Финансовият сектор остана в страни от ръста на американския пазар в четвъртък. Това се отнася в още по-голяма степен за регионалните банки – ETF-ът на сектора дори приключи сесията с намаление. SPDR KBW Regional Banking (KRE) загуби доста по-малко от началото на януарския борсовия спад в САЩ в сравнение с подобното движение надолу през юни и юли.

От дъното на пазара досега се наблюдава по-слабо представяне на KRE спрямо индекса S&P 500 по време на корекциите, което в последствие се компенсира, когато пазара се покачва. От средата на януари досега няма забележимо влошаване на съотношението на цената на фонда към индекса, защото S&P 500 също се движи доста динамично надолу. Рязко намаление на съотношението ще е един сигнал за покупка на акциите на фонда, но това най-вероятно ще изисква по-дълбока корекция спрямо равнището от 22 долара, което определя възходящия тренд от март досега.

Банковите акции се представят по-слабо поради няколко причини – плановете на президента Обама за реформа в сектора, както и вечните притеснения за кредитните карти и ипотечните заеми. Фалитите на малки регионални банки са почти ежеднавна новина и затова не е учудващо, че интересът към сектора е много нисък. Но от това идват и двете предимства за сектора:

1. Конкуренцията от страна на големите банки ще намалее постепенно с въвеждането на регулации и ограничения;
2. Продажбите на активите на фалиралите банки от FDIC най-вероятно са били на по-ниски цени от себестнойността им.

Като добавим и негативното отношение на пазара към финансовия сектор по време на кризата, няма да е трудно да се намерят подценени акции сред регионалните банки. Най-лесен начин за инвестиция е в книжата на ETF-а, тъй като се минимизира и риска при подбора на акциите на сектор, който се доказа с лошите си изненади през изминалите две години. Покачването му ще е много по-ограничено от представянето на отделните банки, особено при сравнение с тези с малка пазарна капитализация. В индекса S&P 500 има не малък брой регионални банки, като по-големите и печеливши вече се върнаха на нивата от 2004 или 2005 година. Големите имена в този сектор, като BB&T (BBT), PNC Financial (PNC) или U.S. Bancorp (USB) не заемат съществена част от активите на KRE, тъй като фонда се е насочил към по-малките и по-консервативни банки. Големите спекуланти обаче търсят именно уязвимите банки от влошаване на качеството на кредитите. Така че би било добре да се избягват все още банките, при които има нарастване на късите продажби или пут опциите.

В дните преди публикуването на последните консолидирани отчети отново поставям акцента върху обширната тема за оценката на акциите и до колко те са подценени. В последния корпоративен профил, който е достъпен свободно на сайта с анализи на ЕЛАНА Трейдинг, разглеждаме и възможността за постепенно повишение на показателите за оценка. Анализираната компания е Херти АД, но тази алтернатива за прогноза на цената на акция през следващите години може да се приложи за всяка позиция в SOFIX или дори при по-ниско ликвидните книжа на българския пазар.

Традиционният подход на оценка на акция беше дискутиран в предишен пост относно текущото публично предлагане на акции на БГ Агро. Той се разделя на два типа – сравнение с показателите за оценка като цена/печалба (P/E), цена/собствен капитал (P/B) и цена/продажби (P/S) от една страна и дисконтирането на паричните потоци като поглед в бъдещето. В примера с Херти правим сравнение с компании, които произвеждат опаковки, тъй като българското дружество е тясно специализирано. Компаниите от този сектор в Източна Европа са сравнително малко, основно в Турция и по едно дружество от Хърватска, Полша и Словакия. Извадката в Западна Европа е значително по-добра. Това, което прави впечатление, е значителната разлика в показателите за оценка между Изтока и Запада. 

