2011 г. обещава икономическо предимство на САЩ пред Европа
Какво ще се случи с глобалната икономика през тази година? Отговорът на този въпрос е много по-лесен в сравнение с прогнозите за пазарите. Показатели като БВП, безработицата или лихвите се колебаят много по-слабо. А и както показа 2010 г., дори и икономиката да е лесна за прогнозиране, изкуството е да се отгатне кой фактор ще има най-силно влияние върху поведението на инвеститорите. Един пример – щатската икономика не влезе в нова рецесия в края на миналата година, но изкупуването на държавни облигации имаше изключително силен ефект върху цените на активите.
Икономически растеж
Кризата приключи през 2009 г. в САЩ и в Европейския съюз като цяло. Възстановяването като темпове на реален растеж е сравнително слабо и изостава спрямо силния спад преди това. Графиките показват номиналния растеж на САЩ и ЕС, както и реалния растеж в САЩ и Германия.
На тях се вижда много добре как Европа изостава по икономически растеж в номинален и реален размер, тъй като Германия е най-добре представящата са страна от ЕС и се счита за двигател на региона. Текущите нива на растеж към края на третото тримесечие от 3.9% в Германия и 3.2% в САЩ са близо до най-високите нива през периода на ръст при предишния икономически цикъл. От тези равнища е нереалистично да се очаква трайно ускоряване на растежа, дори и при направените монетарни и данъчни стимули. По-реална възможност е задържане на растежа до потенциалния, който за САЩ е около 3% и постепенно намаление на стойността на показателя по подобие на 2005-2007 г.
Повишаването на продажбите на дребно преди празниците в САЩ е позитивен сигнал за устойчивост на растежа. Тоест, двойната рецесия не стои на дневен ред, а забавяне от високите нива няма да е нещо необичайно, предвид текущите проблеми с безработицата и кредитирането. Постепенното възстановяване на капиталовите разходи и растящите продажби на дребно ще поддържат покачването на БВП през годината. Трябва да се има предвид, че инвеститорите са доста скептично настроени към икономиката и към повишаването на печалбите на компаниите, които по-вероятно ще са позитивната изненада на второто полугодие.
Безработица и вътрешно потребление
Продажбите на дребно и номиналният БВП имат много ясна корелация, тъй като потреблението заема голямата част от развитите икономики. Но и двата показателя зависят от доходите на населението и от степента на заетост.
Германия отново се отличава по ниското ниво на безработицата си. Вероятно е показателите в САЩ и Еврозоната да останат високи по подобие на 2003-2005 г. без обаче това да е сериозен проблем или двигател зад ръста на БВП. За някои сектори кризата ще продължи да се усеща. Високата безработица няма да позволи съответното възстановяване на пазара на имоти, за който се мнозина анализатори в чужбина очакват бързо покачване на цените през годината. Това може да се окаже една от заблудите на годината.
Банково кредитиране
Потреблението и най-вече покупката на жилища са в голяма зависимост и от банковото кредитиране. Графиката показва нивото на дълга в САЩ на трите основни групи – домакинствата, бизнеса и федералното правителство.
Икономическият растеж в САЩ се дължи в голяма степен на растящата задлъжнялост през последните десетилетия. Кризата от 2008 г. е първата, когато има намаление на нивото на кредитите на домакинствата от достъпните данни от 1954 г. досега. Спадът е и доста по-слаб в сравнение с кредитния бум преди кризата, като цялото намаление на задълженията е по-малко от ръста отбелязан за три тримесечия преди това. Подобна е и ситуацията в корпоративния сектор, с тази разлика, че по време на икономически кризи досега е имало и периоди на слабо намаление на равнището на дълговете. Краткосрочно, разбира се.
Федералният дълг заслужава също специално внимание. Неговото увеличение компенсира значително свиването на дълговете на домакинствата и бизнеса и в голяма степен допринесе за избягване на нова депресия. Това нарастване обаче е нож с две остриета, защото капиталите се насочват към държавата вместо към частния сектор. За съжаление, американското правителството няма да е в състояние скоро да изплаща задълженията си, като по този начин се освободят капитали за кредитиране. По-вероятно е банките да бъдат принудени да продават ДЦК, за да търсят по-висока доходност от кредитиране за частния сектор и да се защитят от обезценка (всъщност, този процес вече започна). Така нараства вероятността от първо повишение на кредитите за домакинствата и по-осезаемо нарастване на кредитите към фирмите през 2011 г. Но тежестта на дълговете е много голяма и не може да се очаква повторение на периода на силен икономически растеж през 2004-2007 г. благодарение на кредитирането.
Парично предлагане
Оставайки на вълната на задълженията и монетарната политика, е време да се обърне внимание на паричното предлагане. Нарастването му е един от факторите за инфлация, заедно с поскъпването на суровините. Данните обаче показват, че паричното предлагане расте много слабо, въпреки активната монетарна политика.
