Цветослав Цачев

главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг

Виж всички публикации от Цветослав Цачев

Инвеститорите бягат панически от рискови активи, а поредицата негативни новини от цял свят само направиха ситуацията още по-черна и дори „депресивна”. Да, отново се говори за депресия и големият спор сред икономистите е дали държавните разходи трябва да се ограничават. Техническата картина също чертае негативна посока на развитие, като прогнозите за свободно падане пак изплуваха в новините. Графиките обаче няма да са основа за този коментар, особено след двата „капана за бикове” – пробивът на 200-дневната средна при S&P 500 е единият, а другият е при златото и засега бавно се затваря.

Така че в средата на годината си струва да се подредят всички факти „за” и „против” двойната рецесия.

Фактори в подкрепа на очакванията за рецесия:

• Оттегляне на държавните стимули – в действителност, програмите за стимулиране на потреблението, заетостта, компаниите или за намаление на данъците изтичат, а не се прекратяват, тъй като много от тях бяха въведени преди близо 2 години. По-високите данъци в САЩ се оценяват като фактор, който ще намали растежа с 1.5 процентни пункта. Строителството вече отбеляза значително свиване, което ще се пренесе в индустрията и в сектора на услугите в известна степен. В Германия през есента приключва субсидирането на запазените работни места, като са възможни съкращения.
• Г-20 съкращава бюджетните дефицити – проблемите на Гърция доведоха до реакция от страна на правителствата в посока ограничаване на държавните разходи. Това автоматично означава по-нисък растеж или рецесия, когато икономиката е в отрицателната част на скалата. Трябва да се отбележи още, че пазарите повярваха на политиците за съкращенията на бюджетните разходи, но практиката не показва съществено затягане на коланите по време на криза. Великобритания, например, ще направи съкращения на бюджетните разходи на стойност 8% от БВП през следващите 5 години. И най-вероятно повечето от тези съкращения ще са във време на икономически растеж и по-високи данъчни приходи.
• Изпреварващите икономиката индикатори – седмичният индикатор за САЩ, който се изчислява от ECRI, изведнъж влезе в новините, поради силен спад до отрицателни стойности. Това се изтълкува като доказателство за навлизане в рецесия, макар че самите икономисти от института посочват именно обратното – забавяне на икономиката, а не рецесия. Месечният индекс на изпреварващите индикатори не показва забавяне, а дори напротив. Пазарите обаче търсят доказателство за тезата си и успяват да го намерят във всеки индикатор, който показва спад.
• Потребителското доверие – силният спад на индикатора за потребителското доверие в САЩ се дължи в голяма степен на поевтиняването на акциите. От значение е това, че спестяванията отново започват да растат. Тоест, първоначалният период на ръст на потреблението след кризата е приключил. И домакинствата ще ограничават разходите си, докато няма забележимо подобрение в безработицата.
• Бизнес климатът се влоши – най-забележимо това е в Европа, където проблемите на Гърция се отразяват негативно на очакванията на бизнеса. Индикаторите не показват криза, но посоката им е надолу.
• Разливът на петрол в Мексиканския залив – освен екологичен проблем е и икономически, тъй като беше наложена забрана за нови сондажи. Най-вероятно ще има и допълнителни рестрикции и контрол върху сондирането, което ще оскъпи добива. Отражението върху икономическия растеж в САЩ също е голямо – цели сектори са засегнати, което доведе до загуби. Предварителните оценки варират значително, като загубите в БВП може да достигнат 0.5%.
• Baltic Dry Index – това е индикаторът за разходите за корабен транспорт и той слезе с 44% за 2 месеца. Намалението на транспортните разходи е следствие на по-ниските обеми в международната търговия. Това, което непременно трябва да се отчете, е, че индикаторът намалява по подобен начин за трети път през последната една година.

Част от тези индикатори може да се тълкуват като доказателство, че няма рецесия. Най-типичен пример е ISM индексът за индустрията в САЩ, който намаля от 59 на 56 пункта, но всъщност показва икономически растеж в рамките на 4%.

Ето и някои от основните причини да се очаква растеж в САЩ, което показва, че няма да има втора рецесия:

• Нулеви лихви – евтиното кредитиране остава на дневен ред. Въпреки че новите кредити не растат, обслужването на съществуващите дългове няма да се оскъпява. Това не обещава рязко увеличаване на потреблението, както при предишно възстановяване, но поне няма да има повече големи загуби и фалити.
• Рейтингите на емитентите на дълг се подобряват – S&P и Moody’s са повишили рейтингите на повече компании, отколкото е броят на емитентите, на които са били понижени. Това е за първи път от второто тримесечие на 2007 г. А по-добри кредитополучатели означава повече капитали към реалния бизнес, а не към финансиране на огромни бюджетни дефицити, които се харчат неефективно.
• Банковата система се стабилизира – дори американското правителство излиза на печалба от „инвестициите” си в Citigroup, след като лошите кредити не растат. Регулациите във финансовата система не притесняват банкерите, като не се отразяват сериозно и върху банковите акции.
• Корпоративните печалби растат значително – големите международни корпорации имат ниски задължения, силен ръст на продажбите и рекордна норма на печалба. Не е учудващо, че и печалбите през тази година се очакват да растат с 20-25%.
• Частният сектор открива работни места от началото на годината – понижаването на безработицата е индикатор, който се забавя значително спрямо икономиката. Когато фирмите започнат да наемат нови служители, това е доказателство за излизане от кризата и една от основните причини за стабилен растеж през следващите години. Предстои да видим дали ще има нови работни места и през летните месеци, но нови големи съкращения са много малко вероятни. Последните данни за съкращенията в САЩ сочат дори най-ниско ниво за последното десетилетие.
• Глобалната икономика ще отчете растеж – прогнозите на МВФ са за 4.6% през 2010 г., което в голяма степен се дължи на възникващите пазари. Не е учудващо тогава, че експортните сектори в САЩ се представят добре, а германската икономика бута половин Европа. Забавянето на китайската икономика е далеч от създаване на проблеми в Азия, които да доведат до силен стрес на финансовите пазари.

Изброяването до тук не включва субективната преценка за важността и ефекта от всеки един индикатор или новина за пазарите.

Очевидно е, че инвеститорите са притеснени и предпочитат да търгуват дори преди новините. Навлизане във втора рецесия към този момент обаче е малко вероятно. Щатската икономика ще забави растежа си през втората половина на годината, като данните не подсказват, че ще успее да доближи до 0%. Освен това суровините спряха да поскъпват, а доларът обърна посоката си поне временно, което ще подкрепи в малка степен потреблението и износа.

Последният пример в подкрепа на тезата, че не предстои втора рецесия е сравнението на настоящата ситуация с предишния такъв случай – 1980 и 1982 г. Това е единственият пример за повторно свиване на БВП, който е значим, тъй като рецесията от 1938 г. идва над четири години след спада по време на Голямата депресия. Разликата с 1982 г. е една и то много съществена – инфлацията. Федералният резерв започва борба с голямата инфлация като повишава лихвите до рекордни стойности и е съвсем естествено това да бъде последвано от криза. Сега въобще не може да се говори за политика на повишаване на лихвите, а ограничаването на бюджетните разходи най-вероятно ще бъде направено по възможно най-приемлив начин без да има негативна реакция в гласоподавателите в САЩ или в Европа. Не очаквам втора рецесия, но само едно нещо е сигурно – ситуацията може да се промени бързо и е задължително да се следи внимателно и без предубеждения.