Паричното предлагане като пречка за растежа на България
През последните близо два месеца фондовата борса у нас не показа признаци на живот. Инвеститорите спряха да обръщат внимание на международните пазари, които доскоро бяха водещ фактор за посоката на борсата. Чуждите капитали заобикалят България, като може би по същата причина, поради която и родните инвеститори не влагат нови средства – всеки чака да види до кога и до къде ще се разпространи кризата в икономиката на страната. Смяната на властта у нас не промени с нищо цените на акциите, но негативният поток новини за икономическия спад и за наследството на новото правителство имат своята тежест върху инвеститорските настроения. Те ще останат най-меко казано предпазливи, докато тонът на изказванията от държавното ръководство не се промени към по-позитивен. Разбира се, няма смисъл от неоправдан оптимизъм.
Спадът на БВП през второто тримесечие е новина в огледалото за обратно виждане. При поглед напред се открива още една реалност, която си струва да се афишира по-широко в публичното пространство. Голямото свиване на паричното предлагане. М1 са парите в обращение, които освен банкноти и монети включват още и депозитите на виждане. Следващата графика показва изменението им на годишна база. От края на 2008 година има голям спад на показателя, след като повече от десетилетие имаше растеж между 10 и 30%.
Промяна на М1 на годишна база в България
Намалението на парите в обращение е един от факторите за успокоението на инфлацията в България и за края на бурния икономическия растеж. Валутният борд у нас не позволява контрол върху паричното предлагане от никоя институция, защото то зависи от нивото на валутните резерви. Те от своя страна са следствие в голяма степен на циклични фактори – външна търговия и чуждестранни инвестиции. Паричното предлагане у нас продължава да се свива и ще продължи да намалява, докато намаляват преките чуждестранни инвестиции, а външно-търговското салдо е негативно. Тази икономическа среда няма как да се промени до края на годината, но при известна доза късмет ще има намаление на темповете на спад. Пари от Еврофондовете ще променят уравнението, повишавайки валутните резерви и стимулирайки производството, но българската икономика едва ли ще разчита на другия важен фактор – кредитната експанзия на банковата система. Външният дълг на частния сектор, който включва и банките, нарасна от 3.6 милиарда евро през 2003 г. на 32.4 милиарда евро в края на първото тримесечие на годината. Тези капитали създаваха работни места, с тях се плащаха инвестиции, строителство, данъци и т.н. Сега външният дълг на фирми и банки започва постепенно да намалява, което има негативно влияние върху валутните резерви и върху паричното предлагане. И от там върху инфлацията и реалния производствен сектор у нас.
Следващата графика показва, че свиването на валутните резерви не е единственият фактор зад намалението на паричното предлагане. Тя показва съотношението между валутните резерви и М1, което е изискването за съществуването на валутния борд у нас.
Това съотношение нараства през последните години, като най-ниско е било през 2006 г. Покачването му през първото тримесечие на тази година се ускорява, тъй като спадът на М1 е много по-силен от свиването на валутните резерви в централната банка. На следващата графика се вижда най-добре причината за намалението на М1.
Понижението на овърнайт-депозитите показва много добре от кога започва реалния спад в бизнес-активността у нас. От август миналата година стартира постепенното им намаление, като за повече от шест месеца те падат с 21%. Фирмите са принудени да използват наличните си пари за дейността си. Освен това се сблъскват с проблемните плащания на своите клиенти. Добрата новина е в двата месеца на растеж на овърнайт-депозитите. Те са с 4.3% нагоре за май и юни, но за това покачване може да влияят и сезонни фактори, като ще е необходимо значително повече време, за да се потвърди положителната тенденция.
Може ли да се направи нещо, с което да се подкрепи паричното предлагане и да се стимулира икономически растеж? Монетарната политика в условията на валутния борд на практика не съществува. Намалението на минималните задължителни резерви на банките би трябвало да стимулира отпускането на нови кредити, с което да се подобрят плащанията между фирмите и да доведе до нарастване на паричното предлагане. Това не се случи в края на миналата година, когато бяха намалени резервите. Банките не са склонни да увеличават кредитирането и това не е тенденция само у нас. Остава държавата да поеме част от това банково кредитиране с посредничеството на Българска банка за развитие. За съжаление, то няма да е достатъчно, за да доведе до компенсиране на настоящия спад на паричното предлагане.
