Когато лошите новини станат добри
Реакцията на капиталовия пазар в САЩ на макроикономическите новини през последните два-три месеца е често озадачаваща. Поредният доклад за пазара на труда преди седмица отново показа растяща безработица и по-слаби данни за новите работни места спрямо очакванията. Но фондовите индекси приключиха с повишение. Ситуацията в действителност е много по-лоша спрямо предишни кризи. Броят на съкращенията намаля значително спрямо началото на годината, но все още стои близо до пиковете през предишните две големи кризи. А това означава, че лошите кредити ще продължават да нарастват, потреблението ще остане свито, както и че икономиката на САЩ няма да се възстановява по желания начин.
Фондовият пазар се покачва, не защото тези новини са за отминал период и предстои динамичната им промяна. Индексите растат именно заради тези новини. Данните показват най-вече, че лихвите в САЩ ще останат около нулата поне още половин година. Евтиният кредит ще прави печалби в банковата система и най-вече ще подкрепя цените на много финансови инструменти – суровините, акциите и дори облигациите въпреки рисковете от инфлация. Инвестиционната общност използва евтиният долар, за да се финансира. Не случайно българският пазар изостава от световната тенденция на растеж. При нас такъв достъп до финансиране не съществува.
Зависимостта между ниските лихви, падащия долар и растящите цени на финансовите активи се вижда най-добре в номиналните стойности на кредитите за търговски цели на финансовите институции в САЩ и инвестициите им в правителствени облигации.
Графиката красноречиво показва, че нулевата лихва не е довела до увеличение на кредитирането. Със сигурност тя е намалила значително падането му, но на практика средствата от намалените кредити са пренасочени към държавния дълг. Причината е проста – защо банката да поема риск и да дава пари на компания, която може да фалира, вместо да купи облигации със сигурен доход от 3.5%, като се финансира без проблем на 0.25%. Инвестицията става още по-привлекателна, когато говорим за растеж на акциите или на суровините. Печатането на пари в САЩ засега създава предпоставки единствено за финансови балони, а не за инфлация и икономически растеж. Чрез него се ограничават дефлационните процеси и най-вероятно светът ще избегне повторение на Голямата депресия, но рисковете от сътресения на капиталовите пазари не се намаляват.
Щатските индекси се движат в добре познат възходящ канал, като след преодоляването на предишен връх отчитат нови 2-3% покачване. На графиката е показан Dow Jones Industrial Average.
При Dow Jones Transportation Average се наблюдава значителна разлика – показателят не отчете нов връх през октомври и ноември, а в началото на този месец слезе дори под предишните дъна. Това разминаване е причина за предпазливост. Транспортните компании изпитват затруднения от поскъпването на петрола, но в същото време не отчитат подобряване на бизнеса си. В исторически план това води до спад на борсите.
Не е възможно да се определи до каква степен покачването на цените на акциите досега се дължи на значителната им обезценка, икономическият растеж или на монетарната политика по целия свят. Показател като цена/печалба (P/E) има висока стойност в момента, но не колкото по време на интернет балона. Перспективите за подобряване на икономическата среда през 2010 г. правят пазара не толкова надценен, колкото изглежда през призмата на резултатите от изминалите 12 месеца. Но рисковете са значителни, защото евентуална корекция ще бъде доста по-силна и продължителна спрямо предишните двуседмични спадове. Фондовите пазари се възползват в пълна сила от евтиния доларов ресурс и цените на активите ще продължат да получават подкрепа, докато Федералният резерв не промени политиката си. Очакванията на анализаторите са, че това ще стане към средата на 2010 г. Най-вероятно централните банкери ще започнат да говорят за политиката на изход още през пролетта. Дотогава борсовите движения надолу ще са сравнително ограничени по подобие на юни и юли.