 

Това се дължи на малката извадка, но и на сравнително по-високите показатели за оценка в Източна Европа. Следващата таблица представя обобщените коефициенти за водещите индекси на възникващите пазари в Европа. Стойностите за индексите също може да се използват за оценка на компания, но така анализът не включва специфики като възвръщаемостта на капитала или нормата на печалба спрямо продажбите за отделните индустрии. Така компания, която работи при висока норма на печалба, ще се търгува на по-голямо съотношение на цена/продажби.

Стойностите на индекса SOFIX, изчислени от Bloomberg, поставят нашия индекс около средното за региона. Само прибалтийските страни имат по-ниски стойности на показателя Р/В, докато спрямо приходите от продажби SOFIX е сред индексите с по-високи нива. Колкото до печалбите през следващата година, ако може да се вземат като основа за анализ, също показват, че индексът е близо до средните стойности.

При дисконтирането на паричните потоци от голямо значение са прогнозите за дейността на конкретната компания. Генерираната печалба преди лихвите и данъците е резултатът, който се разпределя между източниците на капитал, включително заемите на компанията. В паричния поток се включва и амортизацията на направените капиталови разходи, като в прогнозите трябва да се отчетат още и предстоящите инвестиции и увеличението на оборотния капитал. Основен проблем пред оценката на индустриалните компании е значителното намаление на продажбите и на печалбите им. По-малките дружества на борсата са засегнати сериозно от кризата и едва ли ще достигнат средното ниво на норма на печалба преди 2012 г. Слабите перспективи за растеж в близките години водят до ниска база при нарастването на приходите и печалбите. Въпреки че след 3 до 5 години е възможно да бъде отбелязан много висок номинален растеж на продажбите, при дисконтирането на резултатите се получава по-слаб ефект, тъй като настоящата стойност става все по-малка с времето. Следващата графика представя нагледно все по-слабото значение на растящите резултати към края на 10-годишния период в анализа на Херти. 

 

Повишаването на паричните потоци през 2015 г. се дължи на постепенното изравняване на амортизациите и капиталовите разходи. То може да бъде по-плавно, но консервативният подход при анализа изисква изтеглянето на паричните потоци по-напред във времето, за да няма надценяване на акцията. Получената цена за акция на Херти по този модел е по-висока от текущата пазарна цена, но е по-ниска от цената според сравнението с компании от отрасъла. Това е следствие на заложените по-слаби темпове на растеж в близките години в сравнение с постигнатото от фирмата през предишни години и представлява потенциалът за позитивна изненада при възстановяване на глобалната икономика.

Алтернативният начин за оценка на компанията също е базиран на прогнозата за финансовите резултати, но през призмата на евентуална промяна на пазара към по-високи показатели Р/Е или P/S. В момента тези коефициенти са значително под средните стойности за 2007 г. Дори и сравнението с нивата от 2005 и 2006 г. прави българските акции сега подценени спрямо историческите стойности. Проблемът на този начин за анализ и прогноза е, че няма гаранция за повишение на показателите. Ето и пример – през втората половина на 70-те години в САЩ акциите се търгуват на много ниски коефициенти Р/Е, тъй като пазарът оценява увеличението на продажбите като следствие на инфлацията. Това може да се повтори и сега.

Следващата графика показва възможния диапазон на цената на акциите от примера с Херти, ако при нормализирането на пазара коефициентът цена/продажби постепенно се върне на нивата от 2007 г. Долната граница показва евентуална цена при нормализиране на пазара, докато горната граница я поставя в балонизираните стойности от 2007 г.

Най-очевидният извод е, че връщането на апетита към риск, ще има много по-голям ефект върху цената от растежа на финансовите резултати. Той не може да се прогнозира, а само да се наблюдава – като брой участници в IPO, ръст на активите във взаимните фондове и дори публикациите за борсата в ежедневниците.

