Българската икономика на кръстопът

Цветослав Цачев

Цветослав Цачев

главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг

Икономическият растеж на България навлезе във фаза на промяна, която го отличава значително от обичайното за последното десетилетие. Кризата доведе до голяма структурна промяна и възстановяването през последните тримесечия по нищо не прилича на 2002-2004 г. Реалният БВП отчете повишение през второто и третото тримесечие на 2010 г., като най-вероятно и четвъртото ще бъде на плюс, заради потребителските разходи преди празниците. Следващите графики показват приноса на всеки от основните компоненти на БВП към растежа на икономиката.

За източник са използвани данните на НСИ по съпоставими цени на 2000 г. Изчислението на приноса е чрез съпоставяне на изменението на всеки показател с неговия дял в БВП. Така много големите изменения на компонентите с по-малък дял води и до по-ограничения им ефект върху БВП.

Да насочим внимание към събитията от последните няколко години. След средата на 2008 г. настъпва сериозно свиване на потребителските разходи и на инвестициите – типично за криза и прегрял пазар на недвижими имоти. За малката и отворена към световната търговия българска икономика това се отразява в рязко подобрение на външно-търговското салдо. Забавянето във времето е сравнително слабо. За целта следващата графика показва в детайли приноса на износа и вноса за растежа на БВП, но при изчисляване в номинални цени за съответните периоди.

Вносът растеше по-силно от износа до средата на 2008 г., което допринасяше за хроничния търговски дефицит на страната. Разбира се, никой не се притесняваше, защото това се дължеше на растящото потребление и на инвестициите, а дефицитът се компенсираше в известна степен от чуждите инвестиции в недвижими имоти. Това не е устойчив растеж, както се видя по време на кризата – потреблението и инвестициите разчитаха прекалено много на банковата система и затова останаха в криза близо две години след световното възстановяване.
Ситуацията през 2010 г. се промени. Вносът постепенно стана с негативен знак по отношение на приноса за икономиката и тази тенденция ще се запази при растеж на БВП. Както поради ръст на потреблението на вносни стоки, така и поради очаквано увеличение на покупките на инвестиционни стоки. В същото време износът ускори растежа си, но трябва да повтори постижението си от 2006 г., за да остане основен двигател на икономиката и да компенсира вътрешното потребление. Трябва да се има предвид, че цените на суровините доста се покачиха и е малко вероятно да запазят същите темпове на покачване, с което да стимулират 30-40% растеж на износа по подобие на 2006 г. Няма да е учудващо, ако търговското салдо на страната започне бързо да се влошава, но това не е непременно лоша новина. Тя ще е знак за подем в икономиката. Проблемът е, че тогава и тя ще влезе в познатия ни вече цикъл на мащабно кредитиране и инвестиции в недвижими имоти, който не свърши добре.
Кога да очакваме подобен растеж в България? Едва ли през натоварените с големи сметки зимни месеци, през които се очертава повишение на цените на храните. Този ръст ще има негативен ефект върху склонността за потребление у нас. Пролетта ще дойде с признаци на съживяване на икономиката, благодарение и на инвестициите. Най-вероятно доходите и потреблението ще докажат, че тенденцията е обърната едва през четвъртото тримесечие на годината. Но само, за да поставят основния въпрос пред икономиката: На какво ще разчита България за стабилен икономически растеж през следващите десетилетия?