Какво да знаем за търговията на международните пазари и за разликата между дългосрочна и спекулативна инвестиция?

Avatar photo

Цветослав Цачев

главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг

Инвестициите на чуждестранните пазари най-често се асоциират с дългосрочен хоризонт. Електронните платформи за търговия, като ELANA Global Trader, предоставят огромни възможности за структуриране на портфейли. Само борсово търгуваните фондове, или така популярните с английското си съкращение ETF, са над 800 броя и обхващат всички пазари, сектори и суровини. Те позволяват сравнително евтина диверсификация от гледна точка на комисионите за сделки, като освен това спестяват време от подбора и проучването на акциите и не изискват задълбочени познания по корпоративни финанси. Част от ETF-ите се предлагат в платформата и като договори за разлика (CFD), при които има възможност да се търгува на маржин.

Структурирането на дългосрочен портфейл изисква още качества, включително правилна стратегия и дисциплина за изпълнението й. Ако оставим настрана подбора на точното време и сектори, от което в голяма степен зависи представянето на портфейла в краткосрочен период, има и няколко важни подробности при инвестициите на международните пазари.

Първата са разходите за комисиони. При повечето инструменти има минимални разходи на сделка, което прави няколко покупки за по 200-300 долара от един актив прекалено скъпи. Същото важи и при продажбите. Всеки инвеститор трябва да изчисли до каква степен са приемливи разходите като процент от всяка позиция в портфейла му. Два пъти по два процента за покупка и продажба, например, са прекалено много за инструмент, който за половин година може да направи 10% покачване или спад. По този начин печалбата се ограничава на 6%, докато рискът е 14%.

Вторият важен елемент са маржин изискванията за всеки отделен инструмент. Дългосрочните инвеститори предпочитат да вложат само наличния си капитал. В този случай подходящи за инвестиции са акции на компании, включително и ETF. При тях обаче има една особеност – половината от средствата, с които са купени акциите, може да се използват за покриване на маржин изискванията при търговия с други финансови инструменти (валута, фючърсни контракти или CFD). Ето и един пример – покупка на 625 акции на Bank of America за 10 000 долара. Половината от тези средства, или 5 000 долара, може да се използват за инвестиции в други инструменти. Тоест, да се закупят още 3 000 договори за разлика на Bank of America. Така нетната експозиция в акции на банката ще надхвърли 3 600 или на стойност 57 600 долара.

Краткосрочните спекуланти разчитат на точно това – висок ливъридж, с който да спечелят повече при малките ежедневни движения на пазарите. Тази тема е много актуална по време на спокоен пазар, какъвто се наблюдаваше през 2005 или 2006 г. в САЩ, когато индексите се движеха в рамките на 10-15% за една година. По време на криза са обичайни дневни движения от 4% в едната или другата посока. Електронните платформи за търговия на финансовите пазари са създадени да обслужват именно този тип инвеститори, които с малки капитали имат значителни обороти. Затова и повечето инструменти имат много малки маржин изисквания.

Ето един пример:

Този ETF включва 40 от водещите акции на страните от Бразилия, Русия, Индия и Китай, като се предлага за търговия в меню акции и договор за разлика. В рамките на последните две седмици той се е покачил с над 7%. При маржин изискване от 15% това означава 50% печалба. Очевидно е, че спадът от началото на януари всъщност означава и 100% загуба от изискваните средства за маржин. Дългосрочният инвеститор, който е разполагал с 26 000 долара при покупката на този ETF, сега има по сметката си активи на стойност 23 700 долара и няма никакви притеснения, че е приключил с инвестициите. Спекулантът, който е имал доста по-малка сума, е много вероятно вече да е извън позицията с големи загуби.

Не на последно място трябва да се засегне въпроса за лихвите, които се плащат при инвестицията на маржин. При покупките на акции не се дължат лихви. Ако обаче се използва част от инвестираната сума за обезпечение при други сделки на маржин, върху нея се дължат лихви. При инвестиции само в договорите за разлика се дължат лихви, независимо дали има или няма други свободни средства по сметката. Ниските нива на лихвите в САЩ и Европа отговарят на годишни плащания от 350-400 долара на 10 000. Това в голяма степен може да се компенсира, ако останалите средства са на депозит или инвестирани в нискорисков продукт, като фонд на паричния пазар. Отново пример с акциите на Bank of America – при 10% маржин изискване за CFD може да се купят 625 акции за обща стойност от 10 000 долара, като се поддържат само налични 1 000 долара. Всеки инвеститор трябва да следи достатъчно често отворените си позиции, като при нужда да прехвърля средства, за да покрива изискванията за маржин или да сложи печалбите си в инструменти, които да му носят допълнителни доходи.