Къде е краят на корекцията?
Тривиалният отговор на този въпрос би посочил по-ниски стойности на активите някъде в бъдещето. Фундаменталният анализ показва изключително негативна картина – икономически спад от близо 4% в България, предстоящи мерки за ограничаване на бюджетните разходи и инфлационен натиск върху потреблението от поскъпването на горива, газ, доларови стоки и дори храни. Техническият анализатор също не може да се хване за доказателство, че българският пазар обръща посоката си, която от септември досега е надолу. SOFIX се движи в низходящ канал, който само временно би спрял спада му на ниво от 350 пункта. В чужбина настроенията на пазарните участници са много негативни и ако у нас имаше достатъчно репрезентативно проучване, резултатът най-вероятно щеше да е подобен.
Но да оставим настрана максимата, че най-тъмно е преди изгрев. В момента има две причини да се счита, че българският пазар е в корекция, а не продължава да пада към дъното си. Първата се крие в оборотите на борсата. Отсъствието на инвеститорите е повече от очевидно. Силните дневни спадове при ликвидни позиции като Химимпорт ставаха при обороти, които преди една година характеризираха скучна и спокойна сесия. Предлагане и търсене на акции винаги ще има, но ключов момент сега не е отдръпването на търсенето, което позволява на цените да падат без подкрепа. По-важно е, че няма масирани разпродажби от ликвидация на репо-сделки. Този риск сега е минимален, защото изискуемото обезпечение за заемите е около два пъти повече от получените средства. Немалка част от поевтиняването на акциите се дължи на отдръпването на офертите и разширяването на спреда между търсенето и предлагането. И е въпрос на време и на подходящо стечение на обстоятелствата да се наблюдава обратното.
Вторият основен фактор зад твърдението за предстоящ край на корекцията се крие в голямото разминаване между оценката на водещи български акции според текущите им коефициенти и според дисконтираните парични потоци. В голяма част от случаите, справедливата стойност на акциите е много над текущата. В същото време те се търгуват на коефициенти цена/печалба или цена/продажби, които са близо до средното за страни от Източна Европа. Това показват нашите оценки за публични дружества като Монбат, Енемона, Софарма и т.н. Един пресен пример е и оценката на Каолин и Соларпро, направена от американска компания и публикувана наскоро при оповестяването на замяната на акции на двете дружества, която също отчита голяма разлика между двата модела. Банките са изключение от това правило и те са значително по-подценени от гледна точка на текущите им коефициенти за оценка, спрямо доходът, който биха генерирали според прогнозите ни за период от 10 години. Но това е свързано с притесненията за лошите кредити в банковата система и недоверието на българския пазар към показаните резултати за последните години, в сравнение с банките в останалите държави от Източна Европа. Въпрос на време е тази разлика между двата типа оценка на акциите да започне да се свива за дружествата, които отчитат растеж в резултатите си.
Тези два фактора са в подкрепа на тезата, че българският пазар не се е насочил към още по-ниски стойности спрямо 2009 г. Те обаче не могат да дадат отговор на въпроса, кога ще се нормализира борсовата търговия – кога оборотите ще се върнат на средните си равнища за последните пет години и кога цените на акциите ще се приближат до стойностите от дисконтираните парични потоци. Конкретно в цифри, може да се твърди с голяма степен на сигурност, че при преодоляване на текущите нива на подкрепа на международните пазари и спад от още 10% в САЩ и Европа, SOFIX ще слезе под 350 пункта. Под натиск ще бъдат основно акциите, които стоят зад загубите през последните няколко седмици – по-ликвидните дружества, включително и банките. Оборотите ще останат много ниски, без признаци на капитулация на дълги позиции. Но това е най-лошият възможен сценарий към момента, при изключване на навлизането във втора рецесия на глобалната икономика.