Пазарът предстои да се върне към нормални стойности на коефициентите. Това, което не знаем, е каква е дефиницията за нормално в период на намаление на дълговете. Глобалната икономика не е същата като през 2003-07 г., когато Р/S на S&P 500 беше 1.50. Нито има прилика с началото на 90-те години, когато този показател дълго време беше под 1. Твърдението, че пазарите са подценени в сравнение с дългата история на развитите борси, не означава, че те няма да останат такива дълго време. Или обратното – че отново няма да видим P/S от 3-4 за българските предприятия.

Реакцията на капиталовия пазар в САЩ на макроикономическите новини през последните два-три месеца е често озадачаваща. Поредният доклад за пазара на труда преди седмица отново показа растяща безработица и по-слаби данни за новите работни места спрямо очакванията. Но фондовите индекси приключиха с повишение. Ситуацията в действителност е много по-лоша спрямо предишни кризи. Броят на съкращенията намаля значително спрямо началото на годината, но все още стои близо до пиковете през предишните две големи кризи. А това означава, че лошите кредити ще продължават да нарастват, потреблението ще остане свито, както и че икономиката на САЩ няма да се възстановява по желания начин.

Фондовият пазар се покачва, не защото тези новини са за отминал период и предстои динамичната им промяна. Индексите растат именно заради тези новини. Данните показват най-вече, че лихвите в САЩ ще останат около нулата поне още половин година. Евтиният кредит ще прави печалби в банковата система и най-вече ще подкрепя цените на много финансови инструменти – суровините, акциите и дори облигациите въпреки рисковете от инфлация. Инвестиционната общност използва евтиният долар, за да се финансира. Не случайно българският пазар изостава от световната тенденция на растеж. При нас такъв достъп до финансиране не съществува.

Зависимостта между ниските лихви, падащия долар и растящите цени на финансовите активи се вижда най-добре в номиналните стойности на кредитите за търговски цели на финансовите институции в САЩ и инвестициите им в правителствени облигации.

Графиката красноречиво показва, че нулевата лихва не е довела до увеличение на кредитирането. Със сигурност тя е намалила значително падането му, но на практика средствата от намалените кредити са пренасочени към държавния дълг. Причината е проста – защо банката да поема риск и да дава пари на компания, която може да фалира, вместо да купи облигации със сигурен доход от 3.5%, като се финансира без проблем на 0.25%. Инвестицията става още по-привлекателна, когато говорим за растеж на акциите или на суровините. Печатането на пари в САЩ засега създава предпоставки единствено за финансови балони, а не за инфлация и икономически растеж. Чрез него се ограничават дефлационните процеси и най-вероятно светът ще избегне повторение на Голямата депресия, но рисковете от сътресения на капиталовите пазари не се намаляват.

Щатските индекси се движат в добре познат възходящ канал, като след преодоляването на предишен връх отчитат нови 2-3% покачване. На графиката е показан Dow Jones Industrial Average.

DJI.gif (38,87 kb)

При Dow Jones Transportation Average се наблюдава значителна разлика – показателят не отчете нов връх през октомври и ноември, а в началото на този месец слезе дори под предишните дъна. Това разминаване е причина за предпазливост. Транспортните компании изпитват затруднения от поскъпването на петрола, но в същото време не отчитат подобряване на бизнеса си. В исторически план това води до спад на борсите.

Не е възможно да се определи до каква степен покачването на цените на акциите досега се дължи на значителната им обезценка, икономическият растеж или на монетарната политика по целия свят. Показател като цена/печалба (P/E) има висока стойност в момента, но не колкото по време на интернет балона. Перспективите за подобряване на икономическата среда през 2010 г. правят пазара не толкова надценен, колкото изглежда през призмата на резултатите от изминалите 12 месеца. Но рисковете са значителни, защото евентуална корекция ще бъде доста по-силна и продължителна спрямо предишните двуседмични спадове. Фондовите пазари се възползват в пълна сила от евтиния доларов ресурс и цените на активите ще продължат да получават подкрепа, докато Федералният резерв не промени политиката си. Очакванията на анализаторите са, че това ще стане към средата на 2010 г. Най-вероятно централните банкери ще започнат да говорят за политиката на изход още през пролетта. Дотогава борсовите движения надолу ще са сравнително ограничени по подобие на юни и юли.

