Еврото отново под натиск

Емил Петров

Емил Петров

брокер, ЕЛАНА Трейдинг

През последните седмици станахме свидетели на известно успокоение сред инвестиционната общност по отношение на „здравето” на периферните страни в Еврозоната. Във фокуса на пазарните участници бяха  монетарната политика на ЕЦБ, очакваното съкращение на щатския бюджетен дефицит, както и случващото се в Близкия Изток и Япония. Вече можем да заявим, че Еврозоната отново зае централно място в информационните агенции, което естествено даде своето отражение и върху единната европейска валута.

Какво върна вниманието на инвеститорите към състоянието на Ирландия и Гърция? От една страна поредното понижение на кредитния рейтинг на Ирландия, който достигна нисък инвестиционен клас Baa3, докато от друга страна появилите се спекулации за невъзможността на Гърция да покрива външните си задължения и опасността от реструктуриране на държавния дълг, отново изстреляха гръцките CDS’s (credit default swap) до 12.21%. Опитите на властите да опровергаят слуховете за евентуално реструктуриране на дълга не дадоха резултат, след като доходността на 2-годишните ДЦК, достигна рекордните 20%, което е най-високата стойност измервана от въвеждането на еврото. От своя страна Европейската централна банка явно няма никакво намерение повече да се съобразява с непосилната цена, която Гърция и Ирландия трябва да плащат ако искат да се финансират на дълговия пазар и открито бе заявено, че основния лихвен процент в Еврозоната най-вероятно ще бъде повишен отново тази година.

Реакцията на пазарите – понижение на еврото и ръст на германските държавни ценни книжа, т.е. отново наблюдаваме бягство от риска и търсене на сигурност в правителствените книжа на най-стабилната страна в Еврозоната. Оттук накъде? Въпреки наличието на икономическо възстановяване и силни данни за индустриалното производство(особено в Германия), вероятно започналата корекция при еврото няма да премине само с еднократно понижение. Пробивът под оформената възходяща тренд линия, може да продължи през следващите дни, достигайки нива около 1.39-1.40 EUR/USD.

Алтернатива на понижаващото се евро и все още нестабилния долар представлява швейцарския франк, който бележи ръст през април спрямо останалите основни валути.  Повишението на основния лихвен процент в Еврозоната, не успя да окаже позитивен ефект на единната европейска валута, като се наблюдава точно обратното – еврото е най-слабо представящата се валута спрямо швейцарския франк, отбелязвайки спад от близо 3.8% за изминалите 2 седмици.

От фундаментална гледна точка, покупката на нискорисковия швейцарския франк изглежда обоснован тъй като:

  • Еврото вероятно ще бъде подложено на натиск през следващите дни, вследствие на спекулациите около гръцкия дълг.
  • Ниските лихви и полемиките около свиването на бюджетния дефицит в САЩ, водят след себе си до известно отдръпване от долара в краткосрочен план.
  • Британския паунд все още не може да вземе ясна посока на движение, след като дългоочакваното повишение на основния лихвен процент на Острова продължава да се отлага. Високата инфлацията е съпътствана от спад на брутния вътрешен продукт(4Q,2010), което води властите до патова ситуация.

Новият курс в монетарната политика на Европейската централна банка, поражда редица въпросителни относно способността на някои страни-членки да преминат към фазата на увеличение на основния лихвен процент. Германия значително надминава другите страни-членки в икономическото си възстановяване, което създава затруднения по отношение на координираното прилагане на единна монетарна политика. Някои малки страни, които все още изпитват финансови затруднения, не успяват да догонят темповете на растеж на немската икономика. Тази разлика във фазите на възстановяване и експанзия, между отделните страни вероятно ще продължи да стои като основен проблем при прилагането на паричната политика на ЕЦБ.