Събираемостта на вземанията като червена лампичка

Цветослав Цачев

Цветослав Цачев

главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг

Глобалната рецесия доведе до значително намаление на приходите от продажбите, като в същото време компаниите се сблъскаха със забавено получаване на приходите от контрагентите си. Споменаването на казуса автоматично довежда до мисълта за събираемостта на задълженията и намесва българската държава като една от главните причини, но това не е само проблем у нас. Огромната част от фирмите по света работят в такава среда и показателите им на дните за събиране на вземанията растат. Изчисляването им е лесно – вземанията се разделят на продажбите и получения резултат се умножава по дните от разглеждания период. Показателят рядко се изчислява и представя в анализи или в Интернет сайтове, където се коментира оценка на компаниите. Повишаването на броя на дните показва, че фирмата има трудности със събираемостта на приходите си или използва по-дълго време с отложено плащане, за да продава продукцията си. По време на такава мащабна криза е естествено да има увеличение в броя на дните на събиране на вземанията, тъй като продажбите намаляват силно. Но ако тенденцията се запази и в период на покачване на приходите, тогава инвеститорите трябва да се притеснят още повече. Това става сигнал, че компанията прибягва до отстъпки, за да стимулира продажбите си в момента и в един по-късен етап може да се сблъска с намаление на приходите си. В същото време отстъпките свалят нормата на печалба, а е възможно и някои от контрагентите да фалират.

Таблицата показва българските компании, които отчитат нарастване на показателя през второто тримесечие в сравнение със същия период на миналата година. Две колони показват и стойностите на показателя за конкретните компании, както и средния за всеки сектор в региона. Извадени са данните за българските фирми, които освен покачване на броя на дните за събиране на вземанията, имат и по-висока стойност спрямо средното за сектора в региона. Данните са от системата на Bloomberg, като е възможно да има някои разминавания при холдингови дружества поради консолидация или при непълнота на отчетите за второто тримесечие.

Източник: Bloomberg

Част от компаниите в списъка трябва да се третират по различен начин – става дума за присъствието на туристическите компании, за които второто тримесечие е сезонно слабо и не е представително. При някои дружества няма съществено изменение на показателя, като и разликата със средната стойност за индустрията е малка. Таблицата не показва непременно, че тези компании трябва да се избягват, но трайно увеличение на дните за събиране на вземанията и по-дългия период са основателно притеснение. Особено когато има увеличение на продажбите.

Изводите на базата на този списък са следните:

  1.  Броят на компаниите, които са „проблемни” по показателя, е малък. Една част от тях дори са близо до средното за сектора или изменението за една година е сравнително малко. 
  2.  При сравнение с подобен списък за германския пазар е видно, че при българските дружества има доста по-големи промени в показателя. Това се дължи на по-големите мащаби в дейността на германските компании, но е и знак, че те са по-ниско рискови и предвидими. Със сигурност значение имат и въведените изходни данни.
  3. Част от българските акции в списъка са износители, при които е нормално да има по-високи стойности на показателя. 
  4.  Данните за второто тримесечие са много по-добри в сравнение с изменението на показателя за цялата 2009 г. спрямо 2008. Това може и да не показва, че в момента има голямо подобрение, но и е знак, че най-лошото вече е минало.