Фондовите борси изминаха дълъг път през последните шест месеца – от паническите разпродажби на 11-годишното дъно до убеждението, че кризата е приключила. За американският индекс S&P 500 това се изразява в ръст от 58%, а за SOFIX във вече значителните 88% от дъното. Разбира се, сравнение по мащабите на покачване е неуместно да се прави без да се отчете и силата на спада. По-зле от българския пазар беше Исландия, където банковата система фалира. При такива силни движения на цените на акциите едва ли може да се говори за справедливата стойност на акциите и за оценката им спрямо ежедневните промени на рисковите премии и на очакванията за продажбите и печалбите на компаниите. Но при новата пазарна конюнктура, оценката на акциите и подборът им отново излиза на дневен ред.

Може би най-важен въпрос е дали пазарът е подценен, какви са перспективите за развитието му и дали борсовият ентусиазъм от това лято не е променил съществено оценката на акциите. Тъй като българският пазар следва тенденцията на американските индекси, е добре да се започне анализа с оценката на щатските акции.

Движение на съотношението цена/печалба (P/E) на индекса S&P 500

В момента Р/Е на индекса е 19.28, което е най-високо за последните пет години. Историческото сравнение показва, че нарастването на съотношението след вече достигнато дъно на борсата най-често е последвано от траен ръст на индекса. Няма основания да считаме, че този път ще е по-различно, но има и едно изключение – периода 1973-80 година.

Първоначалното покачване на Р/Е от много ниските нива е последвано от две години на спад на борсата през 1976-77, което позволява на съотношението да слезе под 10 и да остане там до 1983 г. Липсата на инфлация е голямата разлика с този период, която може да позволи поддържане на по-високо Р/Е, но покачването му на 23-25 ще направи акциите в САЩ осезаемо надценени спрямо рисковете. Печалбата за последните четири тримесечия не е добър измерител на оценката. С прогнозите за печалбите за цялата 2009 г. се получава Р/Е от 17.38, а с печалбата за 2010 г. показателят е вече 13.88. Анализаторите на Уолстрийт прогнозират 25% ръст на печалбите през следващата година, който в голяма степен вече е отчетен в цените на акциите. Това предизвиква лек скептицизъм на фона на очакванията за икономически растеж от 2%, което означава, че и продажбите на компаниите в САЩ ще се покачват слабо.

Дотук показателят Р/Е сочи, че американските акции вече не са подценени, а очакваните печалби трябва да станат факт, за да не се счита, че пазарът е надценен. Още 10-15% растеж на S&P 500 определено ще го постави в тази категория при нива около 1150-1200 пункта в близките 6-9 месеца. Преди да бъдат разгледани останалите показатели трябва да се обърне внимание и на значителното разминаване между отчетените печалби и резултатите с изключването на извънредните приходи и разходи. Първите правят Р/Е от близо 20, а с вторите показателят е вече 83.74.

Р/Е с изключване на извънредни приходи и разходи

Това е най-силният довод на „мечките” – голямото разминаване между отчетените резултати и след изключването на извънредните печалби. Огромните загуби от преоценки през миналата година, отпадането на mark-to-market и продажбите на активи са само част от причините за скептицизъм към Корпоративна Америка. Разглеждането на този показател задължително трябва да напомня за сериозността на кризата и за големият финансов шок, който ще изисква дълго време за възстановяване. Но не е причина да се отричат инвестициите в щатски акции.

