Капиталовата адекватност на банките на БФБ
В края на март, Първа инвестиционна банка обяви, че е реализирала чрез частно пласиране емисия хибридни облигации на стойност 20 млн. евро при 12.75% фиксирана лихва. Книжата са първи транш от емисия с общ размер до 40 млн. евро. Тази сделка не е необичайна за банка с активи в размер на 5 млрд. лв. и остана без реакция от страна на инвеститорите. Въпреки това е добър повод да се обърне внимание на осигуреността на банките с капитал и възможностите, които това им предоставя.
Капиталовата адекватност определя до каква степен всяка банка трябва да е осигурена със собствен капитал. Тя е съотношението на собствения капитал към рисково-претеглените активи на банката, тоест кредитите. Това е основния показател, по който се измерва стабилността й. Повечето български банки поддържат значително по-висок показател за капиталова адекватност, но тенденцията е последните години той да намалява заради засилващата се кредитна експанзия. Лихвата от 12.75% при хибридните облигации на ПИБ е по-висока отколкото при другите видове привлечени средства на банките у нас. Но преимуществото на емисията е, че тя се използва при изчисляването на капитала от първи ред в капиталовата адекватност на банката. Направените промени в Наредба 8 на БНБ позволяват това да стане факт от началото на 2011 г. От ПИБ оповестиха, че с набраните средства от емисията ще може да се увеличи кредитния портфейл с над 320 млн. лв.
На графиката са представени показателите за капиталова адекватност на публично търгуваните банки, публикувани в отчетите им за 2010 г. Двете линии показват минималните изисквания за капиталова адекватност от първи ред – 6% и за обща капиталова адекватност – 12%.
Източник: Годишни отчети на съответните банки за 2010 г., БНБ;
Изчисления: ЕЛАНА Трейдинг
От публично търгуваните банки единствено Централна кооперативна банка не е предоставила данни за коефициентите си на капиталова адекватност. Изискванията на БНБ са за минимум 6% адекватност на капитала от 1 ред (при 4% изискване на Базелския комитет по банков надзор) и минимум 12% адекватност на общата капиталова база (по-високо от минималните 8% на Базелския комитет). По-високите изисквания гарантират по-консервативна кредитна политика на банките и намаляват риска.
В случай, че някой коефициент за капиталова адекватност е близо до изисквания процент, банката не може да увеличи кредитите си, които са рискови активи, дори и да разполага със свободен ресурс или да се опита да набере повече депозити. Алтернативата е да инвестира средствата в ценни книжа с нулево рисково тегло, каквито са правителствените облигации. Точно това се случва с три от публичните банки у нас, които увеличават финансовите си активи като процент от общите през цялата 2010 г. Само БАКБ поддържа нисък процент на инвестиции в ценни книжа. Вероятно процесът ще продължи, докато общата капиталова адекватност на ПИБ и КТБ е близо до изискванията.
Съотношението капитал към активи няма да бъде променено от емисия хибридни облигации, но капиталът е в основата на функционирането на банките и на капиталовата им адекватност.
Източник: БНБ;
Изчисления: ЕЛАНА Трейдинг
Съотношението при ПИБ е най-ниско спрямо останалите три публични банки и банковата система като цяло. Това се дължи на нарастването на активите на банката през 2010 г., като те се увеличиха с почти 1 милиард лева за годината. Въпросът е дали ПИБ ще потърси начини за увеличение на капитала чрез фондовата борса или ще разчита на капитализиране на печалбите. В началото на 2007 г. собственият капитал на банката представляваше почти 6% от активите й преди публичното предлагане на акции. В момента той е близо 9%, което е над средното за изминалите четири години, така че историческото сравнение не сочи необходимост от набиране на капитал. КТБ и ЦКБ са близо до средното съотношение за банковата система. БАКБ разполага с много голям капитал, но и се сблъсква със значително нарастване на лошите кредити. Поради това пазарът разглежда големия капитал не като възможност банката да си осигури увеличаване на пазарния дял и кредитирането, а като буфер, докато се изчистят проблемните кредити.
Доближаването на капиталовата адекватност на банките до минималните изисквания не е сигнал за проблеми на кредитните институции. КТБ ще подобри капиталовата си адекватност благодарение на високата си норма на печалба. Хибридният дълг ще повлияе положително на общата капиталова адекватност на ПИБ. И двете банки няма да разпределят дивиденти от печалбата си за 2010 г.
През 2005 г. ПИБ емитира хибриден капиталов инструмент на стойност 27 млн. евро с водещ мениджър на емисията Дрезднер банк. Той беше последван от нов през март 2006 г. на стойност 21 млн. евро. Хибридният дълг е инструмент, който комбинира елементи както от акциите, така и от облигациите. Те не са обезпечени под каквато и да било форма, нямат определен падеж, не могат да бъдат погасени без предварителното писмено одобрение на БНБ, а банката може да отложи плащането на лихви по тези инструменти в случай на реализирането на загуба или на недостатъчна печалба.
Съществуват три варианта на стандарти за капитала на банките: Базел 1, датиращ от 1988 г. (оказват се неспособни да реагират на риск), Базел 2 от 2004 г. (които „издишат“ при финансовата криза) и Базел 3, който беше приет в края на 2010 г. В края на миналата година, Базелският комитет промени регулациите и спря да включва по-голямата част от хибридните инструменти към капитала от 1 ред, тъй като се оказва че те не успяват да осигурят необходимия буфер срещу загубите при кризата 2008 г. Новите правила изискват книжата да включват опция за конвертиране в акции или да бъдат отписани с цел да предотвратят колапс.
