Пазарът оцени предварително решението на ЕЦБ
След като станахме свидетели на едномесечни спекулации около следващата стъпка на ЕЦБ в монетарната и политика, основният лихвен процент в Еврозоната бе повишен в четвъртък с 0.25%. Ако обаче сте пропуснали тази новина и наблюдавате единствено реакцията на валутния пазар, вероятно не бихте разбрали, че въобще е имало покачване на ОЛП. Каква всъщност е причината за това? Отговорът е именно в продължителните спекулации. Още от редовната пресконференция през март, на която президентът на ЕЦБ, Жан-Клод Трише, заяви, че банката се намира в състояние на „силна бдителност” еврото започна да поскъпва срещу основните световни валути. Изглежда пазарът прибърза с оценяването на почти сигурните събития от днес. При такъв сценарий вероятно съжаляват инвеститорите, които очакваха по-голямо повишение в минималните лихви и тези, които очакваха курса, следван от банката да остане без промяна.
Не това обаче беше единственото важно събитие от деня. След серия от понижения в кредитния рейтинг на Португалия от трите най-рентабилни световни агенции, Moody’s, Fitch и Standard & Poor’s, южната страна потърси финансова помощ, осъзнавайки трудната ситуация, пред която е поставена от ЕЦБ.
Добрите новини бяха последвани от леко поевтиняване на еврото спрямо основните му конкуренти на валутния пазар.
Както споменах от една страна това се дължи на предварително оцененото решение на ЕЦБ. От друга страна, обаче все повече трябва да се гледа по-цялостно върху ситуацията и по-дългосрочно.
Първата ми бележка е и референция към анализа ми отпреди две седмици, а именно, че покачването на минималния лихвен процент се отразява благоприятно основно върху спекулативните сделки с единната валута. Но дори и този ефект вече е отшумял. Дългосрочно му влияние може да се окаже катастрофално, затруднявайки периферните страни с финансирането им. Да приемем, че проблемът частично е решен за Португалия. Но това отново ще означава, че виждаме краткосрочната перспектива пред нас. А и погледите вече се насочват към Испания. Именно Испания е първата страна от Еврозоната, която е „твърде голяма, за да фалира”. Иронията в случая е, че същата има големи експозиции в португалски дълг и една грешна стъпка в успоредното отпускане на финансова помощ за страни, изпаднали в дългови затруднения и вдигането на основния лихвен процент създават опасност от разрушителна верижна реакция, която бива отлагана.
От друга страна, Ирландия остана отчасти игнорирана след последните събития. Проведените стрес-тестове на местните банки отчетоха, че най-големите кредитори в страната имат нужда от допълнително финансиране на стойност 24 млрд. евро. Но това не бе достатъчно да отслаби силният импулс на еврото.
Третият аргумент, с който подчертавам несигурността около дългосрочното движение на еврото са именно нееднозначните коментари на пресконференцията на Жан-Клод Трише, състояла се след конференцията на 7 април. На нея не стана ясно, дали Европейската централна банка ще продължи с повишението на ОЛП с малки проценти, но няколкократно или в краткосрочен и средносрочен план ще остави лихвите на текущите 1.25%. Въпреки това инфлацията в паричния съюз продължава да бъде следена със „силна бдителност”.
Чисто технически ситуацията спрямо щатския долар остава почти непроменена.
EUR/USD, Дневна; Източник: ELANA Global Trader
Еврото продължава да поскъпва в оформения възходящ канал. От друга страна, вече се забелязват първите признаци за отслабване на импулса и забавяне на поскъпването. Ако пазарът продължава да вижда единствено краткосрочната перспектива пред единната валута, вероятно ще наблюдаваме поскъпване и тест на горната линия на оформения канал. Това най-вероятно ще се случи при нива около 1.44 EUR/USD. А пък скритата опасност, която реално съществува, не е изключено да окаже натиск върху еврото и да наблюдаваме тест на възходящата тренд линия, като може да има и пробив. Евентуално установяване под 1.42 EUR/USD е възможно да предизвика прибиране на печалби и отваряне на къси позиции в очакване на следващия ход от ЕЦБ … или в очакване на следващата изненада от дълговите проблеми в Еврозоната.