Печалбите на българските компании се влошиха, заедно с намаляването на продажбите им. Най-засегнати са индустриалните фирми, които изнасят продукцията си. Малко дружества отчитат загуби от финансови операции, а проблем за повечето е влошаването на нормата на печалба. Кризата все още не е отминала и не може да се разчита, че печалбите ще отразяват нормалните темпове на развитие на компаниите. Прогнозите също носят значителна степен на несигурност, като не може да се счита, че в близката 1 година отново ще наблюдаваме темпове на покачване на резултатите като през 2006 или 2007 г. Р/Е на акциите в SOFIX варира значително, като най-ниските и атрактивни показатели са на Химимпорт и на банките. Това са и акциите, които са подценени спрямо конкурентите им в Източна Европа и най-вече в САЩ. Рисковете за финансовия сектор не са за пренебрегване, като още не е достигнат пика на корпоративните фалити и на лошите кредити. Две холдингови дружества също имат Р/Е под 10 – Енемона и Индустриален холдинг България, а останалите компании в SOFIX са в по-неблагоприятна ситуация предвид падането на печалбите през тази година. При сравнение със средното Р/Е за щатския пазар не може да твърдим, че българските сини чипове са надценени, но и потенциалът им за покачване е ограничен от лошата икономическа среда.

Печалбите падат повече при криза от продажбите. Показателят цена/продажби (P/S) е много по-лесен индикатор, защото не отчита финансовите приходи и моментното влошаване на нормата на печалба. Той се влияе много повече от движението на цените на акциите, отколкото на финансовите резултати. За S&P 500 той е 1.13 в момента при прогнози за 1.08 с продажбите за 2010 г. Този показател в Европа е забележимо по-нисък, а най-висок от основните световни пазари е в Китай.

Движение на съотношението цена/продажби (P/S) на индекса S&P 500

Този показател е бил по-нисък през предишната криза 2001-2003 г., но по време на 90-те години на миналия век е имало и по-ниски стойности от текущите. Той е на достатъчно добри нива, за да се твърди, че пазарът не е надценен. Не бих го нарекъл и подценен, тъй като растежът на икономиката на САЩ ще е постоянно под нормалното през последните десетилетия.

По отношение на показателя цена/собствен капитал (Р/В) се забелязват подобни по-ниски стойности спрямо предишната криза, като според него щатските акции изглеждат привлекателни. Отново с уговорката, че загубите от недвижими имоти не са отчетени изцяло във финансовата система.

Движение на съотношението цена/собствен капитал (P/В) на индекса S&P 500

Стойностите от 2.15 към момента и 1.94 към края на 2010 г. са по-високи от европейските индекси и само на оценката на китайския пазар е по-лоша. Всичките тези съотношения показват по-атрактивни акции, когато са по-ниски.

Изводът до тук е, че американският пазар вече не е подценен, но все още не е поскъпнал до неоснователно високи нива. Високите показатели за оценка са характерни за икономически бум, когато очакванията са големи, а рисковете много по-малки. В такъв случай е неоправдано щатските индекси да продължат да поскъпват с подобни темпове, като период на корекция ще им даде достатъчно време за подобряване на коефициентите за оценка. Но дори и в този случай потенциалът за ръст изглежда ограничен до 10-15% за следващата година. Ако глобалната икономика се върне в познатото от 2006 г. състояние, може да очакваме и индексът S&P 500 също да се движи около 1200 пункта. Където именно беше през 2005 г. и една част от 2006 г.

Съотношения Р/В и Р/S на български компании

Източник: Bloomberg

Таблицата е сравнение на водещи български компании със средно-аритметичните показатели Р/В и Р/S на дружества от секторите им в Източна Европа. По този начин се включва и риска за страната и региона, спрямо грубото сравнение с щатските корпорации. Големите разминавания са сравнително малко. Не може да се твърди, че българският пазар (доколкото тези компании са определящи за пазара) е силно подценен. Потенциалът за покачването му е по-голям спрямо щатския пазар при стабилно подобряване на глобалната икономика и намаление на рисковете за инвестиции у нас. Ликвидността също е фактор за бързо поскъпване на цените. Тази алтернатива прави българския пазар подценен, но зависимостта от щатските и европейски борси означава, че корекция навън най-вероятно ще даде отражение и върху нашите акции. А такава възможност след 6-месечното покачване и перспективите за трудна зима се увеличава с всеки пункт нагоре на S&P 500.

