Борсата публикува в началото на месеца поредния списък на дружествата, които не отговарят на критериите за ликвидност, за да останат за търговия. Липсата на съществени промени със ситуацията към края на март постави обновения списък извън публичния интерес. Изискванията за ликвидност, за да остане публично търгувана една компания, са поне 5 сделки и оборот над 4000 лв. за всеки месец в рамките на предходните три. Сегментацията на Неофициален пазар отпада от 1-ви юли, като трите месеца след това ще бъдат периода на наблюдение на дружествата.

Казусът продължава да стои на дневен ред и дори съживяването на борсата през април трудно може да промени ситуацията. Ликвидността е следствие от интереса на инвеститорите, които виждат потенциал в развитието на дадено дружество и най-вече разполагат с капитали за покупка. Очевидно е, че след година и половина криза от страна на търсенето не може да се очаква съществено подобряване на обемите на търговията и поява на поръчки при ниско ликвидните дружества. Въвеждането на Xetra с иновативните й за българския пазар характеристики също не промени по същество търговията на борсата.

Кризата се усеща още по-силно по отношение на предлагането на акции. След 70-80% спад на цените се оттегли предлагането на акции от масовата приватизация и ефектът от това се вижда на следващата графика.

30% от застрашените от делистване компании на Неофициален пазар „А” и 44% от Неофициален пазар „В” имат поне 20% фрий-флоут. Почти 1/3 са с между 10 и 20%. Една част от тези дружества не са се търгували активно и през годините на най-голям пазарен бум. Пазарната им капитализация е пренебрежимо малка и за доста дружества изглежда почти невъзможно да изпълнят изискванията за оставане на фондовата борса. Появата на съществено предлагане от миноритарни акционери, особено за акции от масовата приватизация, няма да дойде скоро. Случаят с рязкото покачване на оборота на Чугонолеене няма да се повтори, докато 25 акции от такова дружество струват почти колкото комисионните за продажбата им.

Незастрашените от делистване компании имат по-голям фрий-флоут, който в някаква степен подпомага търговията с книжата им. Разликата, обаче, не е значителна.

Използваните данни за фрий-флоут са от статистиката на КФН към края на 2008 г. и не отчитат свързаността между акционерите.