Рекорден оптимизъм на Уолстрийт
Последните ценови рекорди на щатските акции засилиха още повече оптимизма на пазара. Един от индикаторите, които показват това, е съотношението между пут и кол опции на акции. CBOE публикува всеки ден това съотношение, което обичайно е под единица и показва, че кол опциите са повече от пут опциите.
Графиката на показателя е от началото на миналата година, като рекордно ниското съотношение е регистрирано на 14-ти април и е на стойност от 0.32. В четвъртък съотношението затвори при ниво от 0.37, но и двете стойности са много по-ниски от нормалното, откакто през 2003-та година CBOE започна да публикува данните. Съотношението от 0.37 означава, че на всеки сто кол опции има 37 пут опции, което показва, че инвеститорите са настроени към ръст на пазара, а не към спад.
Въпросът, който възниква при достигането на такъв екстремум, е дали представлява добър индикатор за обръщане на пазара, тъй като всички са оптимисти. За целта е необходимо да се сравни движението на индекса S&P 500 със съотношението. На представената графика изглаждаме ежедневните колебания в показателя, като изчисляваме 21-дневна средна стойност. По този начин показателят отчита само средно-срочната тенденция и екстремумите при него се виждат много по-добре.
Динамиката в съотношение е значителна, като в рамките на няколко месеца се достига от минимуми до максимуми. Прави впечатление, че през януари 2004 г. средната стойност слиза от 0.51, точно когато S&P 500 започва корекция от 1150 пункта. Тя продължава няколко месеца, през които съотношението се изменя значително. Сравнението с този период е от значение не само, защото индексът е на близки стойности, но и защото е около година след дъното на фондовия пазар през 2003 г.
Съществуват и други съвпадения между екстремумите на двата индикатора. Може да се твърди, че има достатъчно добра зависимост между кол и пут опциите и средносрочните дъна и върхове на индекса. Но както и всички останали индикатори, това съотношение също не е перфектен показател, за връх или дъно на пазара. Най-важният извод от него е, че броят на инвеститорите, които биха променили мнението си и биха купували към този момент е вече много малък.
