Защо се раздвижи БФБ?
Българският фондов пазар е сред първите в света от началото на годината. При това без да има глобален срив, сред който БФБ е отличник, защото инвеститорите не си правят труда да продават. Не, SOFIX расте и малко или много е изненада за всички. Приятна изненада. Причини, разбира се, има много и аз искам да акцентирам на три от тях:
• Изоставането спрямо останалите борси по света и възстановяване след година на червено;
• Добро представяне на компаниите и атрактивната оценка на някои акции;
• И не на последно място – страната излиза бавно от кризата, а лихвите по депозити падат.
Не са необходими задълбочени познания в теорията и практиката на БФБ, за да се види, че тези фактори бяха на пазара и преди шест месаца. Ще бъдат и още дълго време, без да дават отговор на въпроса как така борсата се съживи изведнъж в началото на годината. Обясненията, които може да дадат фундаменталния или техническия анализ (с основен постулат за нисколиквидния български пазар, че ако не падне, ще се качи), са без значение при анализа на борсовия растеж от януари 2011 г.
Само две са понятията с тежест днес:
ТЪРСЕНЕ и ПРЕДЛАГАНЕ
И те се промениха чувствително за една година, за да поставят началото на нов бум на българския пазар през следващите години. Разбира се, търсенето и предлагането зависят от споменатите по-горе дългосрочни фактори. Но дали те накараха акциите на ЦКБ да започнат да се покачват на 4-ти януари след два близо два месеца на точката на замръзване? Или защо седмица след това акциите на Химимпорт направиха някой от обичайните си скокове с малки обеми, но не спряха дотам? А каква е причинита книжата на ПИБ да изпреварят всички и от дъното в началото на ноември да са 100% отгоре?
Преди да отговоря на въпроса какво се промени и до колко трайно е това, нека обърнем внимание на предлагането на акции на БФБ. Българският пазар е много малък. Броят на компаниите, които са достатъчно големи по пазарна капитализация, фрий-флоут и имат добри финансови резултати, за да привлекат чужди инвеститори, са едва около десетина. За българските инвеститори има още толкова, в които може да се вложат пари с увереността, че бизнесът на компаниите се развива с дългосрочна визия, има отличен мениджмънт и няма да се разчита само на кратък период на цикличен успех. Логично е настоящите акционери да не искат да продават, ако не им трябват спешно пари.
Няколко думи и за търсенето. Капиталите от нови инвеститори са много ограничени. Чужденците ги спира ликвидността и неприятния опит, когато искаха да затворят позициите си по време на спада през 2008 г. Българските инвеститори, с изключение на пенсионните фондове, ги ограничава липсата на пари. Вярно е, че в банките има много спестявания, но я няма практиката, опита и познанията в хората, за да ги преместват от един клас активи в друг. Това ще се изгражда с десетилетия. Настоящите инвеститори и спекуланти на БФБ са вече с дълъг опит и ограничени възможности да купуват пак. Именно те подпомогнаха покачването на борсата сега, включвайки се на пазара през втората половина на януари.
През 2007 г. на пазара имаше много пари. Много повече, отколкото компаниите можеха да поемат при публичните предлагания или отколкото настоящите акционери продаваха. Затова се надуха и цените на огромната част от акциите, включително и на недоразуменията на борсата. В началото на 2011 г. ситуацията е различна. Търсенето е малко и всяко по-голямо предлагане го насища много бързо. Един пример – две компании в SOFIX изостанаха от покачването от началото на годината. Това са Еврохолд България и Индустриален холдинг България, които са на нивата си от декември. И двете обявиха в края на 2010 г. предстоящо увеличение на капитала. Само обемите на новите акции, които отговарят на равнището на фрий-флоута, надхвърлят многократно търговията за последните тримесечия и затова те изостават. Факторът предлагане натежа много повече, отколкото перспективите за инвестициите на тези дружества.
Какво се промени от началото на годината?
Нека разгледаме една акция, която много добре обобщава случващото се на пазара. Книжата на ЦКБ не пропускат спадовете и качванията на борсата; цената на акцията е ниска, което я прави удобна за търговия от спекуланти; има достатъчно голям фрий-флоут и чуждестранните инвеститори също я търгуват или поне следят. Графиката показва дневния оборот в лотове по позицията.