Графиката за сравнение е на изменението на паричните агрегати М2 на годишна база, тъй като вече няма статистика за М3 в САЩ. Все пак показателят е достатъчно добър сигнал за инфлационните процеси, когато ги има. В случая спокойно може да се твърди, че слабото покачване на М2 през втората половина на 2010 г. е доказателство за избегнатата опасност от дефлация. То показва още и липсата на пренос на инфлация от операциите на открития пазар от Федералния резерв в САЩ, защото голямата част от капиталите за покупка на облигации остават като резерви на банките или в инвестиционните им портфейли. На практика липсва мултиплициране на резервите в кредити от банките.
Предстои ли това да се промени? Дъното на показателите за растеж на М2 е вече факт, защото монетарната политика е много агресивна. Но е и по-малко вероятно да се наблюдава повторение на рязкото покачване на растежа през 1995 и 2001 г., когато също имаше стимули за икономиките. Инфлацията и кредитирането ще скочат силно на по-късен етап, вероятно през 2012 г.
Инфлация
Повишаването на БВП и на продажбите на дребно в номинален размер може да не е достатъчно добра новина при ускоряване на инфлацията. Засега такава опасност няма, което създава илюзорното чувство на комфорт в централните банки. Тенденцията на инфлация изглежда по-стабилна в Еврозоната, в сравнение с успокояването на цените в САЩ. Графиката показва изменението на индекса на потребителските цени с включване на храни и горива.
Централните банки предпочитат да определят монетарната политика на база на инфлацията без волатилните цени на храните и горивата. Това означава, че в САЩ няма да бързат с повишаване на лихвите поне през 2011 г. Европейската централна банка има доста по-предпазливо отношение спрямо инфлацията, но и в Еврозоната не предстои спешно повишаване на лихвите при положение, че дори няколко от големите икономики изпитват затруднения.
Инфлацията ще даде своето отражение върху потреблението в глобален мащаб. Дори и да се абстрахираме от цените на храните и горивата, разходите за тези групи стоки ще растат значително. Това ще се отрази в натиск върху потреблението на останалите групи. Компаниите ще продължат да изпитват трудности в прехвърлянето на ръста на суровините върху крайните цени, макар и не в такава степен като през последните две години.
Двойната рецесия не се случи и едно от обясненията за това е ревизията на данните за личните доходи в САЩ. Оказа се, че доходите са се повишили с 6% през второто тримесечие, спрямо първоначалните данни за едва 3%. Така щатската икономика изненадващо получи силна подкрепа в края на годината. Но дори и по-малката стойност щеше да бъде достатъчно, за да се осигури растеж през второто полугодие на 2010 г. Ето и обобщение на вече споменатите основни икономически теми за предстоящата година:
- Реалният растеж в САЩ ще бъде висок в началото на 2011 г. под влияние на данъчните облекчения и евентуално подобрение на пазара на труда. Останалите компоненти на БВП също са умерено позитивни – инвестиции, износ и в по-малка степен строителството и правителствените разходи.
- Второто и третото тримесечие ще покажат забавяне на растежа в САЩ, особено ако бъде реализиран 4% ръст на БВП. Капиталовите разходи на компаниите ще се запазят високи, като към тях трябва да добавим и постепенно подобрение на пазара на имоти и ръст на покупките на автомобили. Най-силно по отношение на инвестициите трябва да е четвъртото тримесечие, когато изтича периода за облекчена амортизация. Но това само ще е преразпределение на инвестиции от 2012 към 2011 г.
- Ръстът на БВП в САЩ ще бъде над 2% през 2011 г., като е възможно да се доближи до потенциала на икономиката от 3%. Това ще бъде повече от представянето на Еврозоната, където само Германия от големите има потенциал да регистрира по-висок растеж от 3% през годината.
- Бавното намаление на безработицата ще е предимство за американската икономика в сравнение с Еврозоната. Това ще подкрепи в малка степен растежа на доходите и на БВП, но ще е оправданието на Федералния резерв да задържа ниските лихви възможно най-дълго. Американците ще запазят ниската си склонност за взимане на нови дългове, така че потреблението ще расте в основната си степен благодарение на повишаване на доходите, а не на задлъжнялостта.
- Инфлацията и паричното предлагане ще се ускоряват постепенно. Особено под влияние на растящите кредити при агресивна политика на банките в САЩ и Европа. Към момента кредитирането може да се ускори само за компаниите от малкия бизнес, тъй като големите международни корпорации разполагат със значителна средства или с облекчен достъп до облигационния пазар. Затова и инфлацията и паричното предлагане ще останат на исторически ниски нива през 2011 г., допълнително подкрепяйки намеренията на Федералния резерв да задържи лихвите без промяна.
- Американската икономика ще има забележимо предимство пред Еврозоната през почти цялата 2011 г., като е възможно временно разминаване в средата на годината, тъй като европейската икономика следва щатската с известно забавяне. Пазарите ще бъдат под влияние на очакванията за лихвите и особено по отношение на валутните курсове, защото те са чувствителни на доходността на правителствените книжа. Възможно е ЕЦБ да има по-агресивно поведение към лихвите, но при по-слаб растеж това ще се отрази негативно на очакванията за развитие на региона. Така че добра новина за конкретен пазар или валута е повишаване на лихвите поради икономическо възстановяване, а не поради опасения от инфлация.