум. Засега такава тенденция не се забелязва.

Друг индикатор за апетита към риск на индивидуалните инвеститори е равнището на реалната лихва. Когато депозит в банката носи значително по-висока доходност от нивото на инфлацията се увеличават спестяванията, но и няма стимул за поемане на риск. В обратния случай, когато реалната лихва е отрицателна, спестителите са длъжни да се превърнат в инвеститори, за да предпазят парите си от инфлацията. Графиката показва много добре тази връзка, като използвам лихвата по срочни депозити за период от 6 до 12 месеца в началото на всяка година.

Инфлацията у нас вече е над 5% на годишна база и е много близо до равнището на лихвите по депозитите. Поскъпването на храните и на горивата ще доведе до много ниска стойност на реалната лихва и дори до отрицателно ниво. Затова смятам, че през следващите месеци ще има все по-голям интерес към фондовата борса, като в рамките на 3 до 9 месеца това ще се отрази в по-силен ръст на борсата от наблюдаваното през януари и февруари тази година. Рисковете пред този сценарий, разбира се, са много, защото той включва само баланса между търсенето и предлагането. Ще отбележа само няколко от тях – от забавяне на глобалния растеж, поради повишаване на лихвите и кризисните ситуации в Япония и Арабския свят, до увеличение на предлагането на акции на българския пазар от нови или вече листнати компании. Добрата новина е, че временното отстъпление на нашия пазар или появата на публични предлагания и приватизацията ще имат своя рекламен ефект.