Българската икономика ще разчита в голяма степен на собствени сили, за да се пребори с кризата. Валутният борд и консервативната фискална политика я поставят в неизгодно положение спрямо държави и региони, където огромните фискални и монетарни стимули започват да дават отражение върху реалната икономика. Добър пример е нарастването на паричното предлагане в Еврозоната.
Промяна на М1 на годишна база в Еврозоната
Понижението на овърнайт-депозитите показва много добре от кога започва реалния спад в бизнес-активността у нас. От август миналата година стартира постепенното им намаление, като за повече от шест месеца те падат с 21%. Фирмите са принудени да използват наличните си пари за дейността си. Освен това се сблъскват с проблемните плащания на своите клиенти. Добрата новина е в двата месеца на растеж на овърнайт-депозитите. Те са с 4.3% нагоре за май и юни, но за това покачване може да влияят и сезонни фактори, като ще е необходимо значително повече време, за да се потвърди положителната тенденция.
Може ли да се направи нещо, с което да се подкрепи паричното предлагане и да се стимулира икономически растеж? Монетарната политика в условията на валутния борд на практика не съществува. Намалението на минималните задължителни резерви на банките би трябвало да стимулира отпускането на нови кредити, с което да се подобрят плащанията между фирмите и да доведе до нарастване на паричното предлагане. Това не се случи в края на миналата година, когато бяха намалени резервите. Банките не са склонни да увеличават кредитирането и това не е тенденция само у нас. Остава държавата да поеме част от това банково кредитиране с посредничеството на Българска банка за развитие. За съжаление, то няма да е достатъчно, за да доведе до компенсиране на настоящия спад на паричното предлагане.
Българската икономика ще разчита в голяма степен на собствени сили, за да се пребори с кризата. Валутният борд и консервативната фискална политика я поставят в неизгодно положение спрямо държави и региони, където огромните фискални и монетарни стимули започват да дават отражение върху реалната икономика. Добър пример е нарастването на паричното предлагане в Еврозоната.
Промяна на М1 на годишна база в Еврозоната
Този индикатор показва подобряване на условията за кредитиране в Еврозоната и е един от сигналите за икономическо възстановяване. Бързият му растеж означава, че в края на тази или началото на следващата година ще има и нарастване на БВП на основния търговски партньор на България. Нашите компании обаче, ще са принудени да разчитат на нови поръчки, защото няма да имат достатъчно средства, за да попълват намалелите си запаси от продукция и материали, нито да осъществяват инвестиционна дейност.
Това не трябва да се възприема като критика към политиката на ненамесата в икономиката на България. Дори напротив, кредитната криза в света е именно следствие на прекалено лесния достъп до кредити и увереността, че държавата ще спасява закъсали банки и компании. Либералната икономическа политика ще замени краткосрочния растеж с доста по-устойчива дългосрочна конюнктура. Фирмите нямат достъп до безумно евтин кредит, с който да поддържат неефективно производство, нито пък държавата ще преразпределя бъдещите данъчни приходи с лека ръка.
Другата крайност е прекалено експанзионистичната монетарна политика, където краткосрочните цели изместват дългосрочните. За пример може да послужи текущата парична политика в Китай.
Промяна на М1 на годишна база в Китай
Китайският фондов пазар е 90% нагоре от началото на годината. Икономическият растеж е близо 8% и над 80% от него се формира от инвестиции. Покачването на паричното предлагане е изключително голямо, а кредитирането в наситената с държавно участие банкова система създава нови предпоставки за структурни проблеми. Предстои да видим по какъв начин ще бъде охладен този голям растеж на паричното предлагане в Китай и как това ще се отрази на експорта на страната, на цените на суровините и на голямото финансиране на американския дефицит по текущата сметка. Ако следваме логиката на пазарите, би трябвало да се наблюдава охлаждане на китайската икономика, което да доведе до обезценка на ресурсите, до оттегляне на търсенето на правителствен дълг и до разпродажби на долари. Но засега глобалната икономика има още един двигател на растеж, в който се влива най-високо октаново гориво.