*Данни: БФБ;
Изчисления: ЕЛАНА Трейдинг
Разглеждам средната за всяко тримесечие и от началото на годината, спрямо медианата за периода. Медианата разделя стойностите в редицата на две и показва средата без да се влияе от екстремните нива в края или началото й. Така медианата е една и съща, независимо дали по време на сесията с най-активна търговия са минали 100 000 акции или 10 000 000. Средната обаче отчита този факт и именно в разликата между двете може да се види обичайната дневна активност с или без ефекта от големите сделки. Така според мен данните от началото на годината потвърждават, че нарастването на оборота е трайна тенденция, а не само благодарение на една или няколко големи сделки. По подобен начин растяха оборотите през април и август 2009 г., когато за второто и третото тримесечие книжата на ЦКБ скочиха съответно с 43 и 17%. През четвъртото имаше спад на цената и съответното намаление на медианата. Разликата със средната показва размяната на големи пакети и това съвпада много добре с ръста на чуждестранните портфейлни инвестиции в България, която отчита статистиката на БНБ. Впоследствие акцията показва все по-малък интерес от страна на инвеститорите и цената бавно пада. Следващите две графики са вече разбивката по месеци за голяма част от 2009 г. (април и август са ключовите) и последните събития.
*Данни: БФБ;
Изчисления: ЕЛАНА Трейдинг
Допълнителната информация от тези данни е, че акциите на ЦКБ скачат с 40% през януари, но със скромните 40 хиляди лота дневен оборот. За сравнение през април и август 2009 г. са от 2 до 4 пъти повече. При Химимпорт съотношението е още по-голямо. При ПИБ се наблюдава голяма разлика между медианата и средната, което навежда на мисълта, че позицията е била купувана предимно от институционални инвеститори през януари. Другите две компании, които се представят по-добре от SOFIX за периода, са Зърнени храни и Стара планина Холд. Те показват сравнително ниска активност от страна на инвеститорите през януари, но отчитат добро поскъпване. През февруари оборотите са вече на равнищата от най-добрите месеци на 2009 г., а при Зърнени храни и Стара планина Холд дори значително повече. Само Химимпорт изостава в това отношение, но има достатъчно време до март.
Изводите ми до тук са следните:
• Ръстът на БФБ в момента не е случайно краткотрайно явление по подобие на миналата година. Началото на покачването дори може да се види в малко по-високата активност в края на 2010 г. Но оборотите не трябва да се използват за предсказване на печалби при конкретна позиция или за целия пазар.
• Предлагането през януари е много по-ниско от обичайното за двата месеца на силен растеж през 2009 г., което позволи на акциите да отчетат големи печалби при ниски обороти. Търсенето постепенно се увеличава, както показаха първите десет дни на февруари. Все още то успява да вземе превес над предлагането.
• Големите обороти през февруари и наличието на все повече блокови сделки е доказателство, че чуждестранните инвеститори са влезли на пазара. При ПИБ и ЦКБ това е по подобие на 2009 г., а Химимпорт изостава.
• Останалите акции в SOFIX също регистрират силно повишение на оборотите през февруари, с изключение на Албена и Адванс Терафонд, при които обемите са на обичайните ниски нива. Книжата на Албена успяват да се качат напоследък, но без да има ентусиазъм в инвеститорите. Предполагам, че те ще изостанат и на годишна база, поради липса на търсене.
• Три акции поевтиняват от началото на годината, въпреки нарастването на оборотите им до много високи средни равнища през февруари – Еврохолд България, БАКБ и Енемона. Вероятно инвеститорите искат да видят при тях съществено подобрение на финансовите им резултати. Дотогава тези акции ще се сблъскват с голямо предлагане. Подобен е и проблемът на Доверие обединен холдинг, с тази разлика, че акцията е малко нагоре.
• Монбат и Софарма се включиха по-късно, но ръстът им е ограничен и засега предлагането успява да компенсира огромната част от повишеното търсене. Все още имат възможност да преодолеят закъснението си, но не очаквам рязко да скочат през февруари. При Каолин е точно обратното – предлагането взе превес през този месец, докато през януари нямаше никакви признаци на съживяване. Но резултатът ще е същия и едва ли Каолин ще направи ръст скоро.
Дългосрочната перспектива пред пазара според мен се подобрява. Не заради фундаменталната картина, а заради намаляването на предлагането през януари, което позволи ръст на цените и появата на по-сериозни обеми за покупка. Разбира се, инвеститорите ще бъдат много избирателни. Голямата промяна в търсенето още не е тук и спестяванията на населението не са се пренасочили към акциите. Оттегляне на интереса за покупки на пакети от институционалните инвеститори веднага ще се отрази и във връщане на цените на акциите, но не смятам, че това ще доведе до много ниски стойности без да има глобални сътресения на пазарите.
Силата на БФБ днес може да се крие в нейната слабост – в ниската ликвидност, отдръпването на инвеститорите, липсата на IPO-та и дори в отсъствието на активни чуждестранни инвеститори, които да залеят пазара с акции при всеки 30% ръст. И ако сега търсенето и предлагането намират баланс на исторически ниски обеми, какво предстои, когато спестяванията от банките се насочат към взаимните фондове? Новият възходящ пазар.
