Доларът все още е фундаментално подценен

Валутният пазар продължава да държи лидерството с най-големите дневни обеми на търговия. Присъствието на множество институционални и индивидуални участници, както и същественото увеличение на паричната маса в обращение през последните 2-3 години, са предпоставка за поддържането на висока ликвидност. Марджин търговията от своя страна води до съществено увеличение на волатилността и краткосрочните флуктуации на валутните двойки, като все повече започва да се обръща внимание на движенията в ниски времеви интервали, в опит да бъде реализирана бърза печалба, чрез използването на технически анализ и индикатори.
Интерес обаче представлява състоянието на валутния пазар и отделните валутни двойки, пречупени през призмата на фундаменталния анализ. Една от най-известните теории за определяне на валутните курсове в дългосрочен план е теорията за паритета на покупателната способност (ППС). Според нея, валутните курсове на две страни отразява промените в нивата на цените в двете държави. В случая за анализирането на състоянието между отделните валути ще вземем индекса на потребителските цени(CPI), за да съпоставим ППС между щатския долар, като основна световна резервна валута и останалите. Макар да има слаб прогнозен характер в краткосрочен план, анализът според ППС ни дава насоки за развитието на валутния курс в по-продължителен аспект.
На следващата графика ясно може да се види надценената единна европейска валута, като спреда между текущия курс на валутната двойка и стойността според паритета на покупателната способност е 0.2245. Покупателната сила на еврото е далеч на реалната стойност, съпоставена към зелените пари в дългосрочен план, като се наблюдава тенденция към нормализиране на валутния курс през последните 2-3 години.
Същата картина се наблюдава и при японската йена, която е предпочитан актив за по-предпазливите пазарни участници и има статута на нискорискова валута.
Докато еврото показва значителни отклонения от стойността си според теорията за покупателната способност, то курсът USD/JPY следва по-плътно реалната си стойност, отразявайки промяната в равнището на цените в двете страни. Текущият спред е -9.761, но предвид икономическото възстановяване и вероятността за възобновяване на carry-trade сделките, валутната двойка вероятно отново ще се насочи към справедливата си стойност около 93 USD/JPY, според паритета на покупателната способност.
През последната половин година се възобновиха опасенията за ефекта от нарастващата инфлация в световен мащаб върху икономическото възстановяване. С особена сила това важи за Еврозоната и Великобритания, където нивата на потребителските цени надминаха очакванията на икономистите, пораждайки спекулации за евентуално повишение на основните лихвени проценти. Това веднага даде отражение върху валутите. Краткосрочните лихвени нива на паричния пазар отчитат ръст, отразявайки евентуални корекции в ОЛП на Еврозоната и Великобритания.
Червено- EUR/USD, Черно FEIc1 (EURIBOR 3 month – continuous)
Това повишение на краткосрочните лихвени проценти по тримесечните депозити на междубанковия пазар в евро и британски паундове, дава възможност на институционалните играчи на пазара да извличат относително по-висока нискорискова доходност, което се отразява и в курса на двете валути спрямо щатския долар в краткосрочен план. От горната графика може ясно да се види позитивната корелация между нарастването на лихвата по тримесечните депозитите деноминирани в евро, изразена като спад на изискуемата цена (100 – лихвения процент) и ръста на единната европейска валута за последните 10 месеца.
Същата ситуация се наблюдава и при тримесечните депозити деноминирани в британски паундове – ръстът на краткосрочните лихвени нива съвпада с ръста на британския паунд спрямо щатския долар.
Синьо- GBP/USD, Черно- FSSc1(3 month Short Sterling- continuous)
До известна степен нарастването на лихвените нива води до по-големи парични потоци към депозити деноминирани в евро и британски паундове в краткосрочен план, което се отразява и в цената на двете валути. От своя страна лихвата по тримесечните евродоларови депозити продължава да бъде изключително ниска, след като от ФЕД не очакват инфлацията да отчете съществен ръст, което води до малка вероятност за повишаване на лихвените нива в САЩ в близко бъдеще.
Възможно е позитивната корелацията между лихвени нива и курса на еврото и британския паунд да се запази в краткосрочен план, но при условие на трайно стабилизиране на разклатената европейска финансова система. В противен случай отново ще станем свидетели на бягство към долара като валута-убежище за инвеститорите,което да доведе до поскъпване на зелените пари.