Две години след края на Lehman Brothers: Какво направиха големите инвеститори

Цветослав Цачев

Цветослав Цачев

главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг

Фалитът на Lehman Brothers преди точно две години (15 септември 2008 г.) стана началото на кулминацията на кредитната криза. Третата седмица на септември 2008 г. започна с порой от новини, но банкрутът на Lehman отстъпи на второ място пред уреденото поглъщане на Merrill Lynch от Bank of America. Фондовият пазар преглътна с известни трудности събитията от предходния уикенд, като индексите затвориха с близо 5% намаление. Подобни движения на борсите по цял свят бързо станаха обичайната практика под влияние на новините за последвалите поглъщания на финансови институции, спасяването с държавни средства или фалитите на някои от по-малките банки. Големият спад на индексите обаче стана едва когато инвеститорите осъзнаха, че тези събития водят право към голяма икономическа криза за целия свят.

Standard&Poor’s 500

Изминалите две години бяха достатъчни, за да се забравят тези два месеца на безтегловност на световните финанси. Дъното на фондовите индекси дойде в началото на март 2009 г. Преди това всяко покачване на цените на акциите се използваше от спекулантите за заемане на нови къси позиции. Финансовите резултати на компаниите към края на годината бяха изключително слаби и отчаяха допълнително дългосрочните инвеститори. Лошите изненади в отчетите ги накараха да се преориентират от акции към всичко друго, което може да донесе някаква стабилност. Златото отново започна да поскъпва след първоначалните шокови разпродажби, но дълго време отстъпваше спрямо представянето на държавните ценни книжа.

Ето какво правиха през това време големите инвеститори и с какво се отличиха от паниката на масите. Уорън Бъфет, например, беше обвиняван, че се е включил по-рано като купувач и не успя да хване дъното на пазара. Неговата емблематична компания Berkshire Hathaway придоби привилегировани акции на Goldman Sachs с добър дивидент и ликвидационен дял по време на кулминацията на кризата и въпреки че цената им падна още, инвестицията на Бъфет направи 100% за една година. А покупката на акции от китайската компания BYD му донесе 500%, защото този пазар направи дъно в края на 2008 г. и след това се възстанови много бързо. Джордж Сорос заложи на петролни компании и най-вече на Petroleo Brasileiro. По това време беше и дъното на петрола. Soros Fund Management обаче натрупва солиден пакет от Merrill Lynch, като най-вероятно голяма част от този пакет книжа е донесъл болезнени загуби. Джон Поулсън, известен с големите къси позиции в ипотечни облигации по време на кризата, имаше доста по-различен подход. Той, за разлика от Уорън Бъфет, не чакаше да купува подценени активи, а продаваше на късо всичко свързано с балона на имотите. Един от фондовете, които неговата компания управлява, направи над 500% за по-малко от две години. Но Поулсън също не успя да хване точния момент на обръщане на пазара. Късите позиции в британски банки бяха затворени през лятото на 2009 г. – Barclays, Royal Bank of Scotland и Lloyds поскъпнаха силно през този период. Фондовете на Поулсън не бяха единствените, които бяха принудени да купуват, след като премина паниката на борсите. Но загубите му бяха по-малки от печалбите през предходните години.

Не е трудно да се открие какво общо имаше Поулсън с Бъфет и Сорос – фокус върху общата икономическа картина, поддържане на стратегия, която в средносрочен план излиза на отлична печалба и най-вече – достатъчно гъвкавост, за да се правят промени в портфейлите според динамиката на пазара.