Преди шест месеца светът се притесняваше от повторение на Голямата депресия. Краят на света беше отложен, а някои фактори говореха за предстояща промяна в икономическата посока. Сега ситуацията изглежда коренно различна – фондовият пазар в САЩ предрича бързо възстановяване, въпреки че поскъпването на облигациите през последните три месеца трябва да внесе известно съмнение в основателността на тези очаквания.
Индексите реагират много добре на позитивните икономически новини. Напоследък има и случаи, когато цените на акциите падат, защото добрите очаквания вече са отчетени от пазара. Но и разочарованията не променят трайно посоката на борсата, което показва силата на възходящия тренд. Инвеститорите купуват при всяко понижение на цените, а акциите от всички сектори поскъпват. Дори и такива песимисти като Нуриел Рубини накрая признаха, че американската икономика излиза от кризата през втората половина на тази година. Рубини не очаква бързо възстановяване или както е популярно сред инвеститорите - V-образен подем. Той е привърженик повече на постепенното стабилизиране на икономиката и евентуално на нова рецесия при бързо повишаване на лихвите в САЩ някъде в бъдещето.
Темповете на икономическо възстановяване ще определят и поведението на пазара в голяма степен. Все пак ръстът на БВП е определящ за продажбите на дребно и за корпоративните печалби. Не всички инвеститори са съгласни с идеята за V-образен ръст. Примерите включват пазарни индикатори, а не икономически данни – спадът на доходността на правителствените облигации и разширяването на спредовете на корпоративните облигации са само два от тях. И ако приемем края на кризата или поне най-тежката й част за вече свършен факт, остава въпросът по какъв начин ще протече възстановяването.
Тази статия няма за цел да прокламира W-образна рецесия или да стресира с черни прогнози. В нея съзнателно са пропуснати много икономически и финансови показатели, които сочат растеж през следващите няколко тримесечия. Тя акцентира върху свързаните с потреблението фактори, за да покаже бавното възстановяване на щатската икономика. Потреблението представлява 70% от БВП на най-голямата икономика, като то ще расте с по-бавни темпове, отколкото е било при предишни подеми.
Продажбите на нови жилища са един от показателите, които предизвикват борсов ентусиазъм. Те растат вече четвърти пореден месец, но процентното съотношение едва ли има значение, след като през последните двадесет години не е имало толкова ниски стойности на продажбите.

Годишен размер на продажбите на нови жилища

Добрата новина е, че наличностите от непродадени готови жилища намаляват значително, тъй като строителството се сви доста. Проблем остава огромния процент на ипотечни заеми, при които има поне 30-дневно забавяне. Следващата графика показва темпа им на повишение спрямо целия размер на заемите. Стойността е 9.24% към края на второто тримесечие, като процентът на имотите в етап на продажба е 4.3% при нормални стойности за последните 20 години около 1%.

Ипотечни кредити в просрочие поне 30 дни

Намалението в строителството обхваща основно жилищата, като няма да коментираме какво би се случило, ако кризата се пренесе върху нежилищните недвижими имоти и банковата система. Рисковете за строителството и финансовите компании намаляват при стабилизиране на цените на жилищата, а правителството инвестира доста в инфраструктура. Но изводът е очевиден – имотите няма да са генератор за растеж на икономиката и на доходите поне още една година.
Причините за растящите фалити на ипотечни заеми са най-общо казано две – инвестиционният балон с покупките на второ жилище или ваканционен имот и растящата безработица. Тук, както и при продажбите на жилища, има подобрение на месечна база, но публикуваните данни за съкращенията на работни места са по-лоши и от най-лошите за предишни икономически кризи. Графиката показва стръмното покачване на безработицата от началото на тази криза, което надхвърля постигнатото през 1973-74 г.

