Илюзиите на първото полугодие на 2009 г.

Цветослав Цачев

Цветослав Цачев

главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг

Първите шест месеца на годината вече са зад нас. Това време развенча няколко мита за глобалната икономика и за финансовите пазари. Достатъчно е да си припомним в каква светлина светът посрещна годината – кризата тепърва се задълбочаваше и инвеститорите гледаха към най-лошото. А именно:

1. Фалит на Citigroup
Голямата американска банка все още е частна иституция, въпреки че държавното участие е достатъчно голямо и парите на данъкоплатците ще продължат да поддържат системата. Но банката продължава да съществува, да работи и да е платежоспособна. Форумите и блоговете в чужбина бяха пълни с изказвания, които посочваха Citi като следващия голям банков фалит. Кредитните карти и потребителските заеми бяха основните мотиви да се очаква още по-голяма паника на пазарите и затова се правиха прогнози, че цената на златото ще отлети към 1200 и дори 3000 долара. Тези фактори продължават да са в сила и създават нови проблеми в банковата система. През това време акциите на Citi поскъпнаха над два пъти, но едва ли могат да зарадват дългосрочните инвеститори, които без да се напрягат, помнят цена от 50 долара за акция.

Цена на акция на Citi

Синдромът на фалиращите банки не подмина и българския пазар. Цена на акция на ЦКБ от 80 стотинки и на ПИБ от 1.15 лв. изглеждат привлекателно едва няколко месеца след мартенското дъно. Ще е интересно как ще изглеждат след три години, защото е очевидно, че българската банкова система има намерения да работи и тогава.

2. Голямата депресия 2 и ерата на дефлацията
Може и да изглежда странно, но само преди шест месеца инвеститорите бяха склонни да затворят десетки милиарди долари за десет години напред срещу 2% годишен доход. Сега са доста по-алчни – американските правителствени книжа се търгуват на 3.50%, но имаше и късметлии, които купуваха на 4% преди броени седмици.
Това нямаше да се случи, ако сценарият за нова Голяма депресия и дефлация за години напред не беше минал много на заден план. До него се стигна много лесно. Банковата система в САЩ и Западна Европа на практика спря да работи и всички усилия се насочиха към трупане на пари по сметки в централна банка или в инвестиции, които са възможно най-далеч от ипотечния пазар и от останалите банки. Промяната на мисленето не стана за една нощ, но сравнително бързо инвеститорите се пренастроиха от дефлационна на инфлационна вълна. Растящият бюджетен дефицит и голямата експанзия на Федералния резерв успяха в голяма степен да изкарат пазарите от капана на дефлацията. Остава и за икономиката да се намери правилният баланс в стимулите.

Доходност на 10-годишни американски облигации

3. Standard&Poor’s 500 на 500
Колкото по-малка е вероятността да се повтори Голямата депресия, толкова по-голяма е да сме видели дъното на S&P 500. Числото е 666 пункта, а не 500, каквито бяха смелите прогнози. В действителност спадът на индекса трябваше да бъде дори по-силен, защото 500 грубо отговаря на 75% обезценка, докато дъното през 1932 г. е след цели 89%. Това би означавало индексът да слезе на 170 пункта. Голямата депресия доведе до 30% дефлация, а безработицата и икономическият срив за периода почти достигнаха такава цифра. Но и мащабите на настоящата криза не са никак малки.

Срив от 89% за индекса SOFIX е почти това, което видяхме. Така че борсовата ни Голяма депресия е вече факт.

4. Икономически и финансов катаклизъм в България

Ситуацията у нас не е никак добра по отношение на индустриалното производство, износът и потреблението. Проблемите с банковите заеми и задлъжнялостта също заслужават внимание. Кризата стана една от водещите новини за дълъг период от време и ще продължи да бъде част от емисиите поне до края на годината. За мнозина чуждестранни наблюдатели е може би учудващо защо българската икономика не се срива с темповете на Латвия, например. Всички предпоставки за силен спад и дестабилизация на финансовата система, и на валутния борд са налице. Но е очевидно, че и за България важат същите икономически закони като намаление на вноса и подобряването на баланса по текущата сметка при спад на кредитирането и на бизнес активността. Страната ни не се оказва изключение от тенденциите в региона, като по някои показатели дори е по-добре от повечето страни за сравнение. Намалението наполовина на преките чуждестранни инвестиции не е по-различно от статистиката за Китай, например, а спадът на индустриалното производство с 20% отговаря на данните за страните от Централна Европа.

Изводът е, че сериозната криза в глобален мащаб има своите негативни ефекти върху малката и отворена икономика на България. Проблемите като ниска ефективност и висока енергоемкост ще продължат да тежат на бизнеса, но повторение на събитията от 1996-97 г. едва ли ще има.