Позитивно за капиталовия пазар
Преди повече от година за борсата се говореше с оптимизъм. Всички очаквахме за съживяването й да помогнат събития като приватизация на държавни предприятия и благоприятна макро среда. Случи се точно обратното – вместо раздържавяване се настани терминът национализация. Но България не се намира в Южна Америка и капиталовият ни пазар ще продължи да се развива напук на временните препятствия.
Ролята на борсата в една съвременна икономика не е достатъчно добре позната у нас и често се пренебрегва. Тя обаче е единственият начин да се насочат спестявания на населението към корпоративна собственост.
През последните няколко години имаше значително движение на капитали към българските публични дружества под формата на нови емисии, увеличение на капитала на вече търгувани компании или дори за придобиване на търгувани акции. Става въпрос за милиарди левове, включително и от чуждестранни инвеститори. Графиката показва ефекта от набиране на капитал за няколко от най-емблематичните публични предлагания от бума на борсата.
Вероятно тези компании щяха да имат по-слаб ръст, ако не бяха набирали капитал през борсата, а бяха разчитали само на финансиране чрез банкови кредити. Такава оценка е трудно да се направи, въпреки че задлъжнялостта им не е била никога критично висока, за да не могат да разчитат на нови кредити. Но е факт, че става дума за стотици милиони по-висок оборот и спокойно може да се твърди, че комбинацията от капитал чрез борсата и предприемчивост е една от най-сполучливите рецепти за икономически растеж и заетост. Тя ще продължи да привлича емитенти и инвеститори към борсата, така както това стана след 2006 г., въпреки че нямаше Xetra, маржин търговия или къси продажби.
Всеки пазар започва развитието си с период на ниска ликвидност и евтини акции в сравнение с останалите борси. Цените не отчитат само премията на трудния вход и изход, но и липсата на информация за акциите, слабата популярност на пазара, както и на добри практики в корпоративното управление и прозрачността. Тези условия привличат основно дългосрочни инвеститори, които търсят стойност и проучват детайлно перспективите за развитие на компаниите. Следващият етап започва с популяризирането на пазара сред инвеститори, които имат все по-малко познания за принципите на фундаментален анализ и които търгуват под влияние на публикуваните новини или според общото настроение на пазара. Бумът на борсата идва с появата на инвеститорите, за които тя е машина за бързо правене на пари без въобще да знаят какво се случва. Тогава и техническият анализ започва да се използва все по-често, поради подобрената ликвидност и наличието на повече спекуланти. Най-големият му недостатък е, че намира потвърждение за продължаване на възходящия тренд по време на борсов балон. Или обратното.
На българския пазар има интересни акции с ниска задлъжнялост, растящи продажби и печалби и не на последно място с перспективи за развитие. Някои от тези компании са отлични вложения в сравнение с вече доста поскъпналите пазари в Източна Европа, но остават встрани от интереса на чуждестранните инвеститори поради липсата на ликвидност. Това ще се промени през следващата година, особено при продължаващо разширяване на разликата в оценките на българските компании спрямо конкуренти от Източна Европа.
Развитието на финансовите услуги превърнаха Ню Йорк в център на световната икономика. Възходът на Лондон и Великобритания през 90-те години се дължи именно на капиталовия пазар. В единия случай държавата бяга съзнателно от регулации (грешка впоследствие), а във вторият – имаше специална политика за насърчаване.
Капиталовият пазар е антипод на сивата икономика и както стана ясно, генератор на растеж. Как тогава да не се говори с оптимизъм?