Процент на безработицата

Прогнозите на американското правителство са, че безработицата ще премине 10% през следващите няколко месеца. По този начин ще надхвърли нетното увеличение за периода 1979-82 г. дори и да не регистрира нов след военен рекорд.
В тази икономическа среда не може да се очаква повишаване на продажбите на дребно. Графиката показва сезонно изгладените месечни данни за продажбите, като и при тях не се забелязва V-образен растеж.

Продажби на дребно в номинален размер

Такъв шок в продажбите не е имало по време и на събитията от 11 септември 2001 г. Стабилният растеж на показателя позволи кризата да бъде много по-слаба и в голяма степен да затвърди илюзията, че американският потребител ще харчи все повече и повече. Тази криза променя това виждане, въпреки че покачването през последните месеци на цикличните потребителски акции е много силно.

Спестявания като дял от общия доход

Американският потребител трябва да избере дали да пазарува или да спестява. Засега се ориентира към второто, защото спестяванията му в акции или инвестицията в жилище понесоха сериозен удар. Това е особено силно за по-възрастните американци, на които им предстои пенсиониране през следващите години и които имат най-добри доходи. Дали това ще се промени зависи от способността на САЩ да създаде нов кредитен бум и нов балон, но при по-различна среда спрямо началото на века.

Съотношение дълг на домакинствата към БВП

Дълговете на домакинствата представляват близо целия БВП на САЩ. Покачването на показателя съвпада с етапите на най-силен и стабилен растеж – 50-те години, по-голямата част от 80-те години и разбира се, от началото на този век. Растящата норма на спестявания трябва да промени това съотношение. В момента няма технологична иновация, която да генерира силен растеж без дългове в близките година, така както стана по време на Интернет революцията през 90-те години. А дълговете са достатъчно големи, за да притеснят средния американец.

Отражението на тези данни върху пазарите по целия свят е комплексно и зависи от още много фактори като ефективността на държавните разходи или намеренията на компаниите в САЩ да наемат нови служители. Да се очакват чудеса от все още пазарната икономика на САЩ по подобие на плановото стопанство на Китай е малко наивно. Държавата не може да замести спестяванията на населението с вечно растящия си дълг или да достигне ефективността на частните разходи. Ще отнеме време и за технически иновации, като електрически автомобили, които биха свалили разходите на населението. Масовото им навлизане ще започне едва през 2012 г., а тази и следващата година ще преминат под знака на възстановяване без нови работни места и без растящи разходи на населението.

Ето и потенциалните икономически и пазарни възможности:

• Засилване на долара, поради намаление на вноса и нарастване на спестяванията
• Ниска инфлация под влияние на излишния производствен капацитет и бавния ръст на търговията на дребно
• Разочарование при ръста на финансовите резултати в много индустрии и засилване на нецикличните компании
• Голяма динамика в цените на суровините, включително и в низходяща посока

Щатският фондов пазар продължава силното си представяне, като в края на миналата седмица направи много важна крачка нагоре – индексът S&P 500 преодоля сериозно препятствие, като затвори над първото ниво от 38.2% от целия спад от октомври 2007 г. досега. За тези, които не са запознати с работата на италианския математик Фибоначи преди близо десет века, е достатъчно да знаят, че мнозина инвеститори се ръководят от тези ценови равнища, когато купуват или продават. Разбира се, изключенията от правилото са достатъчно много на брой, за да се говори за ново поскъпване със 100% сигурност. Но август все още не е приключил и изключително ниската ликвидност на фондовите пазари продължава да подкрепя вече потвърдената посока нагоре.

