Напоследък, стана много актуална темата за продажба на държавни дялове на енергийните дружества през Българска фондова борса. Това е една от антикризисните мерки на правителството, от която се очаква да постъпят значителни средства в бюджета. Също така в петък Министерството на икономиката, енергетиката и туризма регистрира държавна консолидационна компания, в която да се включат всички миноритарни дялове на държавата в търговски дружества с цел продажба през БФБ с очакван приход от 150 млн. лв. Все още няма официално решение по въпроса кои точно дружества да бъдат предложени, като най-вероятно плащането ще е с парични средства, а не с компенсаторни инструменти. Ако държавата реализира намеренията си, това ще е и една от най-силните й мерки за подкрепа не само на бюджета, но и на фондовата борса. Ето и примерите в Източна Европа.

В Румъния публичното предлагане на 10% дял от най-голямото разпределително дружество на електрическа енергия в страната – Транселектрика (TEL) през юни 2006 г., предизвика сериозен интерес от страна на инвеститорите. Предлагането беше презаписано седем пъти, а набраните средства бяха на стойност 222 млн. евро.

79.5% от капитала на Транселектрика остава държавна собственост, какъвто е и замисълът у нас. Съотношението цена към печалба е 30, а пазарната капитализация – 372 млн. евро. Тежестта на компанията в индекса е 10%. Средно-месечният брой акции, търгувани по позицията за последните 12 месеца, е 393 962, което представлява 5.4% от фрий-флоута. Само за март през пазара са преминали 664 070 акции в диапазона 4.13 – 5.16 евро за акция, което при средна цена от 4.65 евро прави 3 млн. евро за месеца.

В Чехия, миноритарен дял от ЧЕЗ е бил приватизиран чрез компенсаторни инструменти още през 1994 г. През 2007 г. държавата продава допълните 7% чрез борсата. Първоначално компанията се е търгувала по време, когато пазарът не е бил достатъчно развит и интересът към нея нараства постепенно. Към момента 69.4% от капитала е собственост на държавата. Компанията започва възходящото си движение заедно с целия пазар - през 2002 г. Оборотите нарастват чувствително, а за последната една година средно-месечният брой акции, който се търгува, е 17 203 851, представляващо 10% от фрий-флоута. Пазарната капитализация на компанията е 19.5 млрд. евро.

В таблицата е изведено съотношението средно-месечен брой акции към фрий-флоут за едни от най-ликвидните български публични дружества за последната една година:

Сравнението показва, че ежемесечно се прехвърлят през борсата не повече от 4-5% от фрий-флоута на най-търгуваните акции на БФБ. Това е по-малко от показателите на ЧЕЗ и Транселектрика. Търговията с акции на енергийна компания в България едва ли ще е при по-висок коефициент от средното за ликвидните дружества сега. Например, ако БЕХ бъде приватизирана частично и пазарната капитализация на холдинга е 5 млрд. лв., при 20% фрий-флоут, средно-месечният оборот ще бъде 40 млн. лв. при коефициент от 4%.

Което и от енергийните дружества да бъде предложено на инвеститорите, ще предизвика голям интерес и ще съживи БФБ, както направи Българска телекомуникационна компания (5ВТ) през 2005 г. Тогава, 35% от акциите на телекома бяха листнати на борсата, което увеличи капитализацията й с 2.7 млрд. лв. Компанията предизвика интереса и на чуждестранните инвеститори, като само за първия ден са записани 99.5% от предложените книжа. По-късно държавата продаде и дялове в ДЗИ и Булгартабак Холдинг.

Настоящата ситуация на БФБ е такава, че активността е близо до нулата. Чуждестранните инвеститори са встрани от пазара в очакване на по-добра ликвидност, а в България дори спекулативният интерес вече липсва. Енергийните дружества биха били силен катализатор и ще върнат интереса на чуждите капитали.