В началото на седмицата НСИ изнесе предварителни данни за Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за второто тримесечие на годината, които отчетоха намаление с 4.8%. Данните за пореден период показват влошаване на годишна база и на практика икономиката ни е вече в рецесия. Инвеститорите се страхуват, че спадът на БВП се задълбочава и тенденцията ще се задържи до края на годината.

Структурата на БВП се запази същата като през първото тримесечие, но е коренно различна от 2008 г. - приносът на вътрешното търсене стана отрицателен, а на нетния износ – положителен. Очакваното задълбочаване на спада в строителния сектор, както и намалението на потреблението, ще окажат допълнителен натиск върху БВП през следващото тримесечие. Държави като Франция и Германия, които бяха в рецесия, вече показаха признаци на съживяване и това е причина за известно успокоение. Индустрията на България е експортно-ориентирана и възстановяването на търговските партньори ще има положителен ефект върху износителите.

Всеки от компонентите на БВП има различна тежест при формиране на изменението на целия показател. Например, инвестициите имат по-малък принос за спада на БВП от потреблението, въпреки че те се свиват с 14%, а потреблението с 6%.

На графиките по-долу е показан приносът на компонентите към изменението на БВП. 
 
 

Крайното потребление като цяло има относително постоянен принос за ръста на БВП през по-голямата част на 2008 г. – около 4%. През тази година ситуацията коренно се промени. Наблюдава се засилване на значението на правителствените разходи, чийто ръст през второто тримесечие оказа подкрепа на БВП. Държавните разходи растат с 10.9% на годишна база и в известна степен ограничава спада на БВП до 4.8%. През първото тримесечие колективното потребление има незначителен принос към изменението на БВП, но за периода април-юни достига 1.09%. Ако държавните разходи бяха останали без промяна, спадът на икономиката щеше да бъде близо 6%.

Очакваното рязко намаление на правителствените плащания до края на годината ще се пренесе негативно върху БВП, поради което е от голямо значение каква политика на свиване на разходите ще бъде предприета.

Увеличената склонност към спестяване, която се вижда от статистиката за домакинските бюджети, ще се отрази в запазване на тенденцията към свиване на индивидуалното потребление. При 9.9% ръст на общия доход на член от домакинството през юни, разходите се увеличават с 0.8%. Потребителските нагласи и очаквания не подсказват съществено увеличение на разходите на домакинствата.

Влошената пазарна конюнктура в повечето сектори и по-ниската кредитна активност доведоха до намаление на инвестициите. Приносът им към ръста на БВП започва да отслабва още през третото тримесечие на 2008 г., а от началото на 2009 г. те са един от факторите за рецесията.
 

Задълбочаването на световната икономическа криза доведе до рязко забавяне на външно-търговските потоци от и към България. Намалението на търговския дефицит е позитивен фактор за БВП, тъй като вносът намалява по-бързо от износа. Тази тенденция може да се запази, поради очакваното постепенно възстановяване на българските пазари в чужбина и свитото потребление у нас.