Само апетитът към риск може да направи акциите подценени

Avatar photo

Цветослав Цачев

главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг

В дните преди публикуването на последните консолидирани отчети отново поставям акцента върху обширната тема за оценката на акциите и до колко те са подценени. В последния корпоративен профил, който е достъпен свободно на сайта с анализи на ЕЛАНА Трейдинг, разглеждаме и възможността за постепенно повишение на показателите за оценка. Анализираната компания е Херти АД, но тази алтернатива за прогноза на цената на акция през следващите години може да се приложи за всяка позиция в SOFIX или дори при по-ниско ликвидните книжа на българския пазар.

Традиционният подход на оценка на акция беше дискутиран в предишен пост относно текущото публично предлагане на акции на БГ Агро. Той се разделя на два типа – сравнение с показателите за оценка като цена/печалба (P/E), цена/собствен капитал (P/B) и цена/продажби (P/S) от една страна и дисконтирането на паричните потоци като поглед в бъдещето. В примера с Херти правим сравнение с компании, които произвеждат опаковки, тъй като българското дружество е тясно специализирано. Компаниите от този сектор в Източна Европа са сравнително малко, основно в Турция и по едно дружество от Хърватска, Полша и Словакия. Извадката в Западна Европа е значително по-добра. Това, което прави впечатление, е значителната разлика в показателите за оценка между Изтока и Запада.

Това се дължи на малката извадка, но и на сравнително по-високите показатели за оценка в Източна Европа. Следващата таблица представя обобщените коефициенти за водещите индекси на възникващите пазари в Европа. Стойностите за индексите също може да се използват за оценка на компания, но така анализът не включва специфики като възвръщаемостта на капитала или нормата на печалба спрямо продажбите за отделните индустрии. Така компания, която работи при висока норма на печалба, ще се търгува на по-голямо съотношение на цена/продажби.

Стойностите на индекса SOFIX, изчислени от Bloomberg, поставят нашия индекс около средното за региона. Само прибалтийските страни имат по-ниски стойности на показателя Р/В, докато спрямо приходите от продажби SOFIX е сред индексите с по-високи нива. Колкото до печалбите през следващата година, ако може да се вземат като основа за анализ, също показват, че индексът е близо до средните стойности.

При дисконтирането на паричните потоци от голямо значение са прогнозите за дейността на конкретната компания. Генерираната печалба преди лихвите и данъците е резултатът, който се разпределя между източниците на капитал, включително заемите на компанията. В паричния поток се включва и амортизацията на направените капиталови разходи, като в прогнозите трябва да се отчетат още и предстоящите инвестиции и увеличението на оборотния капитал. Основен проблем пред оценката на индустриалните компании е значителното намаление на продажбите и на печалбите им. По-малките дружества на борсата са засегнати сериозно от кризата и едва ли ще достигнат средното ниво на норма на печалба преди 2012 г. Слабите перспективи за растеж в близките години водят до ниска база при нарастването на приходите и печалбите. Въпреки че след 3 до 5 години е възможно да бъде отбелязан много висок номинален растеж на продажбите, при дисконтирането на резултатите се получава по-слаб ефект, тъй като настоящата стойност става все по-малка с времето. Следващата графика представя нагледно все по-слабото значение на растящите резултати към края на 10-годишния период в анализа на Херти.

Повишаването на паричните потоци през 2015 г. се дължи на постепенното изравняване на амортизациите и капиталовите разходи. То може да бъде по-плавно, но консервативният подход при анализа изисква изтеглянето на паричните потоци по-напред във времето, за да няма надценяване на акцията. Получената цена за акция на Херти по този модел е по-висока от текущата пазарна цена, но е по-ниска от цената според сравнението с компании от отрасъла. Това е следствие на заложените по-слаби темпове на растеж в близките години в сравнение с постигнатото от фирмата през предишни години и представлява потенциалът за позитивна изненада при възстановяване на глобалната икономика.

Алтернативният начин за оценка на компанията също е базиран на прогнозата за финансовите резултати, но през призмата на евентуална промяна на пазара към по-високи показатели Р/Е или P/S. В момента тези коефициенти са значително под средните стойности за 2007 г. Дори и сравнението с нивата от 2005 и 2006 г. прави българските акции сега подценени спрямо историческите стойности. Проблемът на този начин за анализ и прогноза е, че няма гаранция за повишение на показателите. Ето и пример – през втората половина на 70-те години в САЩ акциите се търгуват на много ниски коефициенти Р/Е, тъй като пазарът оценява увеличението на продажбите като следствие на инфлацията. Това може да се повтори и сега.

Следващата графика показва възможния диапазон на цената на акциите от примера с Херти, ако при нормализирането на пазара коефициентът цена/продажби постепенно се върне на нивата от 2007 г. Долната граница показва евентуална цена при нормализиране на пазара, докато горната граница я поставя в балонизираните стойности от 2007 г.

Най-очевидният извод е, че връщането на апетита към риск, ще има много по-голям ефект върху цената от растежа на финансовите резултати. Той не може да се прогнозира, а само да се наблюдава – като брой участници в IPO, ръст на активите във взаимните фондове и дори публикациите за борсата в ежедневниците.

Пазарът предстои да се върне към нормални стойности на коефициентите. Това, което не знаем, е каква е дефиницията за нормално в период на намаление на дълговете. Глобалната икономика не е същата като през 2003-07 г., когато Р/S на S&P 500 беше 1.50. Нито има прилика с началото на 90-те години, когато този показател дълго време беше под 1. Твърдението, че пазарите са подценени в сравнение с дългата история на развитите борси, не означава, че те няма да останат такива дълго време. Или обратното – че отново няма да видим P/S от 3-4 за българските предприятия.