Фондовата борса у нас почти не се движи от началото на годината. Индексът SOFIX едва успя да направи 4% в началото на февруари, преди отново да се върне там където започна годината. Последните две седмици се оказват изключително скучни дори и на фона на апатията през тази година. В такъв случай възможността това да е дъното на пазара би трябвало да е повече от абсурдна. Още повече, че идеята за приватизация на държавни дялове в големи енергийни компании не само се размива във времето, но и започва да отпада като концепция. Нека обърнем внимание върху няколко от факторите на пазара в момента, в търсене на доказателства, че най-тъмно е точно преди зазоряване.

1. Изключителен песимизъм на пазара – за съжаление, проучване върху нагласите на инвеститорите у нас няма. Песимизмът обаче е очевиден. Огромната част от индивидуалните инвеститори у нас спряха да се интересуват от пазара и дори обичайното предлагане на малки пакети намаля съществено. Настроенията са негативни и поради икономически причини. Сравнението с потребителското доверие показва, че сега кризата се усеща още по-лошо от българите в сравнение с миналата година, което в известна степен може да се приравни и с доверието на инвеститорите към пазара. А когато настроенията са много негативни, най-често дъното на пазара е вече факт или предстои в кратки срокове.

2. Стойността на компаниите на борсата – дали акциите са евтини е въпрос на по-голяма дискусия. Факт е, че дружествата в SOFIX се търгуват на много по-атрактивни равнища, отколкото преди три години. Таблицата представя текущите коефициенти за оценка. Изводът е очевиден – рисковете в низходяща посока сега са малки, дори и инвеститорите да не виждат съществена стойност в тях или да не очакват подобрение на резултатите през 2010 г. По-голямата част от дружествата на борсата ще получат подкрепа за акциите си от фундаменталните им резултати през годината.

 
3. Свободните средства във взаимните фондове – преди няколко седмици една от основните новини за щатския пазар беше рекордно ниското равнище на свободните парични средства като процент от активите на взаимните фондове. У нас ситуацията е доста по-различна. Пари във фондовете очевидно има, след като статистиката на БНБ към края на годината показва 25% свободни средства във балансираните и рисковите стратегии. От тогава ситуацията не се е променила. Но дори и фонд мениджърите да не станат активната страна зад нов борсов ръст, този кеш със сигурност не е лоша новина.

 
Източник: БНБ, данни към 31.12.2009 г.

4. Чуждестранните капитали – на тях се разчита много като фактор, който ще доведе до растеж на борсата. Не само, че това не е така, но се оказва и че през миналата година чуждите инвеститори са вкарвали пари в български акции, като са следвали ръста на борсата през октомври и ноември. Те не са били нетно продавачи и през януари, въпреки спада на борсите по света тогава. В такъв случай, чуждите инвеститори няма да са фактор за растежа тук, а рисковете да свалят цените у нас са сравнително умерени. В същото време става въпрос за доста ниски суми – по около 4 милиона евро в най-лошите месеци на миналата година. И този фактор може да го считаме, че по-скоро няма да е пречка за пазара.

 
Тези причини не са задължително условие за растеж на борсата и не са сигнал, че това предстои в краткосрочен план. Но са тази част от уравнението, която по-скоро подкрепя тезата, че e време за раздвижване.