Standard & Poor’s 500

Специализираните медии на Запад споменават много рядко фактора ликвидност. Ниските обороти и отсъствието на големите инвеститори са най-голямата неизвестна величина към този момент. Те ще са с по-важно значение и дори от отговора на въпроса дали икономиката на САЩ ще се възстановява бързо или не. Големите институционални инвеститори са купили акции с огромната част от капиталите си, докато индивидуалните инвеститори остават скептично настроени към ръста на пазара. Това означава, че индексите може да продължат постепенното си покачване, до момента, докато не започне голямо изтегляне на печалби, което ще доведе и до бърз спад на борсите. Свободните парични средства извън фондовете в акции също са много, но част от голямата разлика спрямо предишни кризи се дължи на рязкото поевтиняване на акциите. Прехвърлянето на капитали от фондовете на паричния пазар към фондове в акции ще продължи още дълго с нарастването на оптимизма.

Оборотите с най-популярния ETF върху щатски индекс също намаляват прогресивно от пролетта насам. Последната сесия за миналата седмица отчете повишаване на интереса на инвеститорите, но не и толкова силно, колкото например беше нарастването на оборота с акциите на самите компоненти на индекса S&P 500. Началото на седмицата също заслужава внимание, защото тогава беше регистриран една от редките сесии, при които има 9 към 1 губещи към печеливши акции.

Останалите пазари също се ръководеха от борсовия оптимизъм. Доларът поевтиня спрямо основните валути, а суровините направиха нов ръст на цените по вече познатата схема. Облигациите бяха разпродадени в петък под влияние на несъществените новини за нарастване на продажбите на съществуващи жилища. Покачването на сделките със 7% спрямо месец назад се дължи основно на сезонни причини, а обемът им е много под нормалното за предишните две десетилетия. Цените на недвижимите имоти се стабилизират, но да се говори за възстановяване е още рано и най-вероятно ще трябва много време, преди секторът да си върне нормалните размери според демографската специфика.

Тези новини бяха по-скоро оправдание, а не основателна причина за разпродажби на облигации. Инвеститорите гледат към аукционите през тази седмица с леко притеснение, защото нетният обем на предлагането (нови емисии минус падежи по лихви и главници) е повече от предишните пъти. Слухове, че централни банки са продавали книжа около 7-годишния матуритет в петък, за да освободят възможност за участие на аукционите, обещава една динамична седмица.

Търговията със септемврийския фючърс ще продължи до края на седмицата, а декемврийският е на цена около 1 16/32 по-ниско. Това прави болезнено скъпо поддържането на постоянна къса позиция, тъй като разликата ще се запази и през следващите няколко тримесечия.

Пазарната логика през последните няколко месеца кара и петрола да поскъпва заедно с акциите. През миналата седмица суровината получи и възможно най-добрата подкрепа от данните за изменението на седмичните запаси в САЩ. Те намаляха с над 8 милиона барела петрол, което бързо прати цената близо 4% нагоре. А фондовите индекси се покачиха под влияние на поскъпващите петролни акции и очакванията за растеж на икономиката на САЩ.

Данните в дълбочина изобщо не са толкова добри, колкото изглеждат на пръв поглед. Дори повдигат въпроса дали инвеститорите, които купуваха, прочетоха подробностите от правителствения доклад. Мистерията на изчезналите 8.4 млн. барела петрол е лесна за разгадаване, защото огромната част от намалението се дължи на запасите в Мексиканския залив. През отчетения период имаше две сериозни бури в Атлантика, последвани от тропическата буря Клодет. Много е вероятно танкерите да са предпочели да изчакат в океана преминаването им. Затова и данните отбелязват намаление на дневния внос на петрол с 1.4 милиона барела. Това са еднократни фактори без значение за текущия баланс между търсенето и предлагането.

Цените се покачиха точно в последните дни за търговия на септемврийските контракти на лекия суров петрол. Разликата от два долара между септември и октомври беше стопена и контангото вече не е толкова голямо. Инвеститорите с къси позиции, които не ги бяха затворили или не бяха преминали по-рано към октомврийски контракти, на практика изгубиха. Ситуацията може да се промени още тази седмица, ако е започнало разтоварване на танкерите и запасите отчетат рязко покачване без да има увеличение на натовареността на рафинериите или на търсенето на горива.